Да се усвояват знания, е по-угодно на Аллах, отколкото зле да се извършват дела.
Добре усвояваните знания са по-значими и от богослужения, изпълнявани без чувство и примесени с невежество и порочност.
По отношение на това Пратеника на Аллах е казал:
“Благодатта на знанието е по-голяма от благодатта на богослужението.”
/Ал-Баззар/
Казал е също:
“По-добре е малко знания, отколкото много богослужения.”
/Ат-Табарани/
Негови са още и думите:
“Най-доброто богослужение е, да разбираш [Закона].”
/Ат-Табарани/
Пак в тази връзка той казал на Абу Зар:
“О, Абу Зар, да научиш едно знамение от Писанието на Аллах, за теб е по-добре, отколкото да отслужиш сто части /доброволна/ молитва.
Да изучиш дял от познанието — прилаган или неприлаган на дело — за теб е по-добре, отколкото да отслужиш хиляда части /доброволна/ молитва.”
/Ибн Маджа/
Предписанията в тази връзка са свързани с факта, че ползата от богослужението на невежите — както и от сдружаването с тях — е твърде малка.
Те вредят сами на себе си, макар че си пожелават ползотворното; така те карат и приятелите си да страдат, макар че им желаят щастието.
Невежите сред хората, отслужващи богослужения, силно се привързват към религията и й оказват ревностна подкрепа.
В моменти на безразсъдство и неблагоразумие обаче те постъпват така, че я ощетяват и опозоряват, и й създават огромни затруднения.
Докато постъпките на придобилите познание са направлявани от разум и съзнателност и те винаги могат да се доверяват на мъдростта си;
затова дори делата им да са малко, те неизменно ще са придружени от смисъл и благоразумие.
Поради тази причина Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал:
“Сатаната по-трудно ще преодолее един правовед /факих/, отколкото хиляда души, отслужващи [единствено] богослужения.”
/Ат-Тирмизи/
Казал е и още:
“Предимството на учения пред отслужващия /само/ богослужения, е като предимството ми пред онзи сред вас, който е на най-ниско ниво.”
/Ат-Тирмизи/
/Проф. Мухаммед Газали/