Ислямът представлява съхраненото напътствие на Всевишния, дошло, за да осветли пътя на човека, а от там и на цялото човечеството. Той не е само вяра, а цялостна система със съответния инструментариум, който преобразява човека и обществото.
Разпоредбите в исляма са източник на праведния и достоен живот. Обредите, които повелява не са безцелни, неясни и тайнствени действия, водещи към незнайното в отвъдния живот. Напротив, тези задължителни обреди, които периодично се повтарят, приучват човека да живее с моралните ценности, които осмислят и остойностяват неговия живот.
Първата цел от мисията на Мухаммед с.а.с. е да преобрази нравите на човека, което е видно от хадиса:
„Изпратен съм, за да доведа до пълнота добродетелните нрави” /Малик/
Тези му слова, сякаш ни казват, че цялото му послание се състои в това, да изгради моралните ценности и съзнателно да устреми хората към един по-добър живот.
Говеенето е един от тези инструменти, който периодично се е повтарял като повеля за всяка нова епоха от човешката история:
„…предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите” /2: 183/
Огромната благодат на говеенето е подчертана със словата ”за да се побоите”.
Под говеене днес, най-общо се разбира, човек да не се храни през деня и да се предпазва от някои действия, като най-често се задават въпроси от рода на: „Ако се потопя във вода ще си разговея ли?”, „Инжекцията проваля ли говеенето?”, „Ако ми бъде изваден зъб, ще ми се провали ли говеенето?”... Почти не се задава въпрос за това, дали несправедливото отношение, лошото поведение, препирните, лъжата, измамата, имат отношение към говеенето.
А всъщност, ето какво казва нашият учител и пратеник на Аллах, Мухаммед с.а.с.:
“На Аллах не е потребно, човек да гладува и жадува, ако не се въздържа от измамните слова и дела.” /Ал-Бухари/
“Да говееш, не означава, да се въздържаш [само] от храните и напитките. Да говееш, означава да не изричаш празнословия и непристойности. Ако някой те наругае или постъпи невъздържано с теб, кажи му: `Аз говея!`” /Ибн Хузайма/
Говеенето не представлява временно въздържане от храна, а крачка към постоянно въздържане на душата от възбранените страсти и недостойните постъпки.
Спазвайки говеенето и неговите истински рамки, първите мюсюлмани са се избавили от мрака на невежеството, на непристойното и са се изградили като достойни раби на Всевишния, ставайки еталон за всички времена.
Основната цел на говеенето е боязънта, пречистването от греха и приближаването към Аллах Всевишния.
Богобоязлив човек, означава човек, който спазва повелите на Всевишния. Той е убеден, че Аллах е Всезнаещия и Източникът на всяко добро, Който е повелил онова, което е от полза за човека и е забранил всяко нещо, което е в негова вреда. Ето защо, устремявайки се към Аллах, човек се устремява към всяко добро.
Богобоязлив човек, означава човек, който се разграничава от съдружаване /ширк/ и куфр, от гнет и престъпване светините на Всевишния.
Говеенето представлява инструмент, който води човека към боязънта, а тя го отвежда към Аллах. Да говееш означава, да пречистиш душата си от ширк и куфр, от гнет и престъпване светините на Всевишния, от недостойното слово и поведение, означава, да се сдобиеш с боязън към Всевишния.
...Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. /49: 13/
О, синове на Адам, спуснахме ви одежда, за да скрива срамотиите ви, и за украса. Ала одеждата на богобоязливостта е най-доброто. Това е от знаменията на Аллах, за да се поучите. /7: 26/