Говеенето за болните
Всяка болест, която предизвиква на човек чувството на неразположение, той може да не говее.
Основание за това е казаното от Всевишния Аллах:
“А който от вас е болен или на път, то нека да отговее пропуснатото в други дни.”
/2:185/
Ако болестта обаче е несериозна, като кашлица или главоболие, то това не може да бъде причина за прекъсване на говеенето.
Ако има медицинско потвърждение или човека знае от своя личен опит, или пък той смята, че говеенето може да усложни неговата болест или да забави оздравяването му, то на него му е позволено да не говее;
нещо повече, говеенето за него тогава става нежелателно мекрух.
Ако човекът е сериозно болен,
той не трябва от предишната нощ да има намерение за говеене през деня, дори и да съществува възможност за оздравяване на сутринта, защото на разглеждане подлежи положението на болния в текущия момент.
********
Ако говеенето предизвиква у човека загуба на съзнание, то той е длъжен да прекрати говеенето и да го отговее по-късно на када’а.
(ал-Фатава, 25/217).
Ако човек загуби съзнание през деня и дойде в съзнание преди залеза на слънцето магриб или след това, то неговото говеене все още е действително, при условие че той е говял от сутринта; ако той е в безсъзнание между утринното зазоряване феджър до залеза магриб
(между сабах и акшам),
тогава неговото говеене е недействително, според болшинството учени.
Задължително за човекът, загубил съзнание, е отговяването на пропуснатото на када’а, независимо, колко време е бил в безсъзнание, според болшинството учени.
(ал-Мугни ма'а аш-Шарх ал-Кябир, 1/412, 3/32, ал-Маусу’а ал-Фикхия ал-Кувейтия, 5/268).
Някои учени са издали фетва за това, че човек, който е загубил съзнание или е приел сънотворни таблетки или е в обща анестезия, излизащ от курса на лечение, и е загубил съзнание за три или по-малко, е длъжен да отговее на када’а пропуснатото по-късно, защото той се разглежда като онзи, който е заспал; ако той е в безсъзнание повече от три дни, той не трябва да отговява на када’а пропуснатото по-късно, защото той се разглежда като загубил разума си.
(от устните фетви на шейх Абд ал-Азиз Ибн Бааз).
*******
Ако човек почувства силен глад или жажда, и се страхува, че може да умре или някои от неговите органи могат непоправимо да се повредят, и това е сериозно, той може да прекрати говеенето и по-късно да отговее пропуснатото на када’а, защото запазването на живота е задължително.
Но не е позволено да се прекратява говеенето, заради понасяне на неудобство или заради чувство на умора, или заради страх от въображаеми болести.
На хората, работещи тежък физически труд не е позволено да прекратяват говеенето си, и те са длъжни да имат намерение ният за говеене от нощта за следващия ден.
Ако те не могат да прекратят работата и се опасяват за някакво нараняване, което може да им се слу чи по време на производството през деня, или се сблъскат с някакви екстремални трудности, които ги принуждават да прекъснат говеенето си, тогава са длъжни да прекратят говеенето и да отговеят пропуснатото по-късно на када’а. Работниците от сферата на тежкия физически труд, такива като металурзите, леяри и добива на чугун и стомана, са длъжни да изменят своя работен график, за да работят през нощта, или да си вземат отпуска по времето на месец Рамадан дори ако се налага могат да излязат в неплатен отпуск.
Ако това е невъзможно, те са длъжни да си търсят друга работа, където биха могли да съвместяват своите религиозни и мирски задължения. "
За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход,
и ще му даде препитание, оттам откъдето не е предполагал.”
(Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/233,235).
Изпитите на студентите не могат да бъдат извинителна причина за прекъсване на говеенето по време на месец Рамадан.
На студентите не е позволено да се подчиняват на своите родители в съвета им да прекъснат говеенето си, заради изпитите, защото не може да има подчинение на създанията, ако то води до неподчинение на Създателя. (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/241).
*******
Болният, който се надява, че ще оздравее, е длъжен да изчака, докато не му стане по-добре, и след това трябва да отговее пропуснатото на када’а;
за него не е достатъчно само да нахрани бедняк. Страдащият от хронично заболяване и изгубилия надежда за оздравяване, а така също престарелите хора, които не са в състояние и нямат сила да говеят, са длъжни за всеки пропуснат ден[като изкупление фидия] да нахранят бедняк с половин са'а от разпространената храна в тяхната страна.
(Половин са'а е приблизително равна на един и половина килограма от ориз).
Разрешено е това [изкуплението фидия] да го направят едновременно за един ден в края на месец Рамадан, или да хранят един бедняк всеки ден. Решението[изкуплението фидия] за храненето на бедняк е взето от текст на айет в Свещения Коран, и затова не бива да се заменя с даването на пари.
(Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/198)
Ако болният не говее по време на месец Рамадан, очаквайки да оздравее, за да отговее пропуснатото на када’а, след това открие, че неговата болест е хронична, той е длъжен да нахрани бедняк за всеки пропуснат ден.
(От фетвите на шейх Ибн Усеймин).
Ако човек очаква да оздравее от болестта си и има надежда да се поправи, но умре, то нито за него, нито за роднините му остава нещо за изпълнение.
Ако болестта се смята за хронична, така че болният да не може да говее и трябва да храни бедняк за всеки пропуснат ден, но след известно време с напредъка в съвременната медицина се намери средство или лекарство за лечение, което той може да използва и се излекува, тогава той не е длъжен да отговява пропуснатите дни, защото той е правил онова, което е бил длъжен да прави към момента на своето състояние. (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/195).
*******
Ако човек е болен, след това оздравее и е в състояние да отговее пропуснатите дни на када’а, но не го прави, защото умира, тогава трябва да се вземат пари от имущество за да се нахрани бедняк за всеки пропуснат ден.
Ако някой от неговите роднини пожелае да отговее вместо него пропуснатите дни, тогава това е допустимо, защото е предадено в двата сборника “ас-Сахих”,
че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,
е казал:
"Който умре, и има задължение да отговява
[пропуснати дни], нека неговите роднини ги отговеят вместо него "
(от Фатава ал-Леджна ад-Даима, раздел Даав'а, 806).