Щедростта на Пратеника на милостта
Ибн Аббас (радияллаху анх) описва щедростта на Пейгам-бера (салляллаху алейхи ве селлем):
„Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) беше най-щед¬рият от хората. През месец рамазан великодушието му се увеличаваше. Никога през живота си не е казвал „Не” на някой, който е поискал нещо от него!”
(Бухари. Беду’л-Вахий, 5-6; Несаи. Съйам, 2)
Високата нравственост на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) изисквала никога да не връща искащия. Ако пък нямал какво да му даде, се стремял да го спечели с усмивка. Прекрасен е примерът на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем):
„Едно дете дошло при Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и му казало, че неговата майка иска една риза. В този момент той не разполагал с друга освен с тази на гърба си. Казал на детето да дойде друг път. То си отишло. След малко се върнало и казало, че майка му иска ризата, която е на гърба му. Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) влязъл в стая¬та си, съблякъл ризата си и я дал на детето.
По това време Билял (радияллаху анх) прочел езан и призо¬вал за молитва. Тъй като Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) нямал какво да облече, не могъл да отиде в джамията и да се присъедини към джемаата. Някои от сахабетата се раз¬тревожили и влезли в стаята му, където го заварили без риза.”
(Тефсир Хазин. Цит. по: Хазрети Джабир)
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) окачествявал себе си като служител, издържащ бедните, и казвал, че Аллах е този, който дава всяко нещо и притежава всичко.
Веднъж един човек дошъл при Расулюллах (салляллаху алей¬хи ве селлем). След като видял козите, които му принадлежа¬ли, си поискал една. Той му ги дал всичките. Когато се върнал при своя народ, този човек не могъл да прикрие изумлението си и казал:
„Толкова е щедър Мухаммед, че не се страхува от бедноти-ята!”
Веднъж пак дошъл някакъв човек. Поискал нещо от Пей-гамбера (салляллаху алейхи ве селлем). В този момент той не разполагал с нищо, което да даде. Казал му да вземе заем, като му гарантирал, че той самият ще го върне.
Както прадядо си Ибрахим (алейхисселям), Мухаммед (сал¬ляллаху алейхи ве селлем) никога не сядал да се храни без гости или сам. Карал да плащат заемите на умрелите или пък сам ги плащал. Докато не се изплати дългът на починалия, не отслужвал дженазе намаз. В един хадис се казва:
“Щедрият е близък до Аллах, Рая и хората; далеч е от Ада. А скъперникът е далече от Аллах, Рая и хората; близък е до огъня на Ада!”
(Тирмизи. Бирр, 40)
В друго предание се казва:
,, Тези две черти – скъперничеството и лошият характер – никога не могат да се намират у истинския вярващ!...”
(Тирмизи. Бирр, 41)
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) не бил спокоен, докато не раздаде дела, който му се полагал от пляч¬ката. Когато Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) почи¬нал, в наследство за съпругата му Айше (радияллаху анха) останал само един ечемичен хляб. За да изрази благодатта му (на хляба), тя казала:
„Дълго време се прехранвах с него!”
Ибн Аббас (радияллаху анх) описва щедростта на Пейгам-бера (салляллаху алейхи ве селлем):
„Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) беше най-щед¬рият от хората. През месец рамазан великодушието му се увеличаваше. Никога през живота си не е казвал „Не” на някой, който е поискал нещо от него!”
(Бухари. Беду’л-Вахий, 5-6; Несаи. Съйам, 2)
Високата нравственост на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем) изисквала никога да не връща искащия. Ако пък нямал какво да му даде, се стремял да го спечели с усмивка. Прекрасен е примерът на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем):
„Едно дете дошло при Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и му казало, че неговата майка иска една риза. В този момент той не разполагал с друга освен с тази на гърба си. Казал на детето да дойде друг път. То си отишло. След малко се върнало и казало, че майка му иска ризата, която е на гърба му. Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) влязъл в стая¬та си, съблякъл ризата си и я дал на детето.
По това време Билял (радияллаху анх) прочел езан и призо¬вал за молитва. Тъй като Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) нямал какво да облече, не могъл да отиде в джамията и да се присъедини към джемаата. Някои от сахабетата се раз¬тревожили и влезли в стаята му, където го заварили без риза.”
(Тефсир Хазин. Цит. по: Хазрети Джабир)
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) окачествявал себе си като служител, издържащ бедните, и казвал, че Аллах е този, който дава всяко нещо и притежава всичко.
Веднъж един човек дошъл при Расулюллах (салляллаху алей¬хи ве селлем). След като видял козите, които му принадлежа¬ли, си поискал една. Той му ги дал всичките. Когато се върнал при своя народ, този човек не могъл да прикрие изумлението си и казал:
„Толкова е щедър Мухаммед, че не се страхува от бедноти-ята!”
Веднъж пак дошъл някакъв човек. Поискал нещо от Пей-гамбера (салляллаху алейхи ве селлем). В този момент той не разполагал с нищо, което да даде. Казал му да вземе заем, като му гарантирал, че той самият ще го върне.
Както прадядо си Ибрахим (алейхисселям), Мухаммед (сал¬ляллаху алейхи ве селлем) никога не сядал да се храни без гости или сам. Карал да плащат заемите на умрелите или пък сам ги плащал. Докато не се изплати дългът на починалия, не отслужвал дженазе намаз. В един хадис се казва:
“Щедрият е близък до Аллах, Рая и хората; далеч е от Ада. А скъперникът е далече от Аллах, Рая и хората; близък е до огъня на Ада!”
(Тирмизи. Бирр, 40)
В друго предание се казва:
,, Тези две черти – скъперничеството и лошият характер – никога не могат да се намират у истинския вярващ!...”
(Тирмизи. Бирр, 41)
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) не бил спокоен, докато не раздаде дела, който му се полагал от пляч¬ката. Когато Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) почи¬нал, в наследство за съпругата му Айше (радияллаху анха) останал само един ечемичен хляб. За да изрази благодатта му (на хляба), тя казала:
„Дълго време се прехранвах с него!”