Клюкарството, т.е. разнасяне на слухове и твърдения сред хората, с което се всява раздор.

Клюкарството, т.е. разнасяне на слухове и твърдения сред хората, с което се всява раздор.

То разпалва огъня на враждата между взаимно обичащите се хора и
унищожава всяка обич.

 Клюкарството е израз на подлата душа на този, който го извършва, затова Пратеникът на Аллах

(салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Клюкарят няма да влезе в дженнета.”
/ Бухари с Фетх – 10/472 №6056,Муслим – 1/101 №105/

РАЗНАСЯНЕ НА СЛУХОВЕ

(КЛЮКАРСТВО, ДОНОСНИЧЕСТВО)
Разнасяне на слухове, означава да се отнесе и каже нещо нa друг, което не желае да чуе.

 На едно място ако се каже Ахмед е глух.

Ахмед и да е глух и да не е глух, тези слова да му се отнесат и кажат е клюкарство.

Това е един много лош нрав.

 В Хадис-и Шериф се повели:
“Който разнася слухове няма да отиде в Дженнета.”
Една трета от тези, които ще бъдат наказвани в гроба ще бъдат от онези, които разнасят слухове.

Веднъж по времето на Муса алейхисселям настанала голяма суша и недоимък. Колкото и пъти да извършвал дуа за дъжд, тя не се приемала.

 Аллаху Теаля изпратил откровение на Муса алейхисселям:
- Измежду вас има един човек, който разнася слухове и
клюки (доноси).

И до като се намира сред вас, дуата ви няма да я приема.

 - Я Рабби!

Кажи кой е той за да го отдалечим от нас

– се помолил Муса алейхисселям.
Аллаху Теаля повели:
- О, Муса!

След като ви забранявам клюкарството и
разнасянето на слухове, нима аз ще извърша това?
Тогава всички направили тевбе и заваляло дъжд.
Хасан-и Басри (рахметуллахи алейх) повели:
“Този, който разнася клюки и слухове той изменя на хората”.
Онзи, който ни донася слухове за другите, то той и за нас ще носи слухове.

Ето за това не трябва да се доверяваме на такива хора.
В тази връзка Хадис-и Шерифи повеляват:
“Който разнася слухове и клюки сред хората, той не е добър човек”.
“Най-лош от вас е онзи, който разнася слухове, злослови и скарва хората по между им”.
Разнасяне на слухове и клюки не се заключава само в това човек да разказва на някого какво е чул от друг. Разкриването на други действие, което ще засегне и обиди някого също е клюкарство.

Ако това, което се разказва ще има полза за религията или ще предотврати извършване на грях, тогава няма пречка да се разкаже.
Към онзи, който разнася слухове и сплетни трябва да се постъпва така:
1 – Не трябва да се вярва на това, което казва.

Защото
разнасянето на слухове и клюки е грях, а извършващия това е грешник (фасик). Не може да се има доверие в думите на фасика (грешника).
2 – По подходящ начин трябва да му се даде наставление да разбере, че това е лоша и грозна постъпка.
3 – Не трябва да се хранят лоши помисли към човека, за
когото се отнася слуха.

 Защото поради твърдението на един фасик (грешник) да се подозира, да се хранят лоши помисли е харам (забранено).
4 – Не трябва да се разпитва дали този слух е верен или
не.

 Защото Аллаху Теаля е забранил да се разпитва и издирват провиненията на другите.
5 – Това, което не харесваме в другите и ние не трябва да го вършим.

 Не трябва да се разкрива на другите хора онзи, който разнася слухове и клюки.

Трябва да се прикрие неговото провинение.

Но разнасящите слухове и клюки не трябва да се обичат.

Пратеникът на Аллах

(Саллаллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Който разнася слухове (клюкарства) няма да влезе в Дженнета.”
/Ебу Давуд 4871, Бухари 8/20/
***
Allah Resûlü (sav) şöyle buyurur:
Laf getiren de götüren de cennete giremez.
Ebu Davud 4871, Buhari 8/20

(Dedikodu yapan (laf taşıyan) Cennete giremez.)
(Müslim)