Говеенето при пътниците
Позволено е при определени условия, говеенето на пътника да бъде прекъснато.
Пътя трябва да бъде достатъчно дълъг или изобщо да се смята за пътешествие (въпреки че има известно различие между учените по този въпрос), и трябва да бъде зад пределите на града и покрайнините му.
Болшинството учени са забранили на пътник да разговява до пълното напускане на града.
Намиращия се в пределите на града се смята за човек с постоянно местопребиваване муким, и той извършва молитвата намаз без съкращенията каср.
Всевишният Аллах е казал:
" Който от вас се окаже в този месец, той е длъжен да говее през него.."
/2:185/
По време на своето пътешествие, човек не трябва да преследва греховни цели
(съгласно мнение на болшинството учени), или целта му да не е отърваване от говеенето.
На пътника е позволено да разговее, съгласно единодушното мнение на имамите от мюсюлманската общност Умма, независимо от неговото физическо състояние и сложността на пътешествието.
Това означава, че дори неговият път да е лек и да не го затруднява, на пътника е разрешено да не говее и да извършва своите молитви намаз със съкращението каср.
(Маджму ал-Фатава, 25/210).
Който е решил да извърши пътуване през месец Рамадан, не трябва да има намерение да разговява, докато той действително не започне своето пътуване, защото може да се случи така, че нещо да му попречи да извърши пътуването. (Тефсир ал-Куртуби, 2/278).
Пътникът не трябва да разговява, докато не напусне населените райони на своя град.
След като премине границите на града или населеното място, пътника може да разговее.
Така е и когато пътникът лети. Когато самолетът излети и премине границите на населеното място, пътникът може да разговее.
Ако летището е извън града, то пътника може да разговее там, но ако летището е в града или в покрайнините му, то пътника не трябва да разговява на летището, защото все още не е напуснал пределите на населеното място.
Ако слънцето вече е залязло и пътникът е извършил разговяването ифтар на земята, след което самолета излети, и той пак види слънцето, то ифтара му е действителен и говеенето пълно, и няма основание за повторни действия на поклонението ибадат.
Ако самолетът е излетял преди залеза на слънцето и пътника иска да довърши говеенето си за този ден по време на пътя, той не трябва да разговява, докато не види залеза на слънцето, където и да се намира той във въздуха.
На пилотът не е позволено да спуска самолета на по-ниско от точката, където слънцето не може да се види, само заради разговяване, защото това ще се смята за хитрост, но ако пилота спуска самолета, ръководейки се от съображения свързани с пилотажа, и в резултат на това диска на слънцето изчезне, тогава пътника може да разговее.
(От устна фетва на Ибн Бааз).
Който пристигне в населено място с намерение да остане там повече от четири дни, е длъжен да говее, съгласно мнение на болшинството учени.
Ако човек пътува зад граница, за да учи с месеци или години, то съгласно болшинството учени, включително и четирите имама, той се разглежда като човек с постоянно местопребиваване муким, което означава, че е длъжен да говее и да изпълнява молитвата намаз в пълен обем.
Ако пътникът преминава през населено място, което не е негов роден край, той не е задължен да говее, докато не остане да пребивава там повече от четири дни, а след този срок говеенето му става задължително, защото пътника попада в нормата на задължителните действия, тъй като се смята за човек с постоянно местопребиваване муким.
(Фатава Да'ва Ибн Бааз 977).
Който започне да говее, когато се смята за човек с постоянно местопребиваване муким,след това излезе на път през деня, може да прекрати говеенето, защото Аллах е разрешил на извършващите всякакво пътуване да разговеят.
Всевишният Аллах е казал:
“А който от вас е болен или на път, то нека ¬ да отговее пропуснатото в други дни.”/2:185/
Позволено е на човек да разговее, чиято работа обикновено е свързана с пътувания в полза на мюсюлманите, дори ежедневни, такъв като куриера (а така също таксиметровите шофьори, пилотите и персонала на самолета), те следва да отговеят на када’а пропуснатите през месец Рамадан дни в друго време.
Същото се отнася и за моряците, които имат дом на сушата; но ако те имат семейство и всичко необходимо на кораба, и постоянно пътуват, тогава не им е позволено да прекратят говеенето и да извършват молитви намаз със съкращението каср.
Ако бедуините пътуват от своите зимни местопребивавания към летните, или обратно, на тях им е позволено да прекратят говеенето и да съкращават молитвата по време на спирките, но ако се установят на постоянните си местопребивавания муким, са длъжни да не прекъсват говеенето и да не съкращават молитвата дори ако следват стадата си.
(виж Маджму Фатава Ибн Теймийа, 25/213).
Ако пътникът е пристигнал някъде през деня, то относно задължителността на неговото говеене съществуват известни разногласия сред учените.
(Маджму Фатава, 25/212).
Но във всеки случай, е желателно за него говеенето да продължи, проявявайки уважение към този свещен месец, и е длъжен да отговее на када’а този ден по-късно, независимо дали е прекратил да яде и пие след пристигането или не.
Ако пътникът започне да говее през Рамадан в един град, след това извърши пътуване в друг град, където месец Рамадан е настъпил по-рано или обратно, то в този случай е длъжен да се ръководи от местното разписание за говеене и разговяване. Това е така защото е длъжен да завърши Рамадан само тогава, когато те завършват Рамадан, дори ако това да означава, че той ще говее повече от тридесет, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
"Говейте в деня, когато всички говеят и разговявайте в деня, когато всички разговяват!"
Това означава, че ако се е случило така, щото броя на дните за говеене на пътника са по-малко от двадесет и девет, той е длъжен да отговее пропуснатото след Байрама, тъй като лунния (хиджри) месец може да е равен или на двадесет и девет или на тридесет дни.
(От Фатава аш-шейх Абд ал-Азиз Ибн Бааз: Фатава ал-Сиям, Дар ал-Уатан, 15-16)