Говеенето за възрастните, неспособните и изнемощелите
Неспособните, изнемощели и възрастни хора, които са загубили своята сила и с всеки изминат ден стават все по-слаби, приближавайки се до смъртта, не трябва да говеят и на тях им е позволено да не говеят, при условие, че говеенето ще им бъде изключително трудно.
Ибн Аббас радияллаху анхума, коментирайки айета:
“А за които говеенето е трудно, следва да дадат откуп, като нахранят бедняк.”
/2:184/,
е казал, този айет не е отменен.
Това се отнася за старите мъже и жени, които не могат да говеят, затова са длъжни да хранят бедняк всеки ден.
(ал-Бухари, Китаб ат-Тефсир, Бааб Айамен Ма'дудат)
Тези, които са достигнали пределна възраст и мислите им са в безпорядък [старческо слабоумие], не са длъжни да говеят, и семействата им не трябва да правят нищо, заради тях, защото от такива хора отпада отговорността за делата им.
Ако по някое време те са с разума си, а в друго са объркани [изпаднат в старческо слабоумие], то те трябва да говеят, когато са наред, и не са длъжни да говеят, когато са объркани.
(виж. Меджалис шахр Рамадан, Ибн Усеймин, стр. 28)
****************
На онези, които се сражават с врага или са обградени от него, и ако говеенето ще ги омаломощи толкова, че те няма да могат да се сражават, им е позволено да прекъснат говеенето си, дори ако не са на път.
Ако им се наложи да прекратят говеенето си преди битката, те могат да го сторят.
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, веднъж преди битка е казал на своите сподвижници:
"На сутринта ви предстои да се срещнете с вашия враг и прекъсване на говеенето ще ви направи по-силни, затова разговейте!"
(Муслим, 1120, Абд аль-Баки.
Това също е поддържано от шейх ал-Ислям Ибн Теймийа. Учените на Шам са публикували тази фетва във връзка с монголо-татарското нашествие).
************
Ако причината за прекратяване на говеенето е очевидна, като болест например, то болният може да яде и пие открито, но ако причината е скрита, като менструален цикъл например, то по-добре е да се яде и пие тайно, за да не се навлече гнева и излишни обвинения.
Намерението ниет по време на говеенето
***************
Намерението ниет е необходимо условие, както за задължителното говеене фард, така и за другите видове обезателно говеене, такива като изпълнение за пропуснати дни када’а и изкуплението кефарет, защото Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
"Няма говеене за онзи, който не е възнамерил
[който няма ниет] да говее от предишната нощ."
(Абу Дауд, 2454.
Редица учени, такива като ал-Бухари, ан-Насаи, ат-Тирмизи и др. смятат че този хадис е във форма маукуф
[т.e. в такава редакция на хадиса, когато в неговата съдържателна част се свеждат не словата на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, непосредствено, а чрез изказвания на сподвижниците, основаващи се на словата и постъпките на Пророка салляллаху алейхи ве селлем.
– Бел. на преводача]
виж Талхис ал-Хубайр, 2/188)
Намерение ниет може да бъде изявено във всеки момент на нощта, дори това да е станало непосредствено преди началото на утринното зазоряване феджър.
Намерението ниет означава решимост в сърцето да се направи нещо.
Произнасянето на намерението ниет на глас е нововъведение бид'а (непозволено нововъведение), и всеки, който знае, че утре ще бъде един от дните на месец Рамадан и желае да говее, е длъжен да изяви намерение за говеене.
(Маджму Фатава шейх ал-Ислям, 25/215).
Ако човек има намерение да разговее през деня, но не го стори, то съгласно най-вярното мнение на учените, неговото говеене остава действително; той е подобен на човекът, който е възнамерявал да каже нещо по време на молитвата намаз, но не го е сторил.
Някои учени смятат, че в този случай говеенето е нарушено, защото намерението е изчезнало, и за да се избегнат грешките той следва по-късно да отговее на када’а този ден.
Що се отнася до вероотстъпничеството муртад, то анулира намерението безспорно.
Човекът, говеещ в месец Рамадан няма нужда да повтаря намерението си всяка вечер в течение на целия Рамадан; за него е достатъчно да има намерение за говеене преди началото на месеца.
Ако намерението ниет е прекъснато, за да се прекрати говеенето, заради пътуване или болест, то тогава човека е длъжен да възобнови своето намерение за говеене, след като основанието за прекъсване на говеенето повече не действа.
****************
Изявление на намерението ниет в нощта преди говеенето не е общо условие за доброволното допълнително говеене нафиле, защото в хадис предаден от Айша радияллаху анха, се казва: "Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, веднъж влезе при мен и каза:
"При вас има ли нещо (за ядене)?
Ние казахме: "Не.",
"Тогава аз ще говея "
(Муслим, 2/809, Абд ал-Бааки).
Но в случаите с особените доброволни видове говеене, такива като говеенето в дните Арафат и Ашуре, за да не се сбърка, по-добре да се изяви намерението ниет от предишната вечер.
************
Ако човек започне обезателен вид говеене, като отговяването на када’а за пропуснатото през месец Рамадан, или за изпълнение на обещание незир, или говеене като акт на изкуплението кефарет, той е длъжен да завърши говеенето си, и не му е позволено да го прекъсва, ако няма сериозно основание за това.
В случаите с доброволното говеене нафиле, "Човек, говеещ доброволно решава по свой избор, дали да завърши говеенето си до край, или да разговее"
(Ахмед, 6/342),
дори да няма причина за разговяване.
"Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е ставал сутрин като говеещ, а след това е приемал храна."
(Сахих Муслим, предадено по история за ал-Хайс, като му подарили храна, когато бил в дома на Айша; 1154, Абд ал-Баки).
Ще бъде ли обаче възнаграден онзи, който вече е разговял безпричинно и за времето прекарано в говеене?
Някои учени казват, че той няма да бъде възнаграден
(ал-Маусуат ал-Фикхия, 28/13), затова ще бъде по-добре за говеещия доброволно да завърши своето говеене, ако няма съществена и принудителна причина за прекратяване на говеенето.
************
Който разбере непосредствено след изгрева на утринното зазоряване феджър, че месец Рамадан е започнал, той е длъжен да прекъсне с яденето и пиенето през останалата част на деня, и е длъжен да отговее на када’а по-късно този ден, според мнението на болшинството учени, Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
"Няма говеене онзи, който от вечерта не е имал намерение да говее. "
(Абу Дауд, 2454).
**********
Ако затворник или пленник узнае, че месец Рамадан е започнал, или види появата на нова луна, или на него му е казано от правдив човек за това, то той е длъжен да говее.
Ако той не знае, кога започва месец Рамадан, е длъжен да се опита сам за себе си (чрез иджтихад) да определи това и да постъпи в съответствие с онова, което смята за най-вероятно. Ако по-късно разбере, че говеенето му е съвпаднало с Рамадан, то това се смята за действително, съгласно мнението на болшинството учени, и ако говеенето му е започнало след началото на Рамадан, това също се смята за действително, съгласно мнението на повечето от учените, но ако говеенето му е започнало преди да настъпи месец Рамадан, то това вече е неприемливо, и той е длъжен да отговее на када’а.
Ако част от говеенето му съвпадне с Рамадан, друга част не, то при тази ситуация за действителни се смятат дните, съвпаднали с месец Рамадан и настъпилите след завършването на месеца дни, които той е говял преди началото на Рамадан, по този начин се анулират.
В случай че точните дати за начало и край на месец Рамадан така и не се изяснят, то говеенето може да се смята за действително, защото той е направил всичко, което е могъл по силите си, и Аллах не възлага на душата нищо, освен възможното за нея.
(ал-Маусуат ал-Фикхия, 28/84).