Отношението на Пратеника на милостта към враговете и неверниците

Отношението на Пратеника на милостта към враговете и неверниците
Ебу Басра Ел-Гъфари разказва случка от живота си, преди да стане мюсюлманин:
„Дойдох в Медина и гостувах на Расулюллах

(салляллаху алейхи ве селлем).

През тази нощ изпих млякото на седем кози.

Въпреки това Пейгамберът (салляллаху алейхи ве сел-лем) нищо не ми каза.

Същата нощ той си легна гладен, като не прояви никакви признаци на недоволство и сърдитост.

Заради този велик нрав постъпих съвестно и станах мюсюлманин...”
Тъй като Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) бил изпратен като милост за световете, неговата обич и милосър-дие обхващали всяка твар.
Един ден поискали от него да отправи проклятие, а той казал:
,,Аз не съм изпратен на земята, за да проклинам, а съм Пратеник на милостта!”
(Муслим. Федаил, 126; Тирмизи. Деават, 118)
Когато отишъл в гр. Таиф, за да призовава към исляма, неве¬жите езичници и егоисти го замервали с камъни. Тогава при него дошъл Джибрил и му казал:
„Да унищожа ли това племе, като стоваря тези планини върху тях?”
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) не се съгласил и отправил следната молба за този народ:
„О, Аллах! Напъти този народ!

Моля се от тях да стане едно вярващо поколение!”
В резултат на тази молба към Аллах след време народът на Таиф приел мюсюлманската вяра.