Един от най-великите актове на поклоненията се явява говеенето, което Аллах сторил задължително за Своите раби, така, както Той е казал:
“О вие, които повярвахте!
На вас ви бе предписано говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, може би ще се побоите!”
/2:183/
Всевишният Аллах поощрява Своите раби да говеят:
“И да говеете е най-доброто за вас, ако знаете.”
/2:184/
Той води по правия път Своите раби, за да Му бъдат благодарни, че говеенето е станало задължително за тях: “…да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил в правия път.
Може би, вие ще бъдете благодарни!”
/2:185/
Той е сторил говеенето ценно за тях, и го е направил леко, за да не се обременяват хората с него, както и да се откажат от своите навици и онова, към което са привикнали.
Всевишният Аллах е казал:
“[Трябва да говеете] в определени дни.”
/2:184/
Той е Милостив към тях и ги предпазва от трудности и вреда, както е казал:
“А който от вас е болен или на път, то нека да отговее пропуснатото в други дни.”
/2:185/
И няма нищо удивително в това, че през този месец правоверните се обръщат към Всемилостивия Аллах, страхувайки се от Него, с надеждата да получат наградата Му и великата победа-Дженнета.
Тъй като статуса на дадения “ибадат” служене на Аллах е изключително велик, то много съществено се явява задължението да изучаваме ахкамите (правилата), които са свързани с месеца на говеенето.
Това се налага, за да знае мюсюлманина, кое е задължително за изпълнение, кое е забранено харам и трябва да се избягва, и кое е позволено, за да се избегне нуждата от подчинение спрямо тежестта и суровостта по пътя на самоограниченията.