Страницата на гнева в „Книгата на живота"
е една
истори-ческа трагедия.
Като сериозна опасност гневът
може да се предотврат
и единствено чрез оръжието на братството и
търпе¬нието, чрез обгръщане със спокойствие, без да се
нарушава равновесието.
Самоотвержеността и опрощението към другия от страна
на сахабетата, следващи възпитанието на Пратеника
(салляллаху алейхи ве селлем), са неоценими и
неповторими.
Типичен при¬мер в този смисъл е случката
с Али (радияллаху анх):
По време на една битка по пътя на Аллах, Али
(радияллаху анх) повалил на земята един от
противниците, който бил из¬ключително силен.
В момента, когато щял да го убие и жи¬вотът му висял
на косъм, врагът го заплюл в лицето.
Отвратен от
наглостта му, Али (радияллаху анх) отдръпнал сабята си.
Неверникът, който се избавил от смъртта, останал
изумен от милосърдието и прошката на своя противник, и
не разбрал реакцията му.
После попитал Али
(радияллаху анх) защо по-стъпил така.
Същата случка е красноречиво разказана от Мевляна
Джеляледдин Руми:
„Този човек казал:
„– О , Али! Ти бе опрял острата си сабя в мен!
Тъкмо да ме убиеш, и се отказа!
Защо постъпи така?
Какво видя, та силни-ят ти гняв, с който ме повали на
земята, изведнъж изчезна?...
О, герой на битките!
Благоволи да разкажеш нещо за себе си!
Що за дело е т
ова?...
О, Али! Сега разбрах, че това е от тайните на Аллах.
Защото да убиеш човек без сабя е дело само на Господ.
Разкрий ми тази тайна!”
След тези думи на своя противник Али (радияллаху анх)
казал:
„– О, човече!
Знай, че аз използвам сабята си, за да
спечеля задоволството на Аллах.
Защото съм раб на
Аллах, а не на душата и страстите си...
Опознах душата
си. Стана ми тежко, че ще ме победиш със своята
плюнка. Но тъй като се страху¬вах от злото на нефиса,
вкарах сабята обратно в ножницата си.
Затова отвърнах
лице от всичко освен от задоволството
на Аллах...
Аз съм пълен с божествени скъпоценности, подобни на
сабя, която е украсена със скъпоценни камъни.
Затова
о време на война се стремя не да убивам, а
повече да съживя¬вам...
Когато се биех с теб, а ти ме
заплю, в мен се породи злоба и реших, че е редно да
прибера сабята в ножницата, за да бъда от щастливите,
които обичат заради Аллах и мразят заради Аллах..
.
Що
се отнася до онзи, който е пленник на своята душа
и
страсти, той е в по-тежко положение и от пленника,
и от
роба.
Защото робът става свободен след една дума от
своя господар, докато този, който робува на душата и
страстите си, в един пагубен ден се събужда опиянен от
пре¬ходните удоволствия и остава във вечна загуба...
Затова не последвах егоизма си и се отказах да те
убия...
О, човече!
Аз не притежавам други освен
божествени качества.
Ако и ти искаш да достигнеш
напътствието, ела насам и се приближи към мен!...
Ела насам, за да те освободи Аллах със Своето
благоволение и милост!
Защото милостта Му надминава
Неговия гняв”
След тези думи Али (радияллаху анх) казал на човека,
кой¬то бил удостоен със светлината на напътствието:
„Вече се избави от опасността.
Опозна душата си.
Сега благодарение на вярата се
превърна в рядка скъпоценност...
О, ти който се удостои
с Божията светлина!
Сега ти си аз, аз съм ти
[т. е. и ти си един Али].
Защо тогава да не прегърна Али?”