Много от нашите сънародници, които се намират в чужбина са небрежни по отношение отслужването на задължителната молитва, а малцина от тях са небрежни и по отношение на говеенето на този благословен месец.
Почти сигурно явление, на което си заслужава да се спрем.
Това е така, защото различието в съблюдаването на тези две религиозни задължения при един и същ човек е забелязано даже в ислямските страни.
Много са онези, които говеят, но не отслужват молитва.
Но не е ли това естествен резултат от ранното привикване?
Рамазан си има своята красота и обреди, които са почти част от културното наследство на всяка страна, тъй като по-голямата част от представителите на общността допринасят за изрисуването на рамазанска картина, подобна на онази, която е в неговата страна.
Наистина този благословен месец си има своя специфичен аромат и цвят, който е различен от всички цветове.
Затова дълбоко в душата на всеки човек има глас, който го призовава да се завърне към вярата в Аллах.
И ако той е наблизо, откликва на призива, а ако е далече, удържа желанието и копнежа.
Обстановката през Рамазан си има своето семейно и обществено ухание, което прониква дълбоко в съзнанието и подсъзнанието.
И ние трябва да съхраним всичко това, за да не избледнеят плодовете му.