Фатуа № 13726:
за Забраната за постене във втората половина на месеца Шаабан
Абу Дауд (3237) и ат-Тирмиди (738) предават от Абу Хурайра р.а., че Пратеника на Аллах с.а.с. е казал:
„Когато мине средата на Шаабан, не постете“.
Класифициран като сахих от
Абу Дауд (3237) и ат-Тирмиди (738) предават от Абу Хурайра р.а., че Пратеника на Аллах с.а.с. е казал:
„Когато мине средата на Шаабан, не постете“.
Класифициран като сахих от
Албани в Сахих ат-Тирмиди, 590.
Хадиса показва, че не е позволено да се пости след средата на Шаабан, т.е. започвайки от 16-я ден на месеца.
Но има и хадис, който показва, че е позволено да се пости през това време.
Например:
Ал-Бухари (1914) и Муслим (1082) предават от Абу Хурайра( р.а)., че Пророка (с.а.с.) е казал:
„Не избързвайте с Рамадан, като постите един или два дни преди да започне, но ако човек е свикнал да пости, нека пости“.
Това показва, че постенето през втората половина на Шаабан е позволено за този, който има навик да пости, например като този, който редовно пости в понеделник и четвъртък, или в други дни.
Ал-Бухари (1970) и Муслим (1156)
Хадиса показва, че не е позволено да се пости след средата на Шаабан, т.е. започвайки от 16-я ден на месеца.
Но има и хадис, който показва, че е позволено да се пости през това време.
Например:
Ал-Бухари (1914) и Муслим (1082) предават от Абу Хурайра( р.а)., че Пророка (с.а.с.) е казал:
„Не избързвайте с Рамадан, като постите един или два дни преди да започне, но ако човек е свикнал да пости, нека пости“.
Това показва, че постенето през втората половина на Шаабан е позволено за този, който има навик да пости, например като този, който редовно пости в понеделник и четвъртък, или в други дни.
Ал-Бухари (1970) и Муслим (1156)
предават от Айша (р.а.), че Пророка ( с.а.с. ) обикновено постел през целия Шаабан, обикновено постел през Шаабан, освен в няколко дни“.
Версията е предадена от Муслим.
Ал-Науауи казва:
Версията е предадена от Муслим.
Ал-Науауи казва:
„В думите „Пророка (с.а.с. ) обикновено постеше през целия Шаабан, обикновено постеше през Шаабан, освен в няколко дни“, втората фраза обяснява първата и показва, че думата „целия“ означава “през по-голямата част от“.
Този хадис показва, че е позволено да се пости след средата на Шаабан, но само за този, който продължава да пости от първата половина на месеца.
Шафа’и следват всички тези ахадис и казват:
Не е позволено да се пости след средата на месец Шаабан, освен за онзи, който има навик да пости или за този, който продължава поста от първата половина на месеца.
Що се отнася до повечето учени, според тях забраната тук показва, че това е харам.
Виж ал-Мажму’, 6/ 399-400; Фатх ал-Бари, 4/ 129.
Някои, като ал-Руйани, смятат, че забраната тук има значението на макрух, не на харам.
Ан-Науауи (р.а.) казва в Рийаад ал-Салихийн (стр.412):
Забраната за избързването с Рамадан с постене през месец Шаабан, освен за този, който е постил през първата половина на месеца и продължава целия месец или за този, който редовно пости, както се пости през понеделник и четвъртък“.
Много учени смятат, че хадиса, който забранява постенето след средата на Шаабан е даиф (слаб), като на това основават, че е макрух, а не харам да се пости през втората половина на Шаабан.
Ал-Хафиз е казал: „Много учени казват, че е допустимо да се отслужва доброволен пост след средата на Шаабан и се основават, че хадиса, който се отнася до това, е даиф.
Ахмад и Ибн Маджа казват, че това е мункар.
(От Фатх ал-Бари).
Сред тези, които класифицират хадиса като даиф, са Байхаки и Таххаауи.
Ибн Кудайма е казал в ал-Мугни, че Имам Ахмад е казал относно хадиса:
Не е здрав.
Този хадис показва, че е позволено да се пости след средата на Шаабан, но само за този, който продължава да пости от първата половина на месеца.
Шафа’и следват всички тези ахадис и казват:
Не е позволено да се пости след средата на месец Шаабан, освен за онзи, който има навик да пости или за този, който продължава поста от първата половина на месеца.
Що се отнася до повечето учени, според тях забраната тук показва, че това е харам.
Виж ал-Мажму’, 6/ 399-400; Фатх ал-Бари, 4/ 129.
Някои, като ал-Руйани, смятат, че забраната тук има значението на макрух, не на харам.
Ан-Науауи (р.а.) казва в Рийаад ал-Салихийн (стр.412):
Забраната за избързването с Рамадан с постене през месец Шаабан, освен за този, който е постил през първата половина на месеца и продължава целия месец или за този, който редовно пости, както се пости през понеделник и четвъртък“.
Много учени смятат, че хадиса, който забранява постенето след средата на Шаабан е даиф (слаб), като на това основават, че е макрух, а не харам да се пости през втората половина на Шаабан.
Ал-Хафиз е казал: „Много учени казват, че е допустимо да се отслужва доброволен пост след средата на Шаабан и се основават, че хадиса, който се отнася до това, е даиф.
Ахмад и Ибн Маджа казват, че това е мункар.
(От Фатх ал-Бари).
Сред тези, които класифицират хадиса като даиф, са Байхаки и Таххаауи.
Ибн Кудайма е казал в ал-Мугни, че Имам Ахмад е казал относно хадиса:
Не е здрав.
Питахме ‘Абд ар-Рахман ибн Махди за това и той не го определи като сахих и не ми го предаде.
Обикновено избягваше да говори за този хадис.
Ахмад казал: „ал-‘Ала’ е тика (доверен) и никой хадис, предаден от него не е мункар, освен този“.
„ал-‘Ала’“ се отнася до ал-‘Ала’ ибн ‘Абд ар-Рахман, който предал този хадис от баща си – Абу Хурайра ( р.а.)
Ибн Каийм, Аллах да се смили над него, отговаря в Тахдииб ал-Сунан на тези, които класифицират хадиса като даиф, отнасяйки се до условията на Муслим: „Винаги се е смятало, че само ал-‘Ала’ е единствения, който е предал този хадис, това вреди на хадиса, защото ал-‘Ала’ е тика; в Сахих Муслим предава много хадиси от него от баща му Абу Хурайра (р.а.)
Много думи са предадени от Пророка (с.а.с. ) само от един човек, който е тика, но те са приети и са следвани от уммата“.
После казал:
Що се отнася до тези, които мислят, че има противоречие между този хадис и между другия, в който се говори за постенето през Шаабан, но тук няма противоречие.
Този ахадис говори за постене през половината след предната половина и за обичайното постене през втората половина, докато хадиса от ал-‘Ала’ говори за забраната на нарочното постене само през втората половина на месеца, а не за поста, който човека си прави обичайно или за постенето, което продължава от първата част на месеца.
Шайх Ибн Бааз, Аллах да се смили над него, е попитан за хадиса, в който се казва, че поста във втората половина на Шаабан не е позволен.
Той отговорил:Този хадис е сахих, както го е определил шейх Насир ал-Диин ал-Албани.
Това, което се разбира е, че не е позволено да се пости през втората половина на месеца.
Но ако човек пости през по-голямата част от месеца или през целия месец, тогава той следва сунната.
Мажму’ Фатауа ал-Шайх Ибн Бааз, 15/385.
Обикновено избягваше да говори за този хадис.
Ахмад казал: „ал-‘Ала’ е тика (доверен) и никой хадис, предаден от него не е мункар, освен този“.
„ал-‘Ала’“ се отнася до ал-‘Ала’ ибн ‘Абд ар-Рахман, който предал този хадис от баща си – Абу Хурайра ( р.а.)
Ибн Каийм, Аллах да се смили над него, отговаря в Тахдииб ал-Сунан на тези, които класифицират хадиса като даиф, отнасяйки се до условията на Муслим: „Винаги се е смятало, че само ал-‘Ала’ е единствения, който е предал този хадис, това вреди на хадиса, защото ал-‘Ала’ е тика; в Сахих Муслим предава много хадиси от него от баща му Абу Хурайра (р.а.)
Много думи са предадени от Пророка (с.а.с. ) само от един човек, който е тика, но те са приети и са следвани от уммата“.
После казал:
Що се отнася до тези, които мислят, че има противоречие между този хадис и между другия, в който се говори за постенето през Шаабан, но тук няма противоречие.
Този ахадис говори за постене през половината след предната половина и за обичайното постене през втората половина, докато хадиса от ал-‘Ала’ говори за забраната на нарочното постене само през втората половина на месеца, а не за поста, който човека си прави обичайно или за постенето, което продължава от първата част на месеца.
Шайх Ибн Бааз, Аллах да се смили над него, е попитан за хадиса, в който се казва, че поста във втората половина на Шаабан не е позволен.
Той отговорил:Този хадис е сахих, както го е определил шейх Насир ал-Диин ал-Албани.
Това, което се разбира е, че не е позволено да се пости през втората половина на месеца.
Но ако човек пости през по-голямата част от месеца или през целия месец, тогава той следва сунната.
Мажму’ Фатауа ал-Шайх Ибн Бааз, 15/385.
Шейх Ибн Утаймин в коментара си към Рийаад ал-Салихийн (3/394) казва:
Дори хадиса да е сахих, забраната за това (за поста)
не означава, че това е харам, по-скоро е макрух.
Но който има навик да пости редовно може да си пости, дори и да е през втората половина на Шаабан.
В заключение:
Не е позволено да се пости през втората половина на Шаабан, като това е макрух или харам, освен за този, който редовно пости или който продължава поста от първата половина на Шаабан.
А Аллах знае най-добре.
Причината за тази забрана е, че продължителното постене може да направи човека слаб за поста през Рамадан.
Ал-Каари казва:
Но който има навик да пости редовно може да си пости, дори и да е през втората половина на Шаабан.
В заключение:
Не е позволено да се пости през втората половина на Шаабан, като това е макрух или харам, освен за този, който редовно пости или който продължава поста от първата половина на Шаабан.
А Аллах знае най-добре.
Причината за тази забрана е, че продължителното постене може да направи човека слаб за поста през Рамадан.
Ал-Каари казва:
Забраната тук означава, че това е лошо, като милост за уммата, за да не ги отслаби за задължителния пост през Рамадан.
Но този, който пости от началото на Шаабан ще е подготвен и поста няма да е труден за него.
Аллах знае най-добре.
Но този, който пости от началото на Шаабан ще е подготвен и поста няма да е труден за него.
Аллах знае най-добре.
