В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Нун. Кълна се в калема и в онова, което пишат!
(“Нун” се тълкува като един от онези буквени знаци, смисълът на които е известен само на Аллах. “Нун” означава и “голяма риба,кит”, и още “мастилница”, и тогава клетвата тук се изрича в името на мастилницата, на калема и на онова, което той пише. Така се подчертава ролята на грамотността и познанието.)
Всевишния Аллах се кълне в калема и в онова което пишем с него .
От това се разбира всичко,което хората записват–постиженията във всички различни области на знанието, а също така и съчиненията и стиховете.
И наистина калема и мастилото, както и записаните с тях книги с знания, се явяват велики знамения на Всемогъщия Аллах, достойни затова Всевишния Аллах да се кълне в тях.
Именно така постъпил Аллах с.т, за да отхвърли лъжливите обвинения в безумие и лудост, казани по- адрес на Пророка Мухаммед с.а.в.
2. Ти [о,Мухаммад] по милостта на твоя Господ не си луд..
Тези обвинения били лъжи, защото по Своята милост Аллах с.т дарил Своя пратеник със съвършен ум и го дарил с мъдрост мисли и красноречие.
А учението, което той проповядвал, и до днес се явява най-доброто, от онова което изучават и записват хората. Това е истинско щастие в този свят, което е дадено на Пратеника на Аллах.
Затова Всевишния споменава за него щастливото бъдеще в Последния живот и казва:
3. Наистина, За теб има несекваща награда.
О Мухаммед! За теб има велика и безкрайна награда. Ти я заслужи със своите праведни деяния, своите превъзходен нрав и своите искрени стремления наставлявайки хората на пътя на истината. Затова по нататък Аллах с.т казва:
4. Ти наистина имаш велик нрав.
Аллах действително дарил Своя пратеник с висок морал и нравственност. Когато майката на правоверните Аиша я попитали, какъв бил нрава на пратеника на Аллах с.а.в, тя казала: «Неговият нрав беше Корана».
За Неговите благородни качества Всевишния също казва:
«Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!» (7:199)
«По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях.» (3:159);
«Дойде вече Пратеник при вас измежду вас самите. Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас, към вярващите е състрадателен, милосърден» (9:128).
Съществуват още много други знамения за добрия характер на Пророка Мохаммед с.а.в. с, всяко от които учи хората да възпитават в себе си, само най-добрите черти. Всички те в най-съвършена и най-славна форма са въплътени в Пророка Мохаммед с.а.в. Всяка черта на неговия характер е била съвършена. Той е бил нежен и състрадателен човек.
Хората лесно намирали общ език с него, и той винаги радушно приемал техните покани. Когато другарите му искали разрешение да започнат някакво дело, той ги благославял и дори им помагал, освен ако това не било свързано с грях. Пророкът никога не отказвал да помогне на нуждаещите се и утешавал тези, които търсели такова. Tой не си позволявал да лиши човек от надежда или да го разочарова, като му откаже. Когато вземал решение, не показвал единовластие, а се съветвал с приближените си, и обсъждал с тях плановете си. Пророкът сърдечно приветствал благодеянията на своите сподвижници и им прощавал грешките. Когато общувал с някого, той бил приветлив и не бил този който прекъсвал разговора. Не се мръщел и не бил груб в разговора. Ако му било приятно, то той не криел радостта си. Той не се хващал за думите, които по невнимание излизали от устата на събеседника му, и не го упреквал за невниманието му. Той всячески се опитвал да му отговори с добро и проявявал необходимото търпение.
Аллах дж.ж е издигнал Своя пророк Мохаммед с.а.в.с. до недостижима височина, но враговете му го смятали за луд и обсебен.. Затова по-нататък Всевишния Аллах казва:
5. Ти ще видиш и те ще видят
6. кой от вас е безумният.
Безусловно, Пратеника наАллах следвал правия път и бил най – добрия от хората както към самия себе си, така и в отношенията към другите хора.
А неговите врагове били от най -заблудените творения и заблуждавали и обкръжаващите ги. Те изкушавали сърцата на рабите на Аллах и ги отклонявали от пътя на Господаря.
И достатъчно е това, че Аллах добре знае за това , Защото само той ще търси от хората сметка отчет за техните деяния и ще им въздаде за стореното.
7. Най-добре твоят Господ знае кой се е отклонил от Неговия път и най-добре Той знае напътените
В тези слова се съдържа сурова угроза за тези, които са се отклонили от Неговия път, и обещание за щедра награда за тези, които вървят по правия път.
Тези слова също свидетелствуват за мъдростта на Аллах с.т, който напътства на правия път едни и отклонява от него тези, които не са достойни за него.
8. И не се покорявай на отричащите!!
О Мухаммед! Не се подчинявай на тези, които отхвърлят истината, и те считат за лъжец и се противопоставят на истинската вяра. Те не са достойни, да им се подчиняват и слушат, защото те призовават хората да се подчинят на своите неизменни страсти.
Те не желаят нищо друго, освен лъжи и пороци, и затова всеки, който им се покори, застава на път, който ще му допринесе само вреда. Това се отнася за всички, които отхвърлят истината и се подават на изкушенията на такива хора.
Това не е малко, този айет бил низпослан по повод на езичниците, които поискали от Пророка Мухаммед, с.а.в, да не изобличава порочността на тяхната религия и безпомощността на техните божества, а в отплата за това обещавали да не ругаят Него самия. Затова по-нататък Всевишния Аллах казва:
9. Желаят, ако се смекчиш, и те да се смекчат..
Езичниците желаят, ти да проявиш своето съгласие искайки да си съпричастен с това, което те правят. Те искат, ти да одобриш тяхната религия със своите слова и постъпки или да мълчиш тогава, когато трябва да говориш и разясняваш истината.
Но ти се подчини на Аллах и проповядвай исляма, защото триумфа на исляма неизбежно ще повлече със съкрушение всичко,с което нечестивците се опитват да му се противопоставят, и изобличение на всичко, което е несъвместимо с него.
10. И не се покорявай на онзи, който все се кълне и е жалък,
11. клеветник, който разнася сплетни,
12. възпира доброто, престъпва, съгрешава,
13. грубиян и дори извънбрачен син.
14. А тъй като има богатство и синове,
15. когато му бъдат четeни Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!”
Използващите често клетви са тези, които често се кълнат, и тази черта бива присъща на лъжците. А всеки лъжец непременно ще се окаже презрян –подъл, лишен от мъдрост, не желаещ да прави добро. Още повече, всички желания на такъв човек са със цел удовлетворение на неземните страсти, с които е препълнена неговата подла душа. Той се явява хулител, защото непрестанно се опитва да установи у хората пороци , да разнася сплетни и се надсмива над обкръжаващите го. Той също така се явява сплетник, защото пренася на едни хора това, което говорят други, за да ги опозори един с друг и да посее между тях вражда и ненавист. Той се скъпи към доброто и не желае да плаща от своето имущество предписаната от Аллах милостиня,садака и зекят. Той се явява престъпник, който посяга на живота, състоянието и честта на хората. Той е затънал в грехове и не изпълнява своите задължения пред Аллах. Той е груб, злобен, лишен от състрадание и не желае да се подчини на истината.
Той е с високо мнение за себе си, но в действителност той е лишен от тези качества, които могат да допринесат добро за него или хората. Напротив, неговият нрав е порочен, и няма да има успех и благополучие. Неговата участ е– низост и клеймото на злото, по което хората ще го разпознават.
Едно слово, Всевишния Аллах е забранил да се подчиняват хората на лъжци, използващи често клетви, имащи подъл характер и лош нрав, особено, ако те са склонни към себелюбие и високомерие и се превъзнасят над истината и хората, презрително се отнасят към тях, разпространяват слухове, сплетни и хули и се ослушват за Аллах.
Тези айети са били низпосллани за няколко езичници, един от които бил ал-Валид б. ал-Мугира. Той имал голямо богатство и имал много синове. Веднъж, когато му прочели кораническо откровение, той казал: „Това са само – Легенди на предците „. И заради своето богатство и голямо семейство той престъпил закона на Аллах и се превъзнася над истината. Той я отхвърлил тогава когато, тя сама му се разкрила, и я приел,като – древни предания, в които може и да се вярва, и да не се вярва.
Разбраното от обсъжданите от нас айети в пълна мяра се отнасят към всеки, който притежава подобни порочни качества, защото Корана е низпослан като истинно ръководство за всички хора – както за тези, които живели в първите години на неговото низпославане, така и за техните наследници.
Някои коранични айети са низпослани по повод този или друг човек, но заключват в себе си всеобщ смисъл.
Благодарение на това, правоверните и до ден днешен по примерите на отделните личности познават съдбата на всички подобни на тях.
16. Ще го бележим по носа.(нос).
Всевишния е низпослал грозно предупреждение към своите врагове, които притежават гореспоменатите качества.
Той с. т ще ги бележи с мъчителен белег по носа и ще му изпрати наказание, което ще видят всички хора.
Това наказание ще се отрази като с клеймо на неговото лице, за да може неговите страдания да бъдат още по – тежки.
17. Изпитахме ги, както изпитахме и стопаните на градината, когато се заклеха [тайно] да я оберат на сутринта.
18. И да не правят изключение.
Всевишния е съобщил, че Той изкушава тези, които отричат истината, тези, които имат повече земни блага.
Той им дава отсрочка и удължава техните удоволствия в този свят, дарява ги с богатство и деца, позволява им да живеят дълго.
Той удовлетворява техните желания, но това не им прави чест. И по – лошо, това може да бъде изкушение, което ги затяга в ръцете на неверието така, че те даже не забелязват това.
Те се заблуждават така, както били заблудени владелците на градината.
Когато узрели плодовете в тяхната градина и дошло време да прибират реколтата, те решили, че реколтата е само в техните ръце и че никой не е в сила да им попречи. Затова те се заклели, да приберат реколтата в рани зори, но не казали при това: «ИншаАллах».
Те и не предполагали за това, че Аллах се намира в засада за невярващите и че Неговото наказание пада на тяхната градина без забавяне и ги предупреждава.
19. И я споходи бедствие от твоя Господ, докато спяха.
20. И тя стана като черна нощ.
Наказанието дошло през нощта, когато те спели. Градината била унищожена и погубена.
Тя станала подобна на мрачна нощ: в нея не останали нито дървета, нито плодове.
В това време владетелите и даже не подозирали за достигналото ги нещастие.
21. И си викаха един другиму на сутринта:
22. “Тръгнете към своята реколта в зори, ако ще берете!
23. И се отправиха, шепнейки един на друг:
24. “Днес да не влиза там при вас бедняк!”
25. И тръгнаха в зори с твърдо намерение.
С тези намерения те се запътили към градината, беседвайки шепнешком и обсъждали, как да скрият това, което трябва да раздадат в името на Аллах.
Те бързали, за да приберат реколтата докато, се събудят хората, и решили да не раздават милостиня нито на бедните, нито на нуждаещите се.
И заради своята жадност и алчност те шепнели, страхувайки се от това, че някой може да ги чуе и да съобщи на бедните.
Те поставили себе си в гнусно положение.
Безсърдечни и лишени от състрадание, те твърдо решили да не раздават предписаната от Аллах милостиня, бидейки уверени в своята сила и в своето могъщество.
26. И когато я видяха, рекоха: “Наистина сме се заблудили.
27. Не, ние сме лишени.”
Когато видели градината, станала подобна на мрачна нощ, те възкликнали от вълнение и учудване:
„Очевидно, ние сме се заблудили и по грешка сме попаднали в чужда градина“.
Когато те се убедили в това,че не са сгрешили, то казали:
„Да сега ние се лишихме от нашата градина“.
Разбирайки, че това било възмездието на Аллах.
28. Най-разумният от тях рече:
“Не ви ли казах,защо не прославяте Аллах?”
Не говорете за Аллах неподобаващи неща и не казвайте, че вие не зависите от Него. Ако вие бяхте признали това, че вашата воля зависи от волята на Аллах, и бяхте казали: „ИншаАллах“ – то всичко това нямаше да се случи.
29. Рекоха: “Слава на нашия Господ! Бяхме угнетители.”
30. И започнаха взаимно да се укоряват.
Те осъзнали своята грешка, но наказанието на Аллах вече поразило тяхната градина, и нищо не можело да я върне. Възможно е, техните слова на възхваление на Аллах и признанието на своята вина ще им допринесе полза, ще смекчи тежестта на тяхното прегрешение и това да бъдат словата на тяхното разкаяние.
Във всеки случай, те много съжалявали за стореното и започнали да се упрекват един друг за извършения грях.
31. Рекоха: “О, горко ни, наистина сме престъпващи!
32. Дано нашият Господ ни даде в замяна по-добра от нея. Ние нашия Господ умоляваме.”
Те се разкайвали за това, че възнамерили да не изпълняват своите задължения пред Аллах и не спазвайки правата на Неговите раби, Обърнали се към Аллах с дуа да ги дари с нещо по – хубаво,от тази градина,и обещали да се обърнат към Аллах със своите помисли и неуморно да се трудят в името на Аллах в оставащият им живот.
И ако те спазят своите обещания,то Аллах ще им въздаде взетото с лихва. Защото Аллах приема дуата на тези, които го помолят с надежда и искреност. А за това, за да подчертае важността на случилото се, Всевишния Аллах казва:
33. Такова е наказанието. А наказанието в отвъдния живот е по-голямо, ако знаят.
Земното наказание което постига тези, които го заслужават със своите злодеяния. За тяхното безчинство и разпътство Аллах Теаля ги лишава от това, което ги е повлякло със себе си към греха и ги е заставило да отдадат предпочитание към земния живот.
Той лишава грешниците от това, от което се нуждаят най– много.
А наказанието в бъдещия свят е много по–мъчително наказание от земното.
И ако хората по-рано познаят истината, то непременно ще се постараят да избягват всичко, което води със себе си наказанието на Аллах и лишава човека от награда.
34. Наистина за богобоязливите при техния Господ са Градините на блаженството.
35. Нима отдадените на Аллах ще сторим да са като престъпниците?
Всевишния е съобщил за наградата, която Той е приготвил за тези, които се страхуват да не попаднат в неверие и се пазят от греха. Това са –разнообразни блага и блажено битие в съседство с великодушния Аллах.
Той също така е съобщил, че Неговата мъдрост не допуска, богобоязнените праведници, искрените и усърдно покланящи се на Аллах, подчиняващи се на Неговите заповеди и стремящи се да спечелят Неговата благосклонност, да се окажат наравно с грешниците, ослушващи се за Аллах, отхвърлящи Неговите знамения, силно съпротивяващи се на Неговия пратеник с.а.в и сражаващи се с Неговите възлюбени раби.
36. Какво ви е, така да отсъждате?
37. Или имате книга, от която се учите,
38. и в нея имате, каквото изберете?
Всеки, който е решил, че те ще бъдат равни, много греши. Скверно е неговото разсъждение и неверно неговото решение! Нечестивците, предполагащи подобно, нямат никакви аргументи и доказателства.
Те нямат Писания, в които да прочетат това и в които да е било записано, че те ще се окажат в Дженнета(рая) и ще получат всичко, което пожелаят за себе си.
39. Или имате обещание от Нас до Деня на възкресението да имате онова, което сами отсъждате?
40. Питай ги кой от тях е поръчител за това?
41. Или имат съдружници? Да доведат своите съдружници ако говорят истината
Аллах не им е обещал, че всичко което отсъждат ще им бъде изпълнено до настъпването на края на света. Те нямат даже приятели и помощници, които могат да им помогнат да достигнат желаното. А ако те имат помощници то нека ги представят, в потвърждение на своята правота.
Категорично е, че нечестивците нямат нито Писания, нито завет с Аллах за това, че техните злодеяния ще ги спасят от Аллах, нито приятели, ще им помогнат. Техните твърдения са безплодни и порочни. Кой от тях гарантира притежанията им, безсмисленоста на които е очевидна?
42. в Деня, когато ще се разкрият делата и[тези] ще бъдат приканени да се поклонят, а не ще могат.
В Деня на възкресението хората ще станат свидетели на тревога, на стрес и ужас, които те даже не биха могли и да си го представят в земния си живот. Твореца ще се яви към Своите раби за да, разгледа делата им(Страшния съд) и за да въздаде за делата им.
Всички създания на Аллах ще видят Неговото величие и великолепие, което да се опише със слова е просто невъзможно, и тогава ще бъдат приканени да се поклонят. Правоверните, които са се покланяли на Аллах и са извършвали земния поклон по собствена воля в земния си живот, ще се поклонят.
А грешниците и лицемерите ще искат да се поклонят на Аллах, но няма да могат , защото гърбовете им ще бъдат несгъваеми, подобно на рога.
43. Свели поглед, ще ги покрие унижение, а бяха приканвани да се покланят, когато бяха здрави..
Въздеянието на Аллах сега ще съответствува на човешките дела. В земния живот нечестивците са призовавани да се покланят на Аллах и да не Му приписват съдружници, но те считали това за недостойно и се отказвали. А те тогава били здрави, и нищо не ги заставяло да постъпят така.
Затова не питай в Съдния ден за тяхната участ и печал – на тях се е разгневил Аллах, за тях е настанал часа на възмездието и те са се лишили от всяка възможност да поправят стореното, и нито разкаянието, нито молбите им за прошка ще им помогнат.
Наистина, това е напомняне което не може да не тревожи сърцата и да не ги заставя да се пазят от греховете и неподчинението на Аллах.
44. Остави на Мен[о,Мухаммед] взимащите за лъжа тази Вест! Постепенно ще ги въвлечем[в погибел], без да разберат.
45. Ще им дам отсрочка. Моята промисъл е силна.
О Мухаммед! Остави Ме на саме с тези, които считат Великия Коран за лъжа.
Не прибързвай, защото Аз сам ще ги повлека за злодеянията. Аз ще ги даря с голямо богатство и много деца. Те няма да бъдат притеснявани и ще вършат велики дела. Но това ще е само измама, тъй като те все по-дълбоко ще бъдат омотани в заблуда, в която няма да намерят за себе си нищо, освен зло. Такава е съкрушителната хитрост на Аллах! Големите интриги, които Той е замислил против своите врагове, и ужасно е приготвеното за тях наказание!
46. Или търсиш от тях отплата, та са обременени с дълг?
Те нямат причина да те избягват и да не вярват, защото ти ги учиш и призоваваш да приемат религията на Аллах само за тяхно добро. Ти не ги натоварваш с дългове и бреме.
47. Или при тях е неведомото и те го записват?
Нима не им е било известно, че те са на правия път и че ги очаква награда от Аллах? Нищо подобно. Те бяха против истината и потънаха в несправедливост. За теб не остава нищо друго, освен търпеливо да издържиш страданията, причинени от тях и да не преставаш да ги призоваваш към Аллах.
48. Изтърпи до присъдата на твоя Господ и не бъди като човека в кита, който зовеше, изпълнен със скръб!.
Търпеливо изпълнявай заповедите на Аллах и търпеливо понасяй незгодите на Неговото предопределение! Не се гневи и не тъгувай, а само покорно се подчинявай на волята на своя Господар!
Не повтаряй постъпката на човека в рибата, т.е. пророка Юнус, който не проявил необходимото търпение и се оказал в корема на огромния кит. Той се разгневил на своя народ, от селото .
Но корабът започнал да потъва, и тогава моряците решили да теглят жребий и да определят, кой трябва да бъде изхвърлен зад борда.
Жребият се паднал на пророка Юнус.
Моряците го изхвърлили в морето, и го глътнал кит. Опечален и объркан, той се молил на Аллах в корема на кита и казвайки:
„Няма божества,освен Теб,и свят си Ти,а аз се оказах един от несправедливите“.
Всевишния приел неговата молба, и рибата го пуснала на свобода.
Вълните изкарали неговото изтощено и болно тяло на безлюден бряг, но Аллах създал там тиква.
49. Ако не бе го достигнала милост от неговия Господ, щеше да е изхвърлен на голия бряг с упрек.
Аллах го дарил със Своята милост и го направил правоверен, достоен за всяка похвала.
След това събитие пророка Юнус се издигнал до такива висоти, до каквито той не бил стигал никога преди.
50. Но неговият Господ го пречисти и го стори праведник.
Аллах Теаля го направил един от тези, чиито деяния, слова и намерения са искрени и праведни. що се касае за Пророка Мухаммед с.а.в, то Той търпеливо се покорявал на волята на Аллах и превъзхождал всички останали творения.
Аллах Теаля го дарил с благ завършек, какъвто е предназначен за богобоязнените раби, а за враговете е подготвил само зло и нещастие.
51. И едва не те сразяват с погледи неверниците, когато слушат Напомнянето, и казват: “Той е луд.
И заради своята завист, злоба и ненавист безбожниците се опитали да направят магия на Пророка Мухаммед, с.а.в.
Това е най-лошото от злодеянията, които те са могли да замислят против него, защото те вече са били загубили надежда за всичко останало.
Въпреки това Аллах съхранил Своя пророк и Го дарил с победа. Що се касае до хулите по – негов адрес, то те използвали всякакви клевети, каквито им подсказвали развалените им сърца. Те го наричали ту безумец, ту поет, ту магьосник.
52. А то не е друго освен напомняне за световете.
Благодарим за това Велико Писание и мъдрото напомняне на творенията на Аллах да знаят това, което ще им допринесе полза в този и в бъдещия живот.
Хвалата за това принадлежи единствено на Аллах!
redjep.wordpress.