Говеенето е задължение за всеки пълнолетен, със здрав разум, с постоянно местоживеене мюсюлманин и мюсюлманка, които са способни да говеят.
Жените не трябва да имат нищо от рода на хайд (менструация) или нифас (след родово кръвотечение), забраняващо да се говее.
Смята се, че човек е достигнал пълнолетие, когато е на лице едно от следните три неща:
отделяне на семенна течност (сперма), насън или наяве, окосмяване около интимните части, и достигане на петнадесет години.
В случая с жените, това са месечното кръвотечение (менструация), когато девойката достигне възрастта, в която протича менструалния цикъл, тя е длъжна да говее, дори и да не е навършила десет години.
Необходимо е децата ако са в състояние да бъдат обучавани на говеене след като са навършили седем години.
Някои учени са казали, че детето може да бъде нашляпано, когато е десетгодишно и не говее, както е в случая със задължителната фард молитва намаз.
(виж ал-Мугни 3/90).
Детето ще бъде наградено за говеенето, а родителите му, за неговото правилно възпитание и добро наставление.
От ар-Рубай Бинт Муаввиз радияллаху анха, се предава, че по време на говеене в Ашуре и след това за Рамадан, когато говеенето е станало задължително:
"Ние карахме своите деца да говеят, и правихме за тях кукли от вълна.
Ако някое дете започваше да плаче и да иска храна, ние му давахме тази кукла, за да се заиграе докато настъпи времето за разговяване ифтар."
(ал-Бухари, Фатх 1960).
Някои хора не смятат за важно да говорят на своите деца, че е нужно да говеят; а в действителност, детето може да се увлече по говеенето и да има сила да говее, но бащата или майката му говорят да не говее, изпитвайки така наречената “жалост” към него.
Те не осъзнават, че истинската жалост и състрадание се състоят в това, да уговарят детето им да говее.
Всевишният Аллах е казал:
О, вие, които повярвахте!
Пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните!
Пазят го строги и сурови меляикета, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели./
66:6/
Допълнително внимание трябва да бъде отделено на проблема с говеенето на девойката, когато тя току-що е достигнала зрялост, защото тя може би ще говее, когато е в менструален цикъл, стеснявайки се от околните, и после няма да отговее пропуснатото.
Ако неверник кафир приеме Исляма, или дете стигне пълнолетие, или загубилия разума си се поправи и върне разума си през деня на говеенето, те са длъжни да говеят през остатъка от този ден, защото от този момента нататък задължението им за говеене се отнася и за тях, и не са длъжни да отговяват пропуснатите дни.
Загубилите разума си не отговарят за своите постъпки (постъпките им не се записват), но ако човек загуби разума си по някое време и после възвърне разума си в друго време, е длъжен да говее по времето когато е с разум си, и когато e със загубен разум, той е освободен от говеенето.
Ако той загуби разсъдъка си по време на говеене, то това не нарушава говеенето му, така, както е в случаите при загуба на разум заради болест или някаква друга причина, защото той е имал намерение да говее, когато е бил с разума си
(Меджалис Шахр Рамадан.
Ибн Усеймин стр.28).
Същото се отнася и за епилептиците.
Ако някой умре по време на месец Рамадан, то нито за него, нито за близките му остава "дълг" относно оставащите дни от месеца.
Ако някой не знае, че да се говее през месец Рамадан е задължително фард, или, че в дневно време през този месец да се яде, или да има полови контакти е строго забранено харам, съгласно болшинството учени такова извинение е приемливо. Това е подобно на случаите с приелите Исляма, живеещите в Дар ал-Харб (не мюсюлмански земи), и израсналия сред неверниците мюсюлманин.
Но ако човек е бил между мюсюлмани и е имал възможност да попита, то тогава за него няма извинение.