продължение
Марционитското Евангелие(около 138 г. от н.е.) отрича,че Иса бил роден и просто казва,че се появил в човешка форма. Евангелието на Свети Барнабас,което се съхранява във Виенската държавна библиотека и има английски превод и арабска версия,поддържа теорията за замяната на кръста.
Мюсюлманинът се чувства неангажиран както по отношение на края на Иса,така и по отношение на неговото начало.Мюсюлманинът вярва,че Иса нито е убит,нито разпнат,а че Аллах го е издигнал при Себе Си като благодат и милост от Него.
Мюсюлманите имат ясно съзнание по този въпрос.Коранът окончателно е разрешил този спор.Вярването,че Иса е разпнат,повдига редица неизбежни въпроси.Някои от тях са следните:
1. Дали разпъването на Иса,както се схваща от християнските учения, съответства на справедливостта, милостта,силата и мъдростта на Аллах?
2. Справедливо ли е от страна на Аллах или на някой друг да се накара един човек да изкупи греховете на други грехове,към които той няма никакво отношение?
3. Подобава ли на милостта на Аллах и на Неговата Мъдрост да вярваме,че Иса е бил унижаван и убит по споменатия начин?
4. Това ли е изпълнението на Божието обещание(да защитава Своите съюзници и да покровителствува Своите любими),а Иса бил дотолкова изоставен, че станал лесна жертва за враговете на Аллах?Така ли се изпълнява дълг или се зачита дадена дума?
5. Оправдано и правилно ли е да се вярва,че Аллах,Опрощаващия,не е могъл да прости на Адам и неговия род греховете им,и че ги е държал в неизвестност и объркване,докато не дошъл Иса да ги изкупи със собствената си кръв?
6. Вярването в разпъването и в кръвната жертва появява ли се и в друга религия,освен в езическите вероизповедания на древните гърци,римляни, индийци,перси и други подобни?
7. Има ли в човешката история друга личност,подобна на Иса освен Бакхус,Аполон,Адонис,и други древни богове?
8. Не ни ли дава това нов поглед, който ни кара да сравним думите,приписвани на Иса,с тези на Бакхус,който казал,че е алфата и омегата на света, и е дошъл за изкупление на човечеството с кръвта си?Може ли сходството на тези думи с думите,приписвани на Иса в по-късните години,да бъде нов стимул,за да се потърси цялата истина по въпроса?
9. Какво е възправило римските власти срещу Иса?Той не представлявал никаква заплаха за техния контрол.Всъщност,той направил много услуги на техните водачи и техните семейства.Учел последователите си да въздават на Цезаря онова,което му принадлежи,и на Аллах онова,което Му принадлежи.Бил мирен проповедник и велика подкрепа за римските власти в поддържането на закона и реда на земята.Тогава защо те го разпнали и загубили такъв гражданин, зачитащ законите,и такъв поддръжник?
10. Какво знаем за характера на римския владетел Пилат? Бил ли е в добри отношения с евреите негови съвременици,които призовавали Рим срещу него?
Управлението му в Юдея не изразявало ли омразата и презрението му към тях?Не е ли бил уязвим за подкупи?Ако е било така,защо тогава е избързал да изпълни тяхната воля или заповед?Защо не е приел подкупа на един по-богат поклонник на Иса като Йосиф от Арматея?Според Лука този Йосиф бил много богат и много се интересувал от Иса,също така бил съветник,и като член на съвета не се съгласил с неговото решение да предадат Иса на разпъване.Не е ли могъл той,дори подкупвайки продажния владетел,да се опита да спаси Иса,след като не успял да направи това в съвета?
11. Всъщност колко ученици са били свидетели на това разпъване на Иса и какви са били техните реакции?Може ли да бъде вярно това,което Матей казва[26 :56],че всички ученици са го изоставили и избягали?Това ли е критерият за честността и характера на такива велики ученици на един велик учител?Казва се,че само любимият Йоан присъствал на събитието. Но колко дълго е бил там и колко време осъденият човек умирал на кръста през онези дни?Според някои надеждни исторически източници (виж статията за Кръста, The Chamber’s Encyclopaedia, 1950),обикновено осъдените умирали на кръста за няколко дни.Но защо той “умрял” на кръста,докато другите двама негови братя по съдба го надживели?А мракът обгърнал цялата земя в продължение на три часа след разпъването [Матей,27:45,Марк 15:33,Лука 23:44]
Възможно ли е през този период на мрак и смут да е станала смяната на кръста под пурпурната роба?
12. Доколко римските войници,дошли да отведат Иса на кръста,са го познавали?
Колко сигурни са били,че водят към мястото същия човек?Наистина ли са го познавали, когато отишли да го арестуват?Имали ли са особен интерес или стимул да разпознаят Иса по време,когато започвали народните празненства и страхът от обществен изблик бил неибежен?
13. Може ли вярващият да си представи,че Иса(който бил един от петте най-славни пратеници на Аллах) от кръста е говорил с Аллах както се казва, че е направил, с нотка на съжаление или безпокойство?Разумно ли е било виден пратеник като Иса по време на изпитание да каже на Аллах,че Той го е изоставил?Това ли трябва да се приеме за образец на обръщение към Аллах или за реакция по време на изпитание?
14. Не е ли могъл Аллах Милосърдния,Опрощаващия и Най-Великия да прости човешките грехове без това жестоко и страшно унизително разпъване на онзи,който не само бил невинен,но и посветен на Неговото служение и кауза по най-забележителен начин?Това ли е приложението на Божията милост и прошка,или отражението на Неговата справедливост и любов?
Ако се направи по-пълно изследване(на обстоятелствата,свързани с времето,поведението на светските власти, отношенията в обществото, представите за Бога,за състоянието на човека, целта на религията и живота),бихме достигнали до изводи,близки до представените по-горе. До намирането на разумно обяснение на тези факти вярващият не може да се задоволи, нито да изпита удовлетворението на истинския покой. Затова може да се пожелае на всички заинтересовани страни да направят сериозно изследване по въпроса и да вникнат в него по-задълбочено.
Що се отнася до мюсюлманите,подобни въпроси никога не възникват пред тях,подобни затруднения не съществуват, защото Ислямът твърдо поддържа схващането,че Иса(Исус) не е нито разпънат,нито убит,а е почетен и издигнат при Самия Аллах.
В християнската литература се казва,че след разпъването Иса(Исус) се появил пред някои ученици.Неговата поява е напълно възможна и по никакъв начин не противоречи на ислямските вярвания.Ако е истина,че се е появил,мюсюлманинът би повярвал, че неговата поява не е била след смъртта му на Кръста,а след неговото излизане от убежището,където се приютил по повеля на Аллах като част от Божия план да го спаси и противодейства на злосторния вражески замисъл.Вместо да бъде разпнат и унижен, както замисляли враговете,той бил издигнат по степен и почетен,съгласно замисъла на Аллах.
Според мюсюлманите величието на Иса и отличието на неговата роля не произлиза от християнското вярване,че бил хладнокръвно разпнат заради своето учение и за изкупление на човешките грехове.Ако това разпространено вярване е валидно,човек може да се изкуши да каже,че жертвата на Иса за изкупление е била напразна,защото грехът не бил премахнат.Или човек може да каже дориче има хиляди велики герои като Иса,загинали при изпълнението на своите каузи,независимо дали каузите заслужават или не саможертва.Такива може да се открият навсякъде сред германците,съюзниците,комунистите,официалните лица в ООН,религиозните войни,борците за свобода и т.н.Ако тази насилствена смърт придаваше божественост на мъртвите,човечеството би имало безброй богове и божества,и би било несправедливо боготворенето да се ограничи само до Иса,без да се смятат другите герои,загинали при подобни обстоятелства.
Още веднъж искаме да повторим,че за мюсюлманина не съществува такъв парадокс.Той вярва,че величието на Иса(Исус) произтича от факта,че е бил избран от Аллах и почетен с дадената от Него дума,че са му поверени откровенията на Аллах и че му е поръчано да проповядва Неговото послание,че е пратеник с характер и личност,че е честен към себе си и към другите,че се бори с лицемерието и богохулството,че е отличен в началото, по време на раждането си,и в края,по време на възхождението си,и че е знамение за хората,и милост от Аллах,Аллах да дари с мир него и другите пророци!
Естеството на този преглед не позволява да се занимаем докрай в детайли с изказванията в Корана за Иса и неговата мисия.Това,което бе дадено тук,е само фундаменталната част.За по-нататъшни изследвания и търсения читателят може да се обърне към самия Коран.
За улесняване на справките представяме таблица на съответните сури и знамения на Корана, засягащи този въпрос:
- Номер на главата -Номер на знамението
- 287, 136, 253
- 342-53, 84
- 4156-159, 171-172
- 517, 46, 72, 75,
- 78, 110-118
- 685
930-31191- 40235033742134357-655727616, 14