Разводът е разваляне на брачния договор със слова, писмо или намек. За предписването на развода съществуват много доказателства от Свещения Коран и Суннета. Всевишният Аллах казва: “Разводът е два пъти [после] или задръжте[жените] с добро,или пуснете с благо. ” (ал-Бакара: 229) “О, Пророче,ако се развеждате с жените,развеждайте се с тях в срока,затова и пресмятайте срока.... (ат-Таляк:1) Ибн Аббас (Р.А.) казва:”Разводът за времето на Пратеника на Аллах(С.А.С.) и Ебу Бекр,и две години от халифатството на Омер(Р.А.) беше позволен до три пъти с една жена” Затова мюсюлманите са на единно становище в позволяването на развода. Това продължава от епохата на Пратеника на Аллах (С.А.С.) до днес. Прелестите на ислямската религия, изведени от предписването на развода:
- Ислямът е религия, която се грижи за запазване на семейството, предписва подходящ лек за всички болести, възродени и появили се в семейния живот.
- Ислямът повелява в душите на неговите последователи, че развода е крайност, и че основата на женитбата е трайността. Когато бракът бъде временно ограничен, става невалиден. Исляма предотвратява кратката наслада в брака и призовава към постоянство в него и продължаване на пътя от първата крачка до края на пътуването.
- Ислямът призовава и двамата съпрузи към предпазване от развода чрез няколко подхода:
А. Ислямът приканва и двамата съпрузи към избор, така, че всеки един от двамата да избира другаря в живота си със задоволство и желание, без насилие и задължаване. Б. Ислямът приканва и двамата съпрузи към добро съжителство. Отправя велики и добри съвети към мъжете спрямо жените, завещавайки на жените да се подчиняват на техните съпрузи, като обещава за това велика награда. Скритото между мъжа и неговата жена да не се разпространява извън дома и да става достояние за хората. Непокорството на жената спрямо мъжа се отстранява на три етапа: Първи етап: Съветване, напътствие, напомняне и предупреждаване. Втори етап: Ако съвета не допринесе желаното добро,мъжа се отдалечава от жената в леглото,тоест да нямат полово съвокупление,но може да се храни,да разговаря с нея и да й помага. Трети етап: Ако жената продължава да упорства и не й въздейства нито съвета, нито изоставянето й, мъжа може да я удари без да я наранява (да остави следи от удрянето), за да поправи непокорството. Трябва да не я удря по лицето и чувствителните места, които да навредят на тялото й. Ударите да бъдат леки. Всевишният казва: ”А онези,от чието непокорство се страхувате,увещавайте,[после] се отдръпнете от тях в постелите,и[ако трябва] ги удряйте!А покорят ли ви се,не търсете средство против тях!” (ан-Ниса:34) Всевишният и Пречист Аллах е отредил това степенуване,защото Той знае разликата в характерите на двамата.За някои жени е достатъчна добра дума,други не се покоряват, освен чрез отдръпване в постелите,а трети няма да се подобрят,освен чрез удряне.Тези етапи се прилагат в дома един след друг,и ако нямат успех,тогава идва последния опит за подобряване,и той е,когато двамата съпрузи не могат да се подобрят в техния дом, тогава се прибягва към двама съдника-единият да бъде от рода на мъжа,а другият от рода на жената.Няма съмнение,че двамата съдника от родовете на двамата съпрузи са най-способни да разберат скритите неща и причините за неразбирателството.Те са най-способни да свържат връзките на обичта и да възвърнат отново близостта и роднинството.А ако не могат да се намерят такива двама съдника от семейната среда,няма пречка да се изберат двама съдника или единият от тях да бъде извън родовете на двамата съпрузи.Всички вярващи са братя и взаимно се застъпват едни за други.Всевишният казва: “А ако ви е страх от раздор между двамата,пратете съдник от неговото семейство и съдник от нейното семейство.Ако искат сдобряване,Аллах ще ги помири.” (ан-Ниса:35) В словата на Всевишния: ”Ако искат сдобряване,Аллах ще ги помири.”има напътствие към двамата съдници,че те са задължени да пробват да запазят този дом, да го предпазят от разрушаване,да бъдат справедливи и да се стараят да спасят това семейство.Когато извършат това,ще им дойде обещаното от Аллах,правилното решение ще бъде с тях и ще бъдат напътени в тяхната присъда.
- Ислямът е обвързал развода с условия.Някои условия отдалечават от неговото осъществяване,а някои намаляват неговите вреди, а те са:
А. Разводът да се базира върху непреодолима необходимост.Ако липсва такава необходимост от развод,мъжа не трябва да прибягва до него.Всевишният казва: “…А покорят ли ви се,не търсете средство против тях!Аллах е Всевишен,Превелик.” (ан-Ниса:34) Б. Мъжът не трябва да се развежда с жена си,ако тя е в месечен цикъл(хайд) или е имал съвкупление с нея след изчистване.Може да се разведе с нея в чистото й време,не е имал съвкупление с нея.Всевишният казва: “О,Пророче,ако се развеждате с жените,развеждайте се с тях в срока,затова пресмятайте срока,и бойте се от Аллах!...” (ат-Таляк:1) В това предписание има много мъдрости. От тях са: Премъдрия Отредител желае избягване на развода и запазване на семейния живот, колкото се може по-дълго време. Когато мъжа пожелае развод, не може да го осъществи във времетраенето на хайда или в чистото време на жената, в което са имали съвкупление. Ето защо той е задължен да изчака до свършването на хайда, или докато дойде чисто време за жената без да се съвкупляват. През това време мъжа е в размисъл за това, което иска да извърши. Тази размисъл може да го доведе до избягване на развода и продължаване на семейния живот. Тогава привързаността и съгласието ще заместят раздялата и непокорството. В. Когато мъжът пожелае да се разведе с жена си трябва да има свидетелство за развода си, като избере двама справедливи мъже от мюсюлманите, които да свидетелстват за него. Всевишният казва: “… И вземете за свидетели двама справедливи мъже измежду вас!И свидетелствайте в името на Аллах!...” (ат-Таляк:2) Няма съмнение, че свидетелството прави мъжа да пристъпи към развода след наличието на възнамерение и твърдо решение. Така развода му не може да бъде породен от някакви емоции или бързо изригване. Най-малко свидетелството ще потуши избухващата жар на мъжа за развод.
- Ислямът не е отредил развода да е една дума, която мъжа да отправи към жена си и да се разделят един от друг завинаги, без да има възможност за възвръщане. Напротив, предлага лекуващ начин за сдобряване, като отреди на мъжа да прави три развеждания. Всевишният казва:
“Разводът е два пъти [после] или задръжте[жените] с добро,или пуснете с благо…” (ал-Бакара:229) “А ако се разведе с нея[за трети път],тя не му е позволена после,преди да встъпи в брак с друг мъж…” (ал-Бакара:230) Когато мъжът е принуден да се разведе за трети път,след като я е развеждал и след това я е възвръщал под своя опека два пъти,става ясно,че в семейният живот между тях няма добро и е по-добре да се разделят. Каква подреденост и строгост на развода в Исляма!Каква загриженост за запазване на семейният живот!Как се дава на мъжа шанс след шанс дори по време на развода и осъществяване на раздялата да преговаря със себе си,да се отвърне от това,което е започнал,ако има начин за запазване на семейния живот.
- Ислямът е ограничил мъжа да не прибягва до повече от три развеждания. В това има голямо милосърдие за жените.
В епохата на невежеството(джахилийе),в началото на Исляма,мъжа развеждаше жена си,после я възвръщаше при себе си,след това я развежда отново,после пак я възвръща,и така до безкрай.Така мъжа й не я оставя,за да се ожени за друг,и не я възвръща при себе си истински, за да се радва изцяло на семейните права.В това има големи вреди за жените.Всемогъщия Аллах поясни на мъжа, че не притежава повече от три развеждания-може да я възвръща след първото и второто развеждане,но след третото му е забранено,докато тя не се омъжи за друг.В това има голяма благодат и велико милосърдие за жената,защото по този начин се освобождава от тормоза на мъжа си.
- Ислямът отреди развода да е в ръцете на мъжа, а не на жената, заради много и мъдри причини. Някои от тях са за предпазване на семейството от раздяла и разпадане. Тези причини са:
А. Природата на жената се различава от природата на мъжа.Жената в повечето случаи е прекалено чувствителна,действа прибързано, може да й повлияе гнева и веднага да прибегне до развод,без да размисля за последиците.Докато мъжа изчаква,размишлява за последиците,не прибягва веднага до развода. Б. Мъжът е дал мехир на жената и е натоварен с разходите на семейството,и ако се разведе,веднага след развода му се явяват икономически задължения-трябва да доизплати останалата част от мехира;да се грижи за прехраната на разведената в нейния срок(идда);да се грижи за препитанието и отглеждането на техните деца; да заплаща на кърмачка.Всичко това го кара да не омаловажава развода,да не прибягва веднага до него,да не избързва да се развежда, освен когато установи,че разводът е неизбежен. В. Всемогъщият Аллах е отредил развода да е в ръцете на мъжа,защото той е влагащия средства, докато жената не влага,а печели.И ако развода е в ръцете на жената,тя ще използва женитбата и развода за търговия.Омъжва се и взема мехир,след това се развежда, после пак се омъжва и отново взема мехир и т.н.Затова,Премъдрия Отредител не е отредил развода в ръцете на жената,а в ръцете на мъжа,който понася загуба от развода и не прибягва до него,освен в краен случай. Г. Ислямът не пренебрегва жената в развода.Тя също има право да се обръща към съда с искане за раздяла между нея и съпруга й,и съдията е длъжен да се отзове на нейният иск,и да ги раздели,ако открие причини,позволяващи развода. Д. Мъжът може да си вземе съпруга, за която мисли, че ще е съгласна с него, и жената може да се съгласи за мъж, за когото мисли, че е праведен, но противоречията възникват и се установяват едва след женитбата. Затова Исляма е предписал развода при грешка в избирането или преценяването, и това става възможно, когато не може да се пренебрегне и избегне тази грешка. Не е възможно един разумен човек-мъж или жена,който е сгрешил в преценката си спрямо другия, да носи бремето на тази грешка,докато умре.Напротив,Исляма идва с велико решение на този проблем-развода,като поднася на двамата съпрузи изход и спасение от това непоносимо състояние,в което биха живяли. Един английски философ е казал: ”Ако закона задължи двамата съпрузи в това състояние на ненавист,злобата ще разяде техните сърца,всеки ще пренебрегва другия,ще потърси сладостта от живота при друг…Ако някой от съпрузите поставяше условие на другия при сключването на брак, да не се разделят никога, дори между тях да се вселят пренебрегване и спорове на мястото на обичта и покорството,това ще е неприемливо, противно на “чистата природа” и неотговарящо на мъдростта Замяната на една съпруга с друга не е ли по-добро от добавянето на приятелка-любовница към изоставената съпруга,или пък приятел-любовник към мразения съпруг?” От казаното до тук можем да заключим,че в развода според шериатските правила има няколко прелести.Ето някои от тях:
- Разводът е най-добрият начин за разрешаване на несъответствието между двамата съпрузи, а и ежедневието свидетелства, че много от мъжете, когато се разведат със своите несъгласни и непокорни жени, се женят за други, които са съгласни с тях и са покорни, и така празнуват в живота си и са щастливи в дните си. Също така, много от разведените жени откриват други мъже, с които са щастливи в живота си, който преди това е бил бреме за тях. Това се потвърждава от словата на Аллах:
“А ако двамата се разделят,Аллах ще обогати всекиго от Своето изобилие. Аллах е Всеобхватен,Премъдър.” (ан-Ниса:130)
- Разводът, според шериатските правила, е милост за всеки от двамата съпрузи, защото мъжа, който намрази жена си, не понася живота си с нея. Тогава е възможно да я угнети, насили или да й връхлети, да не желае да спи с нея и да попадне в харам, желаейки да удовлетвори страстите си. Това е забранено за него и е причина за неговото съгрешаване и отдалечаване от Всемогъщия Аллах. Този човек ще е нещастен с тази жена, а също и жената, когато намрази съпруга си, няма да понася живота си с него. Така, тя няма да изпълнява неговите права върху нея, няма да му позволи да се съвкупляват, и това може да я подтикне към извършване на блудство. А това е възбранено за нея, и нейното оставане при този мъж, в това състояние, ще е причина за нейното нещастие и отдалечаване от Всемогъщия Аллах. Ето защо, най-добрият изход от това състояние е развода.
- Разводът, според шериатските правила, носи вреда и на децата, но той всъщност има по-малка вреда от оставянето на нещата “такива, каквито са” - в непокорство, спорове и лошо съжителство. Децата или ще застанат с бащата против майката, или с майката против бащата, и това, което виждат и чуват да е причина за тяхното лошо възпитание и лош морал. Така, пред тях се отваря една врата от вратите на злото, виждайки техния родител да пристъпва към възбраненото и харама. Докато с развода, мъжа има шанс да намери друга жена и жената - друг мъж, а децата няма да са ежедневни свидетели на кавги и мерзости от двамата.
От казаното по-горе се разбира, че разводът в Исляма е нещо нежелано, което кара мюсюлманите да го избягват и да странят от него. Исляма приканва хората към женитбата и запазване на семейния уют с обич и любов, с добро съжителство между двамата съпрузи и разменящо се уважение между двете страни. Но, когато доброто съжителство се наруши, семейната връзка се превърне в наказание и ненавист, то тогава Ислямът не задължава двамата съпрузи да продължат този непоносим живот, напротив, разрешава им да се разделят. И за това е предписан развода. Разводът е благодат от Аллах, с който е дарил Своите раби и го е сторил начин за освобождаване от несъвместим живот, надявайки се Аллах да обогати всеки един от тях двамата от Неговото изобилие, и да ги доведе към по-добро. Всевишният казва: “А ако двамата се разделят,Аллах ще обогати всекиго от Своето изобилие.Аллах е Всеобхватен,Премъдър.” (ан-Ниса:130)