Някои аспекти на говеенето са обезателни (ваджиб),
а други препоръчителни (мустахаб).
• Например, сахур – приемането на храна и вода. Желателно е той да бъде извършван, колкото е възможно по-късно, да се приключва непосредствено пред времето за езан на молитвата Феджър, т.е. да се отлага по възможност.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
"Приемайте сахур, защото в него има благословение (берекет)"
(ал-Бухари, Фатх, 4/139).
"Сахурът е благословена храна, и това е разликата от хората на Книгата.".
"Прекрасният сахур за правоверния, това са фурмите."
(Абу Дауд, номер 2345; Сахих ат-Таргиб, 1/448).
• Трябва да се избързва с разговяването (ифтар), защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
"Не ще престане благото за хората, докато те избързват с разговяването "
(ал-Бухари, Фатх, 4/198).
Желателно е да се извършва ифтар съгласно начина, описан от Анас радияллаху анху, който е казал:
"Пророкът алейхи саляту ве селям, е разговявал преди да извърши вечерната (акшам) молитва намаз с пресни фурми, ако не е имало пресни фурми, той е разговявал със сушени, ако е нямало сушени фурми, той е разговявал с няколко глътки вода. "
(ат-Тирмизи, 3/79.
Този хадис е квалифициран в ал-Ирва ал-Галил като достоверен под номер 922)
След приключването на ифтара се произнасят словата, предадени в хадис, изложен от Ибн Омар радияллаху анхума, съгласно който Пророка алейхи саляту ве селям, след като е разговял е казвал:
"Захаба аз-зама', ва'бталлат ал-`урук, ва сабат ал-аджру иншаАллах."
(Жаждата отмина, вените отново се запълниха и наградата е определена, иншаАллах).
(Абу Дауд, 2/765; според ад-Дар Кутни 2/185, иснада на този хадис е надежден хасан).
• Избягване на сквернословие,
както е казал Пратеникът на Аллах
салляллаху алейхи ве селлем:
"Когато някой от вас говее, нека да не сквернословие…" (ал-Бухари, ал-Фатх, номер 1904).
Сквернословието води до прегрешение.
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
"Който не прекрати да говори лъжи и постъпва според тях, Аллах не се нуждае от неговия отказ от храна и вода."
(ал-Бухари, ал-Фатх, номер 1903).
Говеещият е длъжен да избягва всички видове забранени харам действия, такива като сплетня, неприлични думи и лъжа, иначе цялата му награда може да бъде погубена. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, в тази връзка е казал:
"Може би говеещият няма да получи нищо от говеенето, освен глада"
(Ибн Маджа, 1/539, Сахих ат-Таргиб, 1/453).
• Сред нещата, които разрушават хасанат
(добрите постъпки) на някой и носещи му саи’аат (лоши постъпки), това са да си позволи участие в развлекателни викторини, гледане на телевизионни сапунени сериали, кинофилми и спортни мачове, участие в безцелни вечеринки, брожения по улиците с лоши хора и безделници, чести безцелни пътувания с автомобили и ходене на тълпи по улиците.
Така прекараното време, в месеца на молитвата тахаджуд, споменаване и възхвала зикр и поклонения ибадат за много хора става месец за сън през деня, за да се избегне чувството на глад, като така те пропускат своите молитви, а след това прекарват нощите в развлечения и удовлетворение на страстите си.
Някои хора посрещат този месец дори с досада, мислейки само за удоволствията, които ще загубят.
През месец Рамадан някои хора тръгват да пътешестват по западните страни за приятно прекарване на своите отпуски!
Джамиите дори не се освобождават от такова зло, като появата там на жени с грим и козметика, та дори от това зло не е освободена и джамията в Мекка “Бейт Аллах ал-Харам”.
Някои хора използват този месец за просия, въпреки че дори нямат нужда.
Някои хора се забавляват с опасни фойерверки и други подобни забавления, а някои си губят времето по пазари, блуждаейки около магазини, молове или, шиейки си модни дрехи. Някои от магазините излагат нови изделия и предлагат промоции и новости в модата през последните десет дни на месец Рамадан, за да отвлекат хората от получаване на награда и хасанат.
• Не трябва да се провокира крещене и говорене на висок глас, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
"Ако някой напада или оскърбява [говеещия], той трябва да му каже: "Аз съм говеещ, аз съм говеещ. ".
(ал-Бухари и др. ал-Фатх, номер 1894).
Една от причините за това е напомняне на себе си, и другата е напомняне за това на противника.
Но всеки, който наблюдава нравствените качества на много от говеещите, ще види разлика от този благ нрав и нещо съвсем различно.
Ето защо е необходимо да има самоконтрол, както и да се притежава спокойствие, но за съжаление, наблюдаваме обратното сред обезумели шофьори, които летят с бясна скорост, след като чуят езан за молитвата магриб.
• Не бива да се яде много, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
"Синът на Адам не пълни своите съдове с лошо, както своя стомах."
(ат-Тирмизи, 2380, и е казал, че хадиса е достоверен).
Умният човек се храни, за да живее, а не живее, за да се храни.
Най-добрата храна е тази, която служи за ядене, а най-лошата е тази, която служи за излишество.
Хората обаче, се впускат в приготвянето на всякакви видове храна по време на месец Рамадан, и сеотнасят към готвенето, както към форма на изкуство, и така домакините и прислугата прекарват цялото си време за приготвянето на храната, а това ги отклонява от служенето на Аллах, освен това хората харчат за храна по време на месец Рамадан много повече, отколкото в друго време. Така този месец се превръща в месец на болести в стомаха, затлъстяване и коремни разстройства, когато хората ядат като невидели лакомници и пият като жадни камили, а когато трябва да станат за молитвата таравих, го правят с такова нежелание, че дори някои напускат молитвата след първите два рекята.
• Трябва да проявяваме щедрост, да споделяме знанията си, трябва да си помагаме с пари, използвайки своята длъжност или физическа сила сме длъжни да помагаме на другите, или просто трябва да проявяваме добри маниери и благовъзпитаност.
В сборниците “Сахих” на ал-Бухари и Муслим е сведен хадис в който Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал:
"Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е бил най-щедрият сред хората (в добрите дела), и той е бил още по-щедър през месец Рамадан, когато Джебраил се срещал с него, а той се е срещал с него всяка нощ в Рамадан и го е учил на Коран.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е бил много по-щедър в извършването на добро, отколкото духащия вятър."
(ал-Бухари, Фатх, 6).
Съчетаване на говеенето с нахранването на бедняк се явява като едно от средствата за влизане в Дженнета, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
"В Дженнета има стаи, където [външността им]се вижда само отвътре, и вътрешността им само отвън.
Всевишният Аллах ги е приготвил за онзи, който е хранел бедняк, който е бил мек в речта си, който е говял регулярно, и който е извършвал молитва намаз, когато другите са спали."
(Сведен от Ахмед, 5/343, Ибн Хузейма, 2137,
шейх ал-мухаддис ал-Албани е казал в коментарите, че иснада на този хадис е надежден хасан).
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
"Който дава храна на говеещи за ифтар, той ще има награда равна на неговата, без и най-малко намаляване от наградата на говеещия."
(ат-Тирмизи, 3/171, Сахих ат-Таргиб, 1/451).
Шейх ал-Ислям (Ибн Теймийа) рахимеху Аллах е казал: "Тук се има предвид, предлагането на храна за говеещия при ифтар, достатъчна за неговото засищане."
(ал-Ихтиярат ал-Фикхия стр. 109).
Много от предшествениците Салаф рахимехум Аллах са жертвали своята храна в полза на бедните, когато са ги гощавали за ифтар.
Сред тях са били Абдуллах Ибн Омар, Малик Ибн Динар, Ахмед Ибн Ханбал и други.
Абдуллах Ибн Омар не е разговявал, докато с него не е имало сирак или бедняк.