Следните неща НЕ заразвалят говеенето:
‐ Промивка на ушите, капките за нос или назалните спрейове, ако се избягва гълтането, когато стигнат до гърлото.
‐ Таблетки, които се поставят под езика, за лекуване на ангина и стенокардия или гръдна жаба, ако се избягва гълтането, когато стигнат до гърлото.
‐ Нещо, което е поставено във влагалището, като вагинална свещичка, помпичка за вагинална промивка, влагалищна тръбичка лапароскоп или палец с цел медицинска експертиза.
‐ Поставяне на хормонален контрацептив, лапароскоп или спирала в матката.
‐ Поставяне на уретрален катетър в пикочния канал на мъж или жена, лапароскоп, оцветяващо вещество за диагностично изображение, лечение или за промиване на пикочния мехур.
‐ Пробиване на зъб, вадене на зъб, почистване на зъбите, използването на мисвак, или четка за зъби, ако се избягва гълтането, когато нещо достигне до гърлото.
‐ Жабуркане, гаргара или използването на пулвелизатор с лекарство за локално приложение в устата, ако се избягва гълтането, когато нещо достигне до гърлото.
‐ Подкожните, мускулните или венозните инжекции и системи. Тук се изключват използваните за обезпечаване на хранителни добавки.
‐ Кислород.
- Анестезиологични газове, ако не ги дават на пациента като хранителни разтвори.
‐ Лекарствени средства и химически препарати, проникнали през кожата, като кремове, мазила и гелове.
‐ Поставяне на катетър или абокат във вените за диагностика, обработване на кръвоносните съдове, за лекуване на сърцето и другите органи.
‐ Използването на лапароскоп
(инструмент, използван в хирургията, който се поставя в коремната област през малък разрез), за да се изследва перитонеума
(мембрана, ципа, която покрива голяма част от вътрешните органи в коремната кухина)
или да се извърши операция.
‐ Взимането на биопсия от черния дроб или другите органи, което не е съпроводено с даването на тинктури или други разтвори.
‐ Гастроскопия или ендоскопско изследване, ако не се използва вкарване на хранителни разтвори или други питателни вещества.
‐ Вкарването на всякакъв инструмент или лекарствено средство за лечение до главния мозък или гръбначния стълб.
****************
Всеки, който преднамерено яде и пие през деня в месец Рамадан без уважителна причина, извършва огромен грях (кабира), и е длъжен да се разкае искрено, и по-късно да отговее на када’а този ден.
Ако той е нарушил говеенето си с приемане на забранени харам неща, като пиене на алкохол, то това увеличава неговия грях.
При всички случаи, той е длъжен искрено да се покае и да говее повече допълнително нафиле, както и да извърши повече допълнителни поклонения, за да избегне разрив и намаление в записването на задължителните си постъпки, и може би Аллах да приеме неговото покаяние.
********
"Ако говеещия е забравил и е ял и пил, нека продължи своето говеене, защото Аллах го е нахранил и го е напоил."
(ал-Бухари, Фатх,1933).
Съгласно друг вариант на този хадис,
"Той не е длъжен да отговее на када’а, нито пък да дава изкупление кефарет."
Ако някой види говеещ, че яде, защото е забравил за говеенето си, е длъжен му напомни, защото в айета е казано:"…
И си помагайте един другиму в праведността и благочестивостта…"
/5:2/,
и в хадис е споменато, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
"Ако забравя, напомнете ми!";
а така също и съгласно принципа, че (порицанието мункар) лошата постъпка, трябва да бъде поправена.
(Меджалис Шахр Рамадан, Ибн Усеймин, стр. 70)
***************
Онези, които трябва да прекъснат говеенето си, за да спасят живота на някой в опасност, могат да прекъснат говеенето си и по-късно да отговеят този ден на када’а.
Това се прилага, когато някой се дави или е необходимо да се гаси пожар.
***************
Ако човек е длъжен да говее, но той не нарочно е имал полово сношение през деня в месец Рамадан, по собствено желание, когато двата интимни органа (гениталии) взаимно се докоснат и главичката на пениса влезе във влагалището, то говеенето му се прекъсва, независимо дали е имало еякулация
(изхвърляне на семенна течност) или не, и говеещият е длъжен да се покае.
Той следва да говее през останалата част от деня и е длъжен да отговее на када’а по-късно този ден ида даде за изкупление кефарет, защото в хадис изложен от
Абу Хурейра радияллаху анху, се казва:
"Когато седяхме с Пророка алейхи саляту ве селям, дойде един човек и каза:
"О, Пратенико на Аллах!
Аз съм погубен!"
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попита: "Какво се е случило с теб?"
Той каза: "Бях в интимна близост с жена ми, независимо че говея. "
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: "Имаш ли роб, който да освободиш? "
Той отговори: "Не".
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попита: "Ще можеш ли да говееш два месеца подред?"
Той каза: "Не" Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попита:
"Имаш ли с какво да нахраниш шестдесет бедняка?" Той отговори: "Не…"
(ал-Бухари, Фатх, 4, номер 1936).
Това правило се прилага в случаите на прелюбодеяние (зина), хомосексуализъм (ливат) и осъществяването на полов контакт между животни и хора (зоофилия).
*****************
Ако говеещ иска да има полово сношение със съпругата си, но наруши говеенето си, като първо е ял, то неговия грях е много по-сериозен, защото той нарушава светостта на месеца два пъти, с ядене и полов акт.
При този случай, задължителността на изкуплението кефарет става още по-определено и хитруването му още по-пагубно. Той е длъжен искрено да се разкае.
(виж Маджму ал-Фатава. 25/262).
****************
Целувка, милувка, прегръдка, докосване и нееднократно разглеждане на съпругата или наложницата, ако мъжът може да се контролира, са допустими, защото в двата сборника “Сахих” се предава от Айша радияллаху анха, че
"Пророкът салляллаху алейхи ве селлем,
е целувал и прегръщал своите жени, когато е говеел, но той превъзходно е контролирал своята страст. "
Що се отнася до ал-хадис ал-кудси:
"Той се отделя от жените, заради Мен", това се отнася за половия акт.
Но ако човек се възбужда бързо и не е в състояние да се контролира, то тогава не му е позволено да целува или прегръща жена, защото това води до нарушаване на говеенето, защото той не е уверен, че ще избегне еякулация или полов акт. Всевишният Аллах в ал-хадис ал-кудси е казал:
"И той оставя страстта си, заради Мен".
Ислямският принцип според шерията е такъв, че това, което води до категорична забрана харам, то също е харам.
**************
Ако човек има полов акт и утринното зазоряване феджър е настъпила, то той е длъжен да прекрати половото сношение,
и неговото говеене ще бъде действително, дори ако е имало еякулация след прекратяването на акта, но ако акта продължава след разсъмване, той е нарушил говеенето, и е длъжен да се покае искрено, да отговее този ден на када’а, и да даде кефарет за изкупление.
******************
Ако настъпи утрото, а човека е в състояние джанаба
(нечист след полов акт или полюция),
това не влияе на говеенето му.
На него или на нея им е позволено да закъснеят с пълното умиване гусль, след изгрева на слънцето, независимо дали това е следствие от полов акт или след менструация хайд, или нифас кръвотечение след раждането, но по-добре е да се побърза с пълното умиване гусль, за да се успее за молитвата.
**************
Ако говеещия спи и има полюция, то това не нарушава говеенето му, съгласно консенсус между учените (иджма),
и той следва да продължи с говеенето си.
**********
Ако човек има отделяне на семенна течност през деня на месец Рамадан от нещо, за което няма сили да се въздържи, като докосване или непрекъснато гледане към жена, той е длъжен да се покае искрено пред Аллах и да говее останалата част на деня и по-късно да отговее на када’а.
Ако човек започне да мастурбира, но след това се спре и не изхвърли семенна течност, той е длъжен да се покае, но не трябва да отговява този ден на када’а по-късно, защото не имал изхвърляне на семенна течност.
Говеещият е длъжен да страни от всичко, което може да провокира неговите страсти, и той е длъжен да отхвърля всяка лоша мисъл идваща му наум.
Нещо повече, съгласно най-вярното мнение, ако има отделяне на течен секрет мази, то той не нарушава говеенето.
Отделянето на вади, гъсто лепкаво вещество, излизащо след уриниране, без чувство на сладострастие, не нарушава говеенето, и човек не е длъжен да взема гусль, но трябва да измие половите си органи (истинджа’) и да вземе абдест. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/279).
*************
“Който повърне непреднамерено, не е длъжен да отговее на када’а пропуснатото по-късно, но който специално предизвиква повръщане, е длъжен по-късно да отговее на када’а пропуснатото.”
(Сахих хадис, сведен от ат-Тирмизи, 3/89).
Този, който предизвиква умишлено повръщане, чрез натискане с пръсти в гърлото, или чрез натиск на корема, или преднамерено като вдиша отблъскваща миризма, като гледа нещо, което предизвиква повръщане, е длъжен да си отговее на када’а пропуснатото.
Ако говеещият почувства, че аха да повърне, а след това му олекне, това не нарушава говеенето, защото то е извън неговия контрол, но ако повърнатото вещество стигне до устата и той го погълне обратно, това нарушава говеенето му.
Ако говеещият почувства слабост в стомаха, не бива да спира позивите за повръщане, защото това може да му навреди. (Меджалис Шахр Рамадан, Ибн Усеймин, 67).
Ако говеещият преднамерено погълне нещо останало между зъбите му, или то е токова малко, че той не може да определи, че то е било там, или пък го изплюе, това се смята за част от слюнката и не нарушава говеенето.
Но ако то е достатъчно голямо, за да бъде изплюто, той е длъжен да го изплюе.
Ако го изплюе, тогава се смята за нормално, но ако го глътне, то нарушава говеенето му.
(ал-Мугни 4/47)
Ако то може да се разтвори в устата, напълно или частично, и има вкус или сладост, то е забранено харам да се дъвче.
Ако всяко подобно вещество достигне до гърлото и стомаха, то това нарушава говеенето.
Ако човек изплюе водата, след като си е изплакнал устата, на говеенето му не може да повлияе никаква влажност или мокрота, която след това е останала, защото това е никак не е невъзможно да бъде избегнато.
(Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/264)
Ако на говеещият са повредени венците или кървят след използването на мисвак, то не му разрешено да поглъща кръвта, той е длъжен да я изплюе.
Ако някаква част от кръвта обаче проникне в гърлото случайно, непреднамерено, то няма повод за безпокойство.
По същият начин, когато човек има позив за повръщане и то стига до гърлото, но после се спуска обратно в стомаха без негово намерение това да се случва, неговото говеене все още е действително.
(Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/254).
Относно лигавата слуз, която изтича от носа и синусите, както и храчките идващи от гърдите и пречистването на гърлото е тя е преглътната преди да стигне до устата, това не нарушава говеенето, тъй като това е проблем, с който се сблъскват всички хора;
но ако се погълне, след като е стигнала до устата, то това нарушава говеенето.
Обаче ако тя се погълне непреднамерено, това не нарушава говеенето. (Фатава ал-Леджна ад-Даима,10/276).
Не се одобрява (мекрух е) да се пробва храната без това да е наложително, тъй като то подлага на риск нарушаването на говеенето.
Примери за случаи, когато е необходимо да се пробва храната може да бъде сдъвкването на храната от майката за бебето, когато тя няма друг начин да го нахрани, или пък пробването на храната, за да се убеди, че тя не е развалена и пробване на храна при покупка.
Предава се с думи от Ибн Аббас радияллаху анхума,
“Няма нищо лошо в пробването на оцета или нещо, което трябва да се купи.”
(Този хадис е определен като надежден хасан в ал-Ирва ал-Галил, 4/86; виж ал-Фатх, разяснение на Баб Игтисал ас-Саим, Китаб ал-Сиям).
****************
Използването на мисвак по всяко време на деня, дори мисвака да е пресен, е сунна за онзи, който говее.
Ако говеещият използва мисвак и усети горчив или друг вкус от него, и глътне това, или изкарва мисвака от устата и види слюнка върху него, след това га слага обратно в устата и глътне слюнката, това не нарушава говеенето
(ал-Фатава ас-Са’дийа, 245).
Говеещият е длъжен да избягва онези видове мисвак, които съдържат в себе си разтворими вещества, такива, като зеления мисвак, или пък мисвак с вкусови добавки на лимон или мента. Говеещият е длъжен да изплюе и най-малкото парче, което се е отделило от мисвака в устата му.
Той не трябва да го поглъща преднамерено, но ако това стане случайно, няма вреда в него.
*************
Ако говеещият се наранил или страда от кръвотечение от носа, или случайно в устата му попадне вода или бензин, то това не нарушава говеенето му.
Ако прах, дим или муха случайно попаднат в неговата уста, то това не нарушава говеенето.
Също така и нещата, които е невъзможно да се избегнат при гълтане, като слюнка или прах от суха земя не нарушават говеенето.
Ако човек събере достатъчно количество слюнка в устата, след това специално я погълне, то това не нарушава говеенето, съгласно най-вярното мнение.
(ал-Мугни, Ибн Кудама, 3/106).
Ако сълзите попаднат в гърлото, или ако човек използва гел за коса или мустаци, или използва къна, а след това усети вкуса им в гърлото си, то това не нарушава говеенето.
Използването на къна, сенки за очи или гелове не нарушава говеенето.
(виж Маджму ал-Фатава, 25/233,25/245).
Това също така се отнася и за кремовете, използвани за овлажняване и омекотяване на кожата.
Няма нищо лошо във вдишването на благовония, използването на парфюмерия или ароматизирани кремове и т.н.
Няма нищо лошо ако говеещият използва бахур, при условие, че той не го използва като средство за пушене.
(Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/314).
По-добре е да не се използва зъбна паста през деня и да се отложи това за вечерта, защото тя има много силен привкус.(ал-Меджалис, Ибн Усеймин, стр. 72)
***************
Желателно е по време на говеене да не се извършва процедурата хиджама кръвопускане.
Съществуват различия в мнението по този въпрос.
Ибн Теймийа рахимеху Аллах е смятал, че на който са му извършили кръвопускане, е нарушил говеенето си, а онзи, който го извършва не нарушава говеенето си.
*************
Пушенето нарушава говеенето, и то не може да бъде оправдание за избягване на говеенето.
И как може грехът да бъде оправдание?
***********
Влизането във водата или увиването с влажни дрехи за прохлада не нарушава говеенето.
Няма нищо лошо в обливането на главата с хладка вода, за да се избегне жегата и жаждата.
Плуването не се одобрява, защото може да се наруши говеенето с гълтане ан вода.
Ако работата на говеещият е свързана с гмуркане и той е уверен, че в устата му няма да попадне вода,
то в това няма нищо лошо.
***********
Ако човек яде, пие или се съвкуплява, мислейки, че още е нощ, след това осъзнае, че вече е настъпило утринното зазоряване феджър, то в това няма никаква вреда, защото в айета ясно се указва за позволението на тези неща докато човек е уверен, че вече е настъпила утринното зазоряване феджър.
Абдурраззак е предал чрез достоверен сахих иснад
от Ибн Аббас радияллаху анхума:
“Аллах ти е разрешил да ядеш и пиеш, докато у теб не остане никакво съмнение.”
(Фатх ал-Бари, 4/135;
Такова е и мнението на Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа, Маджму ал-Фатава, 29/263)
**********
Ако човек разговее, мислейки че слънцето вече е залязло, а то още не е залязло, то съгласно мнението на болшинството учени, той е длъжен да отговее този ден на када’а, защото тук принципа е такъв, че денят продължава, и че явното не може да бъде отхвърлено в полза на съмнителното.
(Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа е считал, че човек в такава ситуация не е длъжен да отговява на када’а по-късно.)
***********
Ако е настъпила утринното зазоряване феджър, а храната или водата са още в устата, то учените са на едно мнение, че трябва да се изплюят, и това говеене ще бъде валидно.
Това е подобно на правилото за онзи, който е забравил и яде или пие, а след това си спомня, че трябва да говее.
Ако той побърза да изплюе храната или водата от устата си, то говеенето му ще бъде действително.