продължение
Има множество причини,поради които Ислямът разрешава полигамията.Не е необходимо човек да си ги измисля или да прави хипотези.Те са реални и могат да бъдат видени всеки ден и навсякъде.Нека изследваме някои от тези причини:
1. В някои общества броят на жените е по-голям от този на мъжете.Това е особено вярно за индустриалните и търговските райони, а също и за страните,които водят война.Ако мюсюлманското общество е от тази категория и ако Ислямът забраняваше полигамията и ограничаваше законния брак само до една жена,какво щяха да правят неомъжените жени?Къде и как биха намерили те естествено желаното другарство?Къде и как биха открили симпатия, разбиране,поддръжка и покровителство?
Проблемът не е само материален, но и морален.Нормалната жена,независимо дали е заета с бизнес или работи във Външно министерство,или в разузнаването копнее за дом,за собствено семейство.Тя има нужда от някого,за когото да се грижи и от някого, който да се грижи за нея.Тя желае да има социална и семейна принадлежност.Дори ако погледнем на това от чисто физическа гледна точка,проблемът все още е много сериозен и не можем просто да го пренебрегнем.Напротив,ако го оставим нерешен, като логичен резултат той ще предизвика психически комплекси,нервни кризи и душевна нестабилност.Многобройни са клиничните доказателства за това.Тези естествени желания и сантиментални стремежи трябва да бъдат осъществени.
Жените трябва да принадлежат някому,да се грижат за някого,за тях да се грижат,да бъдат задоволявани по един или друг начин.Жените в подобно положение обикновено не променят своята природа, нито водят ангелски живот.Те чувстват,че имат пълното право да се насладят на живота и да получат своя дял.Ако не могат да го имат по законен и приличен път,те намират други начини,въпреки че са временни и рисковани.Твърде малко жени могат да живеят без постоянното и сигурно другарство на мъжете.Огромното множество неомъжени жени в такова общество откриват свои начини да се срещат с мъже.Те организират пищни празненства и коктейли,присъстват на бизнес-конгреси, участват в пътувания и екскурзии и т. н. Резултатите от това отчаяно търсене на мъже не винаги са морални или прилични. Семеен мъж може да покаже склонност към някоя жена и тя да се опита да го спечели по легален или друг начин.Някоя жена може да привлече мъж,който по една или друга причина да бъде развратен или депресиран Такъв мъж ще потърси интимна връзка с нея открито или тайно,начин приличен или не,под легална форма или просто чрез общ закон.Това със сигурност би имало сериозно отражение върху семейния живот на женения мъж и би разрушило отвътре нравите и социалния морал на обществото. Съпругите ще бъдат напускани или пренебрегвани, децата изоставяни,домовете ще пустеят и т.н.
Жената,която се среща с мъж при такива обстоятелства,няма сигурност,достойнство или права.Нейният спътник или любовник може да бъде с нея,да я поддържа и обсипва с подаръци или да я обгръща с израз на страстна любов.Но каква сигурност има тя?Как може тя да го спре да не я изостави или да не я разочарова в момента,когато има най-голяма нужда от него и когато компанията му е най-желана?
Какво ще му попречи да разпространи техните интимни тайни?Нравственост?Съвест?Законът?Нищо не би помогнало.На нравствеността е нанесен смъртоносен удар със започването на тази интимна връзка,съвестта е била парализирана с тези отношения излизащи извън нормите на Аллах и на хората.Законът на обществото не признава друга интимност освен със съпругата.Мъжът може да се наслаждава на лесната извънбрачна връзка,докогато желае и ако чувствата му угаснат,той може да се среща с друга жена и да повтори същата драма без определени отговорности или задължения от негова страна.
Жена с подобен опит все още може да бъде привлекателна и съблазнителна и желана.Тя може дори да потърси друг мъж и да опита втори път.Но това ще и придаде ли сигурност или достойнство,или права?През цялото време тя ще се върти в същия порочен кръг,търсейки и с надеждата да я търсят.Бремето є ще става все по-тежко,особено ако има деца.Накрая ще бъде забравена.Всяка жена в подобна ситуация по правило се изнервя и превръща в бунтарка,отмъстителка или разрушителка на нравствеността.
От друга страна,никой не може да претендира,че всички женени мъже са щастливи, че имат успех и са задоволени в своя брак.Независимо дали грешката е негова или на съпругата му,нещастният съпруг ще търси друг вид близост и утеха при някоя друга. Това е лесно за него,ако жените са повече от мъжете.Ако той не може да го получи по законни пътища,ще го получи с други средства,а плодовете ще бъдат неморални и неприлични интимности,които може да доведат до незаконни деца,аборти и други безкрайни неприятности.Тези факти са грозни и горчиви,но са реални и остри проблеми.Те трябва да бъдат решени по начин,който ще защити отделния човек,мъж или жена,и ще защити обществото.
Като разрешение на проблема Ислямът предлага да се позволи на нещастния и неудовлетворен съпруг да сключи брак с втора жена и да живее с нея открито,като поеме отговорност и еднакво изпълнява всички задължения и към първата,и към втората жена.По този начин той помага на неомъжените жени да задоволят своите потребности,да реализират копнежите си и да постигнат естествените си стремежи и духовни желания.Това разрешение им помага да се свържат с мъже чрез брак и да се насладят на всички права и привилегии на законни съпруги.По този начин Ислямът не се опитва да избегне въпроса или да омоловажи проблема.Той е реалистичен и открит,пряк и тактичен.Разешението,което Ислямът предлага,е законно,прилично и благосклонно.Ислямът го предлага,защото не търпи лицемерието в човешките отношения.Той не приема за законно и морално поведението на човек,който по закон е женен за една съпруга,но всъщност има неограничен брой интимни и тайни връзки.
От друга страна Ислямът категорично отхвърля изневярата и не може да и даде прошка.
Наказанието за семейните мъже и жени,извършили прелюбодеяние,може да стигне до смърт,а наказанието за неженените,встъпили в интимни отношения,може да стигне до сто камшика за всеки един.При забрана на лицемерието,прелюбодеянието и изневярата няма друга алтернатива освен законната полигамия.Такъв е ислямският подход при тези условия.
Ако някои хора смятат това за неприемливо,те трябва да се насочат към други алтернативи,които Ислямът не приема или не се отнася към тях с особена благосклонност.А тези,които могат да се контролират и да упражняват самодисциплина във всяко отношение,не се нуждаят от полигамия.Главната грижа на Исляма е да се запази достойнството и сигурността на отделния човек и да се защити целостта и моралното състояние на обществото.
Всеки може да се запита какво е по-добро за подобно общество.По-добре ли е да се остави хаосът и безотговорното поведение да сринат основите на обществото,или да се прибегне до изпълнение на ислямските принципи?В интерес на обществото ли е да пренебрегва своите остри проблеми,да търпи лицемерието и злото, да разреши изневярата и тайната интимност?Разумно ли е да се потискат естествените желания и естествените копнежи на мъжа и жената за близост,потискане,което в действителност не може да не бъде силно и само ще ги доведе до незаконни и неприлични отдушници?
Независимо дали въпросът се обсъжда от социална,морална,човешка,духовна или някаква друга гледна точка,ще стане ясно,че за обществото е далеч по-добре да разреши на своите членове легална връзка с поемане на отговорност,под закрилата на закона и под наблюдението на компетентните власти.
Ако разгледаме въпроса от позициите на жената,ще схванем ясно че с това разрешение Ислямът и осигурява необходимото уважение,покровителства нейните права и честност,признава легитимното и желание за прилична близост,и и предоставя възможността да се грижи за любим човек и за нея да се полагат грижи.Това може да звучи неприятно за жена,която вече има съпруг и негодува,виждайки,че и друга жена се ползва от неговата близост и покровителство или че и на нея отдава поддръжка и добрина.Но какво чувствуват другите жени,без съпрузи или другари,на които да разчитат?Трябва ли просто да пренебрегнем тяхното съществуване и да смятаме,че нямат право на сигурност и удовлетворение?И ако ги пренебрегнем,ще реши ли това проблема и ще им донесе ли удовлетворение?Как ще се чувствува същата тази съпруга и как ще реагира,ако е в положението на жените без другари?Не ще ли желае тя да принадлежи на някого и да бъде уважавана и признавана?Няма ли да бъде по-щастлива с малко покровителство и сигурност,вместо да бъде лишена от всичко това?Какво ще стане с нея и с децата и,ако на някой обществен коктейл или танцова забава нейният съпруг бъде привлечен от някоя“излишна” жена?Какво ще стане с нея,ако съпругът и напусне семейството или пренебрегне своите отговорности,за да има време да подсигури новото си увлечение?Как ще се чувства тя ако разбере,че единственият в живота и мъж има приключения с други жени и тайно издържа друга жена или често посещава друга любима?Подобен мъж е не само изгубен за своята съпруга, но и крие опасност.Той е коварен и озлобен.Но ще помогне ли това проклятие на някого,ще разреши ли проблема?Жената,и законната съпруга,и незаконната спътница,е тази,която страда от подобни неща.Не е ли по-добре за двете жени еднакво да споделят грижата и издръжката на мъжа и да имат еднакъв достъп до него,и еднакво да бъдат защитени от закона?Мъжът с извънбрачна връзка не принадлежи на никоя съпруга,той е лицемер.Но вредата вече е нанесена и душата е наранена.За закрила на всички заинтересовани страни,за борба с разврата,за предотвратяване на вредата от това и за предпазване от душевни рани Ислямът се намесва с благосклонност и позволява на женения мъж да встъпи във втори брак,ако има уважителна причина или основание.
2. В някои случаи по различни причини съпругата може да не е в състояние да има деца.Наличието на деца е основния фактор за съществуване на семейството в пълния смисъл на думата и за да се запази човешкият облик.Освен това,децата са една от главните цели на брака и мъжът по инстинкт желае да има деца,за да запази името си и да засили семейните връзки.При липса на деца мъжът може да избере една от трите възможности:
а) да забрави проблема и да потисне естественото си желание да има деца;
б) по един или друг начин да се разведе с бездетната си съпруга;
в) да осинови деца и да им даде своето име.
Никоя от тези възможности не съответства на ислямските възгледа за живота и природата.Ислямът не поощрява,нито одобрява потискането на нечии естествени желания и естествени стремления.Той спомага тези стремежи и желания да се осъществят по приличен и легален начин,защото потискането в подобни случаи не е част от неговата система.Разводът при такива обстоятелства е неоправдан,защото не е грях за жената,че не е способна да роди деца.Освен това,за Аллах разводът е най-противното от позволените неща и се разрешава,само,когато няма друга възможност.
От друга страна,съпругата може да се нуждае от издръжката и близостта на своя съпруг.Ще е жестоко тя да бъде изоставена,когато е в неволя и е отчаяна,и никой не се интересува от нея,знаейки,че не може да роди.
Осиновяването също е изключено,защото Ислямът повелява,всяко дете да бъде назовавано с името на истинския си баща и ако е неизвестен,то трябва да бъде назовано “брат във вярата”:
Аллах не е сторил две сърца в гърдите на един човек.И не е отредил да ви станат като майки вашите съпруги,които[отхвърляйки ги] оприличавате на своите майки.И не е отредил да ви станат синове осиновените от вас.Това са само думи,които вие изричате.Аллах казва истината и Той сочи правия път.Назовавайте ги на бащите им!То е най-справедливо при Аллах.А ако не знаете бащите им,те са ваши братя в религията и ваши приятели.И нямате грях за онова,в което сте сбъркали,а за онова,което вашите сърца са кроели.Аллах е опрощаващ,милосърден. [33: 4-5]
Разбира се,това не означава,че дете,чийто баща или настойник е неизвестен,трябва да бъде лишено от грижи и семейна ласка.Това означава,че осиновяването,както се извършва днес,не е начин да се осигури на детето надежден и благополучен живот.
Никой не може реално да замени истинските баща и майка.Всекидневните събития,сложните процедури и дела в съдебните зали,разногласията между семействата доказват,че осиновяването никога не разрешава проблемите.Колко са сдебните дела,при които истинските родители искат обратно детето си,осиновено от чужди семейства и поставено при различни условия?Колко дълго нормални баща и майка могат да понесат детето им да жевее в чужд дом?Доколко могат да се доверят на осиновителите за правилното възпитание на детето и за грижите им към него?Как ще се почувства самото дете,когато порасне и разбере, че истинските му родители са неизвестни и че е осиновено?Как ще реагира, когато открие,че истинските му родители са неизвестни,или майка му се е отказала от него,страхувайки се от бедност,от срам и необезпеченост?Колко ще обичат детето другите членове на семейството?Приятно ли им е чуждо дете да носи тяхното име и да наследява имот,на който те са законни наследници?Какво ще почувстват осиновителите,когато истинските родители поискат
Този въпрос е свързан с много трудности.Без съмнение,осиновяването не е добро и може да причини много вреда както на детето,така и на родителите,истински или осиновители,и на други роднини на семейството-осиновител,и на обществото като цяло.Осиновяването е една от главните причини,много хора да бъдат поощрени към безотговорни действия и непозволени интимни връзки.Днес то се комерсиализира.
Данните показват, че има хора, които предоставят децата си за “продан” или търговия,подобно на стока. Това не става в африканските или азиатските джунгли, а точно тук, в Канада и Америка. Поради всичко това, Ислямът отхвърля и не приема неговото практикуване сред мюсюлманите.
Като отхвърля тези три възможности по споменатите причини,Ислямът предлага свое разрешение на проблема.Той позволява на един мъж в подобна ситуация да се ожени отново,да задоволи естествената си потребност и в същото време да издържа бездетната си съпруга,която се нуждае от него повече от всякога.Това отново е разрешение изход,до който един отчаян мъж може да стигне,без да прибегне до осиновяване или развод, и да потиска естествените си стремежи.Това е още един пример,когато вторият брак е най-добрият възможен избор,изход от трудна ситуация,за да се помогне на хората да водят нормален и сигурен живот.
3. Има случаи и времена, когато съпругата не е в състояние да изпълнява брачните си задължения. Тя може да не бъде толкова приятна спътничка, колкото е необходимо или дори колкото би искала да бъде. Тя може да се намира в състояние, което не и позволява да отдаде на съпруга си цялата любов, грижи и внимание, които той заслужава и желае. Това не винаги е грешка на съпругата. Възможно е причината да се крие в самата и природа, би могло да е някаква болест, труден период на раждане или месечен цикъл. Нека отново припомним, че не всички мъже могат да проявят търпение,да се самоконтролират или да имат ангелско поведение. Някои мъже наистина пропадат в бездната на безнравствеността, лъжата, лицемерието и изневярата. Има истински случаи, когато някои съпрузи се влюбват страстно в своите снахи или детегледачки,или в жените, които се грижат за семейството по време на болестта на съпругата или в периода на раждане. Неведнъж се е случвало съпрузите да имат нова любовна авантюра с други жени, докато съпругите им са подложени на трудни операции при раждането.
Действащо лице в подобна драма е най-често сестрата или приятелката на болната съпруга.Може би тя идва с благородни намерения да помогне на болната си сестра или скъпа приятелка,или временно да се грижи за децата или за дома,и оттук нататък нещата се развиват и усложняват.Съпругът се чувства самотен и потиснат,докато съпругата му е болна вкъщи или в болницата.Другата жена в дома независимо дали е сестра на съпругата или приятелка,или някоя друга жена с желанието си да помага,показва на съпруга някакво съчувствие или разбиране, което може да бъде искрено и честно,но може и да бъде с друга цел.Някои мъже и жени се възползуват от тази симпатия и стигат до крайности.Резултатът е едно разбито сърце,а вероятно и разбит дом.Проблеми от такъв характер не са въображаеми или дори редки. Те са разпространени сред хората и от време на време вестниците се занимават с тях.
Съдебните архиви също съдържат свидетелства за подобни факти.Поведението на мъжа при тези обстоятелства може да се нарече подло,неморално,неприлично,порочно и т. н.Дори да е така помага ли това да се разреши проблемът? Променя ли то факта или човешката природа?Делото е извършено,престъплението се повтаря и един остър проблем се нуждае от реално и прилично разрешение. Създателите на закони ще бъдат ли удовлетворени от откритото осъждане на такъв мъж?Ще го оставят ли да унищожи собствената си честност и да разруши моралните устои на обществото?Ще позволят ли лицемерието и безнравствеността да заместят честността и праведността?
Пряката забрана и осъждането не са спрели никой мъж да извърши престъпление,нито са го направили по-съзнателно,напротив,запазвали са се лицемерието,тайната изневяра и безотговорността,пред които законът и неговите създатели са безпомощни.
Но Ислямът не може да бъде безпомощен.Той не може да прави компромиси с моралните норми,нито да търпи лицемерие и изневяра.Ислямът не може да лъже себе си или човека с фалшиво или претенциозно удовлетворение.Ислямът не може също така да отрича съществуването на един проблем или просто да прибягва до пряко осъждане и забрана,защото това не намалява вредата.Ислямът е позволил полигамията с уговорките и условията,споменати по-горе,за да защити такъв мъж от самия него и да защити жената независимо дали е съпругата или тайната приятелка от ненужните усложнения,за поддържане на моралната честност на обществото и за намаляване на злото.Това трябва да се прилага като извънредна мярка и със сигурност е по-здраво от условната моногамия и безотговорните връзки между мъжа и жената. Мъжете и жените, озовали се в отчаяние или затруднение,могат да прибягнат до това решение.Но моногамията е правилото,ако има страх от несправедливост или вреда за която и да е от страните.
4. Самата природа изисква от мъжа в определени неща и действия да бъде честен.Мъжът е този,който като правило пътува много в командировка и отсъства от къщи за различни периоди от време,в страната или в чужбина.Никой не може да поеме отговорността да установи,че всички мъже при такива обстоятелства остават верни и чисти.Опитът показва,че повечето мъже изпадат в неморални авантюри с чужди жени по време на своето отсъствие от къщи,което може да продължи с месеци или години.
Някои хора са слаби и не могат да се съпротивляват дори на лесно преодолимите изкушения.В резултат на това вършат грях и може да се стигне до разрив в семейството.Много по-добре е такъв тип мъж да има втори дом с втора законна съпруга и да се знае,че е обвързан със законни норми и морални принципи в интимността с другата жена.Вероятно първата съпруга ще се дразни по-малко,отколкото ако той прибягва до същата интимност по друг начин.Естествено тя не би искала съпругът и да има отношения с никоя друга,но щом се сблъска със ситуацията той да избира да бъде законно отговорен и морално обвързан или незаконно и неморално свързан с някоя друга жена съпругата със сигурност ще избере първата възможност и ще приеме ситуацията.Ако и се нанесе вреда или правата и се нарушат,тя винаги може да се обърне към закона и да получи развод,щом това е в неин интерес.
Когато се прилага ислямската полигамия, повече се запазват честността на мъжа,достойнството на втората жена и моралните ценности на обществото.Те са същностни елементи от всекидневния живот.Може и да са рядкост,но по-рядка е практиката на полигамията сред мюсюлманите.Мюсюлманите,които прибягват до полигамия,се срещат много по-рядко от живеещите в моногамни общества съпрузи,които изневеряват на своите жени.
Въпреки че е рискована и сложна,поради многото условности,както бе разяснено по-горе,полигамията е много по-добра от пренебрежението и изневярата,лицемерието и несигурността,безнравствеността и неприличието.Тя помага на мъжете и жените да разрешат трудните си проблеми въз основа на една реалистична и отговорна база.Тя свежда до минимум психологическите,естествените и емоционалните усложнения на човешкия живот и е предпазна мярка,която се прилага в интерес на всички заинтересовани страни.Все пак това не е постулат на вярата,нито е предписание,то е просто позволение от Аллах,разрешение на едни от най-трудните проблеми в човешките отношения.Мюсюлманите поддържат мнението,че законната и условна полигамия е за предпочитане пред постъпките на много хора днес,които се гордеят със себе си заради фиктивния брак и повърхностната моногамия.Мюсюлманската позиция е следната:при нормални обстоятелства моногамията не само се предпочита,но е и правило.Иначе,ако е необходимо,може да се обсъди и приложи полигамията.
За да приключим дискусията,можем да анализираме браковете на Пророка Мухаммед(Аллах да го благослови и с мир да го дари!).Те не са проблем за истинския мюсюлманин,за когото Пророкът е идеал и той разбира обстоятелствата,при които тези бракове са били сключени.Но много често те представляват пречка за немюсюлманите,които не могат да схванат личността на Пророка и правят безотговорни и преждевременни заключения,които са в ущърб на Исляма и Пророка.
Следва продължение: