Говеенето представлява друга уникална морална и духовна характеристика на Исляма.
Научната формулировка го определя като пълно въздържане от храна, напитки,съвокупление и пушене от появата на зората до залез слънце по време на Рамадан,деветия месец от ислямската година.
Но ако се ограничим само в това научно определение, ще допуснем голяма грешка.
С въвеждането на тази несравнима традиция Ислямът е засадил вечнорастящото дърво на безграничната добродетел и безценни плодове.
Ето защо е необходимо да се раазясни духовното значение на ислямското говеене:
1. Говеенето учи човека на искрена любов, защото когато той говее, прави това от дълбока любов към Всевишния Аллах.
А този, който истински обича Аллах, е човек,който наистина знае какво е любов.
2. Говеенето дава на човека съзидателно чувство на надежда и оптимистичен поглед върху живота, защото когато говее, той възнамерява да спечели неговото одобрение и така търси Неговата милост.
3. С говеенето мюсюлманинът демонстрира преданост и искреност,и търси близост до Аллах,защото когато говее той върши това в името на Аллах и само заради Аллах.
4. Говеенето развива у човека бдителна и здрава съвест, защото то е тайна между човека и неговия Господ.
Няма светска власт, която да проверява човешкото поведение или да принуждава да се говее.
Човек спазва това, за да бъде доволен Неговият Господ и да задоволи собствената си съвест с искреност тайно и явно.
Няма по-добър начин от този за развитието на будна съвест у човека.
5. Говеенето изпълва човека с търпение и безкористност, защото когато говее, той чувствува болките на лишението, но търпеливо ги понася.
Наистина това лишение може да бъде временно, но все пак без съмнение този опит му дава възможност да разбере суровите последствия от такова страдание върху другите, които може би са лишени от основни средства за съществуване с дни или седмици, или вероятно с месеци.
Значението на този опит в социален и хуманен смисъл е, че такъв човек е много по-бърз от всеки друг в съчувствието си към своите събратя и в отклика си на техните нужди.
А това е красноречив израз на безкористност и истинско съчувствие.
6. Говеенето е ефективен урок по приложна умереност и сила на волята.
Този, който правилно говее, е със сигурност човек, който може да дисциплинира своите страсти и желания, и да стои над физическите изкушения.
Такъв е човекът със силна личност и характер, човекът със силна воля и решимост.
7. Говеенето дава на човека прозрачна душа и превъзходство, чисто съзнание за мислене и лекота на тялото, да се движи и действа.
Всичко това е сигурният ефект от лекия стомах.
Медицинските съвети, биологическите правила и интелектуалният опит потвърждават този факт.
8. Говеенето дава на човек нов начин на мъдро спестяване и организиране на бюджета, защото когато говее той поема по-малко храна и следователно харчи по-малко пари, и полага по-малко усилия.
Това е духовен урок за семеен бюджет и икономия.
9. Говеенето дава възможност на човек да усъвършенствува изкуството на адаптация.
Ние можем лесно да разберем това, след като осъзнаем, че говеенето кара човека да промени целия си начин на живот.
Когато се промени, той естествено се приспособява към една нова система и се старае да спази новите правила.
Това в крайна сметка развива у него силна способност за адаптиране и самовъзникваща енергия за преодоляване на непредсказуеми трудности.
10. Говеенето учи човек на дисциплина и здравословно оцеляване.
Когато човек редовно говее през дните на месец Рамадан и го прави години наред, той със сигурност се приспособява към една висша форма на дисциплина и великолепно чувство за ред.
По същия начин, когато освобождава стомаха си, и храносмилателната му система почива, той наистина подсигурява тялото си, да не говорим за душата, срещу вредата от препълнения стомах.
С тази форма на почивка той може да бъде сигурен, че тялото му ще оцелее от обичайното разстройване и срив, и че душата му ще продължи да свети чиста и мирна.
11. Говеенето поражда у човека истински дух на социална принадлежност, на единство и братство, на равенство пред Аллах и пред закона.
Този дух е естествен резултат от факта, че когато човек говее, той чувствува, че се присъединява към цялото мюсюлманско общество в спазването на същото задължение по същия начин, поради същите мотиви, със същите цели.
Никой социолог не може да твърди, че в някоя историческа епоха е имало нещо, което да се сравни с това прекрасно ислямско задължение.
През вековете хората са търсели приемлива принадлежност, единство,братство, равенство, но гласът им е оставал глас в пустиня.
Колко малко са успели в това!
Къде могат да намерят те своите цели без водещата светлина на Исляма?
12. Говеенето е божествено предписание за самоуспокоение и самоконтрол,за поддържане на човешкото достойнство и свобода,победа и мир.
Тези резултати винаги се проявяват като жива действителност в сърцето на човек,който знае как правилно да говее.
Когато говее по подходящ начин,той владее себе си,напълно контролира страстите си,дисциплинира желанията си и се съпротивлява срещу всички лоши изкушения.
По този начин той се самоизцелява,възстановява достойнството и честта си,освобождава се от плена на злото.
След като постигне това,той установява вътрешен покой,което е извор на постоянен мир с Аллах и следователно с цялата вселена.
Тук някой би се изкусил да повдигне възражението ако такъв е случаят с ислямската традиция на говеене и ако такава е картината на Исляма, защо мюсюлманите не живеят в утопия?
На подобно възражение можем само да отговорим,че мюсюлманите са живели в утопия през определена епоха от тяхната история.
Осъществяването на тази утопия било феномен с уникално постижение в човешката история.
Ние казваме уникално, защото никоя религия или социална система освен Исляма не е била в състояние да реализира това в действителността.
Утопията при другите религии и социални системи винаги е оставала в категорията на теориите или пожеланията и мечтите понякога неясна, понякога близка, но повечето пъти далечна.
Но утопията при Исляма е била напълно реализирана и приложена на практика.
В човешки и практически смисъл това означава, че утопията при Исляма може отново да се възстанови на тази земя и тя се гради на здрави основи и практически приложими принципи.
Причините, поради които ислямската утопия не се възстановява в днешно време, са многобройни и лесно обясними.
Но за да ограничим нашата дискусия до традицията на говеенето, ще кажем, че за тяхно нещастие много мюсюлмани не говеят или показват безразличие към това.
От друга страна, повечето от тези, които спазват говеенето, не разбират истинското му значение и извличат малко полза от него или изобщо не извличат.
Ето защо мюсюлманите днес като цяло не се ползват от същинските привилегии на говеенето.
Отново някой може да възрази, че твърденията за ислямското говеене се отнасят и за други видове постене като еврейските пости, християнските пости
(преди Великден),гандийските пости и т.н.
Защо тогава мюсюлманите правят подобни произволни заключения за тяхното говеене?
Към такъв човек и към всички други като него отправяме нашия апел.
Противоречи на религиозните ни принципи и ислямския ни морал да клеветим който и да е пророк на Аллах или да отричаме която и да е истина, или да фалшифицираме божествена религия.
Други хора се чувстват свободни да вършат безотговорни постъпки, но не и мюсюлманите, защото знаем, че слезем ли на подобно ниско равнище на нравственост,по-скоро на равнище на безнравственост, ние фактически ще излезем от рамките на Исляма.
Знаем също, че предписанието на постите е толкова старо, колкото и историята, и че това е било предписано от Аллах за хората преди Исляма, както е било предписано от Него за мюсюлманите.
Но ние не знаем и не вярваме, че другите хора знаят точната форма и подходящите начини, в които Аллах е предписал тези други видове пости.
Както и да е, в името на истината и чистото любопитство можем да докажем нашите предимства чрез сравнение на това предписание при Исляма с другите видове постене:
1. При другите религии и догми, при другите учения и доктрини, постещият се въздържа от определена храна или напитки, или материални въплъщения, но той е свободен да подмени това и да поглъща заместители, които също носят материален характер.
При Исляма човек се въздържа от всички неща, носещи материален характер храна, пушене и т.н., за да получи духовни радости и морална храна.
Мюсюлманинът пречиства стомаха си от всички материални неща, за да изпълни душата с мир и благослов, за да изпълни сърцето си с любов и симпатия, за да изпълни духа си с благочестие и вяра, за да изпълни съзнанието си с мъдрост и решимост.
2. Целта на постите в другите религии и философии е неизменно частична.
Те са или за духовни цели, или за физически нужди, или за интелектуални способности и никога не са съвкупност от всичко това.
А в Исляма говеенето е за всички тези придобивки и за много други цели: социални и икономически, морални и хуманни, лични и обществени, вътрешни и външни, местни и национални всички събрани заедно.
3. Постите извън Исляма не изискват повече от частично въздържане от определени материални неща.
А при Исляма говеенето се придружава от допълнително посвещаване и поклонение, допълнителна благотворителност и изучаване на Корана,допълнителна общителност и живот, допълнителна самодисциплина и съвестност.
Така говеещият мюсюлманин се чувствува вече различен човек.
Отвътре той е толкова чист и неопетнен, колкото е и отвън, а душата му е толкова прозрачна, че той се чувствува близо до съвършенството, защото е толкова близо до Аллах.
4. Както добре знаем и както сочи всекидневната практика, другите нравствени философии и религии учат човека, че той може да постигне моралните си цели или да влезе в Царството на Аллах, само ако изтръгне от себе си светските дела.
Така става необходимо човек да изостави светските си интереси, да пренебрегне човешките си отговорности и да прибегне към самоизмъчване или суров аскетизъм, важна част от който са постите.
Такъв тип пости при подобни хора може да се използува и е използван като претекст за прикриване на унизителното отклонение от нормалния начин на живот.
Но говеенето в Исляма не е развод с живота, а е щастлив брак с него,не е отклонение, а проникновение с духовни средства, не пренебрежение, а морално обогатяване.
Ислямското говеене не развежда религията с всекидневния живот, нито отделя душата от тялото.
Той не разрушава, а внася хармония.
Не разлага, а прелива.
Не разделя, а съединява и спасява.
5. Дори времето за говеене при Исляма е удивителен феномен.
При другите религии времето на постите е строго ограничено в дадено време от годината.
А при Исляма времето за пости идва с Рамадан, деветия месец от годината.
Ислямският календар е лунарен и месеците се изчисляваят в зависимост от различните положения на луната.
Това означава, че за период, по-голям от ограничен брой години, ислямското говеене покрива четирите сезона на годината и се движи назад и напред, с редуване между лятото и зимата, есента и пролетта.
Същността на лунния календар е такава, че месец Рамадан например е през януари в една година, и през декември в друга, и по всяко време между тях през следващите години.
В духовен смисъл това означава, че мюсюлманинът се наслаждава на говеенето на различни равнища и вкусва от духовния му аромат в различни сезони при различен климат: понякога през зимата в къси и студени дни, понякога през лятото в дълги и горещи дни, понякога между тях.
Но това разнообразие на опита при всички времена остава явна особеност на жизнеността на ислямската традиция.
Това е също и неизтощим израз на готовност, динамизъм и адаптиране на вярващия мюсюлманин.
Това е със сигурност здрав, забележителен компонент на ислямското учение.