В говеенето са вложени множество мъдрости, насочени към социалния живот.
Една от тях е следната.
Хората са сътворени с различни материални възможности, затова Аллах Преславния подканва богатите да протегнат ръка за помощ на бедните си събратя.
Няма съмнение, че заможните хора не са способни да изпитат напълно будещите съчувствие състояния, в които изпадат бедните, и не могат да се вживеят изцяло в тяхното гладуване иначе освен чрез лишенията на говеенето.
Ако не е то, мнозина богати хора, следващи страстите си, въобще нямаше да разберат колко болезнени са гладът и мизерията и колко бедните се нуждаят от съпричастие и милосърдие.
Така жалостта към себеподобните, вложена в човешкото създание, става една от основите, подбуждащи към реалната благодарност, защото всеки човек, който и да е той, може да намери някой по-беден от себе си в даден аспект, и се чувства длъжен да изпитва към него състрадание.
Ако не бе принудата да се вкуси горчивината на глада, никой не би проявил добротворство към другите и не би изпълнил дълга си към себеподобните - чрез връзката на съчувствието да си взаимодейства и да си сътрудничи с тях.
И дори ако го направи, не би го извършил по най- съвършения начин, защото той самият не усеща истински това състояние.
С редица мъдрости благословеният месец Рамадан отправя признателност за даровете, с които Създателя ни е отрупал. Една от тях е следната.
Както бе споменато в Първо слово, всички храни, които слугите донасят от султанската кухня, имат своята цена.
Би било глупост някой да си въобразява, че тези скъпи продукти са дреболии, които не струват нищо, и да не се знае кой е истинският Благодетел, след като слугата получава и подаръци за своята работа.
Така и за безбройните храни и блага, които Всеславния е разстлал по земната повърхност, Той категорично изисква от нас да платим цената им, а именно - да благодарим за тях. Външните им причини и носители са сякаш слуги.
Ние им плащаме заслужената цена и се осланяме на тяхната милост и благоволение и дори ги почитаме и сме им признателни повече, отколкото заслужават.
В действителност истинският Благодетел - Всеславния - най-много заслужава да му отдадем изключителна признателност и прослава, да изпитаме безкрайно задоволство и удовлетворение.
Той напълно е достоен за всичко това, дори в още по-голяма степен.
Следователно, за да се отдаде благодарност на Преславния и да се изпита удовлетворение от щедрите Му дарове, трябва да се разбере, че те произлизат непосредствено от Него, нужно е да се оцени стойността им и да се усети потребност от тях.
Затова говеенето през благословения месец Рамадан е ключ за реална и искрена признателност, за велика всеобща възхвала на Аллах Преславния.
Така е, защото повечето хора, които през останалото време не са били принудени да се лишават и не им се е налагало да вкусят жестокостта и огризките на истинския глад, не осъзнават стойността на много блага.
Натежалите от пресищане, особено ако са богати и живеят в охолство, не разбират например каква огромна благодат се крие в разчупването на къшей сух хляб.
А вярващият осъзнава при разговяването, че е удостоен със скъпоценен Божи дар, което се засвидетелства и от силата на вкусовите му усещания.
Затова, като се започне със султана и се завърши с най-окаяния бедняк, говеещите през месец Рамадан получават възможността да отправят духовна благодарност към Аллах Всевишния в резултат на това, че разбират стойността на великите Му дарове.
Въздържането на хората от храна през деня води до осъзнаване на факта, че тя наистина е благодат, защото си казват:
"Тези дарове не ни принадлежат и не можем свободно да ги консумираме.
Те са собственост на друг и са Негово благодеяние и щедрост към нас.
Сега чакаме повелята Му."
Така човек отдава духовна признателност за дарените му блага.
По този начин говеенето се превръща в ключ за признателност от различни посоки, а отправянето на благодарност е истинската функция на човешките създания.