Всичко за Исляма Всичко за Исляма
pemben

Latest news

pemben
pemben
Loading ...

Един от петте стълба на Исляма се явява постът /говеенето/ през месец Рамадан.

Един от петте стълба на Исляма се явява постът /говеенето/ през месец Рамадан.
 Мюсюлманите от цял свят в тези благословени дни вършат повече добри дела и проявяват повече милосърдие към обкръжението.
Мюсюлманите следват точно предписанията от Свещения Коран:/2: 183-187/
Между другото, на мюсюлманите често им се случва да чуват насмешки по свой адрес, заради начина на постене в тяхната религия:
 „Що за пост имате?
Защо не ядете през деня, а нощем се отдавате на страстите? Какво, Аллах нощем не ви ли вижда?
Нима това е въздържание?”
Разбира се, никой не задължава един мюсюлманин да отговаря на подобни кощунствени нападки.
В 109 сура от Корана е казано в тази връзка:
 „...вие си имате вашата религия, а аз своята...”.
 Разбираемо е, че подобен род спорове няма да доведат до нищо добро.
 Но нека все пак разясним , защо постът в Исляма се съблюдава по такъв начин.
Мисля, че ще бъде уместно.
Една от ключовите думи в горепосочените аяти е:
 „..О, вие, които повярвахте!
 На вас ви бе....”.
Изхождайки от тези думи, може да предположим, че мюсюлманите по нищо не се различават от аналогичното поклонение на християните и юдеите.
И в действителност, ако направим анализ както на юдейските, така и на християнските източници ще видим, че първоначално постът е бил пълно въздържание от храна, пиене в светлата част на деня до настъпване на вечерта.
Именно пълното въздържание, а не изключението на определен вид храни от животински произход.
Ето как се описва постът в юдаизма:
 „В обичайния пост се забранява само да се яде и пие, а по време на важните пости не се разрешавало къпането, миенето, носенето на обувки, половите отношения, а също и различните видове работа; някои спали на земятя, за да наподобят ритуала траур..
Обичайните пости продължавали от утрото до настъпване на вечерта/тъмнината/, а особено важното е – в продължениение на деня.”
Постът се разглеждал като акт на разкаяние, ритуално изразяване на съжаление, подчинение, молба, посредством които може да се иска опрощение от Бога.
 Понякога целтана ритуала била подготовка за общение с Бога.
Така, за да се надява на общение с
Господа Мойсей постил 40 дни”./

 „Постът в юдаизма”, Еврейски вестник бр.47, 2006г/
От началото при юдаизма нямало определени дни за пост, всеки сам си определял кога, или старейшините определяли за своя народ.
Изключение бил само деня, в който целият народ постел и молел опрощение от Бога за греховете си, пускайки козел в пустинята
 /Левит, 16/.
Този празник се наричал Йом Кипур.
Вече след вавилонския плен се определят дни за пост, в памет на трагичните събития в историята на еврейския народ.
В християнството постите са взети от Стария Завет.
 Голяма част от живота си прекарал в пост Йоан Кръстител /Яхя/;
 Иисус преди да излезе на обществено служене с пророческата си мисия също е прекарал в пустинята „...и там 40 дни той бил в изкушаван от дявола и не ял нищо в тези дни...”/
Евангелие от Лука :4,2/
В началото на зараждане на християнството бил известен само Великия пост, по-късно се появяват Рождественският, Успенският и постите в чест на апостол Петър и Павел. Известни са също така и еднодневните пости, свързани с определени дни от седмицата и важни събития от историята нахристиянството.
Самите християни заявяват, че Великият пост води началото си от този четередесет дневен пост на Иисус в пустинята. Естествено, заради човешката слабост на християните не се предписва пълно въздържание от храна и вода в течени на всичките 40 дни, а само в първите два.
В останалото време те следвайки своите канони за поста, са длъжни да се въздържат от храна и пиене в рамките на деня.
И едва след настъпване на тъмнината им се разрешавада се хранят.
За съжаление днес болшинствата от християните не знаят за тези предписания, отонсно поста.
„В древносттахристияните и дори понасите приемали всякаква храна по всяко време на годината.
С думата „пост” древните християни наричали периодът, в който те не приемали нищо и се молели усърдно. В древните писания се казва:
 „Постим до вечерта” – това означава „до залеза на Слънцено не ядем нищо и се молим”.
 / „Сретение”, ПРавославно приложение на в-к „Карелия”, декември 99,
 „Как да постим по време на Рождественския пост” /
Действително, ако отворим книгата „Типикон”, т.е. устав, то там в разделът за поста е казано ясно, че по време на поста, християните нито ядат, нито пият вода до вечерта.
След това те имат право да употребяват малко храна, достатъчна за да поддържа жизнените функции на човека.
Но именно след вечерня, т.е. служба, която се извършва вечер и завършва със залеза на слънцето /сядет солнце/.

По време на Великия пост вечернята се слива с литургията Преждеосвещение на даровете, която също се извършва вечер.
По-късно християните са пренесли извършването на вечерня на сутринта, а утринната – вечер.
 Изхождайки от това, след свършване на вечерна, извършвана сутрин около 10 часа сутринта, могат да приемат храна.
Разбира се, това си е тяхна работа – да променят древните порядки в поста.
Фактът обаче си остава факт – в древността, вярващите в Единия Бог и съблюдаващите неговите закони под пост разбирали въздържание от храна и пиене в светлата част на денонощието.
Защо постът завършва именно вечер и започва сутрин?
 На този въпрос скоро никой не може да даде отговор, освен Самия Господ.
Такава е Неговата воля.
Разбира се и в трите монотеистични религии основен смисъл на поста не е телесното въздържание, а извършването на молитвите и добрите постъпки.
 Още пророк Исая в Тората е изрекъл думите на Всевишния: „Ето поста, който избрах:
разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; 
 раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол,
- облечи го, и от еднокръвния си не се крий.”
/Исая 58:6,7/
Именно изпълнението на делата на милосърдие, повишено внимание към духовния ни живот отличава истински постещият от лицемерно изпълняващият хранителните предписания, без значение дали е християнин, юдеин или мюсюлманин.
 Поради това, днешният Рамадан за всеки вярващ в Аллах трябва да послужи за още една възможност да бъдем по-отзивчиви, по-добри към ближния, да покажем на целия свят, че ислямът е религия на истината, която носи в себе си мир, а не разрушение и покорност пред волята на Всевишния.
Владислав Сохин
Islam.ru
Източник: https://ramazanramadankareem.blogspot.com

About the author

مدرستي الإماراتية Emirates Schools

Comments


call us

If you like the content of our blog, we hope to stay in constant contact ، Just enter your email to subscribe to the blog express mail to receive new blogs firstً new blog up-to-date ، You can also send a message by clicking the button next to ...

About the site

authorВсичко за Исляма" Арабската дума "Ислям" означава "постигане на мир чрез преклонение пред Аллах". Думата "мюсюлманин" произлиза от съществителното "Ислям" и означава "някой, който чрез преклонението си пред Аллах е достигнал до съвършен мир."

Learn more ←

Copyright © All Rights Reserved

Всичко за Исляма