Полигамия означава многобрачие. По-точно, ако един мъж има повече от една съпруга в едно и също време, това се нарича полигиния. Но тъй като обикновения читател не прави разлика между двата термина, тук те ще бъдат използувани равнозначно. Когато казваме полигамия в този контекст, това означава полигамия в правилния смисъл на думата. От друга страна, ако една жена има повече от един съпруг, това се нарича полиандрия. Ако бракът включва група от мъже и жени, това се нарича комунален брак.
Тези три основни вида множествен брак са били повече или по-малко практикувани разпространеният вид е полигамията, но по различни причини тя все още се прилага сред твърде ограничено малцинство от дадено население. Това е единственият вид множествен брак, разрешен от Исляма. Другите два, вида, множествеността на съпрузите(полиандрия) и груповите бракове, са абсолютно забранени.
Не е вярно,че юдейството и християнството винаги са били моногамни,т.е. категорично отхвърлят полигамията,дори и днес.Някои изтъкнати юдейски учени,като Гоитеин, ни съобщават,че еврейските емигранти, сред които била разпространена полигамията,причинявали на заселническите израелски власти много трудности и объркване.Възгледите на християните-мормони е добре известна те също разрешават полигамията.Такива са възгледите и на афроазиатските епископи,които предпочитат полигамията пред изневярата между съпрузите,произволните сексуални връзки между неженените,прелюбодеянието и смяната на партньорите.Само в Съединените щати стотици хиляди хора сменят своите партньори.
Полезно ще бъде да се изследва съотношението между стриктната формална моногамия и степента на разпространение на проституцията, хомосексуализма, незаконните бракове, изневярата между съпрузите и общата сексуална разпуснатост. В това отношение историята на гръко-римската и юдейско-християнската цивилизация ще разкрие дори повече отношение, отколкото която и да е стандартна социологическа история на семейството.
В случая с Исляма откриваме,че в западния свят има много хора,които мислят,че мюсюлманинът е човек, обзет от плътски страсти, и че той притежава ограничен или неограничен брой жени и държанки.Мнозина се изненадват,когато видят мюсюлманин с една жена или мюсюлманин,който не е женен.Те вярват,че мюсюлманинът има пълна свобода да сменя една или повече жени с други и че това е толкова лесно,както смяната на един апартамент с друг или дори смяната на бельото.
Подобно мислене е в резултат на авантюрните игрални филми и на евтините булевардни разкази, както и на безотговорното поведение на отделни мюсюлмани.
Неизбежен резултат от тази ситуация е, че солидни бариери пречат на милиони хора да видят сияйните светлини на Исляма и неговата социална философия. За такива хора ще направим опит да обсъдим мюсюлманската гледна точка, след което всеки е свободен да направи собствените си заключения.
В човешката история полигамията е разпространена практика.В древносттта и по-ново време я практикували пророци като Ибрахим(Авраам),Якуб(Яков),Дауд(Давид),Сулайман(Соломон) и др. царе и управители, обикновени хора на Изток и Запад. Дори днес тя се прилага сред мюсюлмани и немюсюлмани на изток и запад под различни форми, някои от които са законни, а други незаконни; някои-тайни, а други публични. Не е необходимо много да се проучва, за да се разкрие къде и как голям брой женени хора имат любовници, или посещават своите любими, или просто излизат с други жени под защитата на закона. Независимо дали това се харесва на моралистите или не, факт е, че полигамията се практикува и може да се види навсякъде и през различни исторически епохи.
По време на Библейските откровения полигамията била широко разпространена и практикувана. Приемали я от религиозна, социална и морална гледна точка, и срещу нея нямало възражения. Може би е така, защото самата Библия не е засегнала въпроса,било нещо обикновено. Библията не го забранява, нито го регулира, нито дори го ограничава. Някои хора тълкуват историята за десетте девици в Библията като санкция за едновременното поддържане на десет съпруги. Историите на библейските пророци,царе и патриарси в това отношение са невероятни.
Когато Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) бил изпратен,практиката на полигамията била разпространена и дълбоко вкоренена в социалния живот.Коранът нито пренебрегва тази практика,нито я отхвърля,нито я оставя без контрол или ограничение.Било е невъзможно Коранът да прояви безразличие по въпроса или да търпи хаоса и безотговорността,свързани с полигамията.Както при другите преобладаващи социални обичаи и традиции,Коранът така разглежда темата и така я третира,че да изкорени традиционните злини и да извлече съответната полза.
Той се е намесил, защото е трябвало да прояви реализъм и не е могъл да допусне никакъв хаос в семейната структура, която е истинската основа на обществото. С добрата си намеса Коранът въвел следните правила:
1. Полигамията е разрешена при определени условия и обстоятелства. Това разрешение е възможност, а не постулат на вярата или нещо задължително.
2. Това разрешение е валидно само за четири съпруги. Преди Исляма не е имало каквито и да било ограничения или застраховки.
3. На втората или третата жена, ако има такива, се дават същите права и привилегии,и условие, което всеки, сключил блак с повече от една жена, трябва да изпълнява. Това равенство зависи в голяма степен от съвестта на отделния човек.
4. Това разрешение представлява изключение от обикновения подход. То е обусловено от опита да се решат някои социални и морални проблеми, а също и за преодоляване на някои неизбежни трудности. Накратко, това е извънредна мярка, която трябва да се ограничи в този смисъл.
Откъсът от Корана, свързан с този въпрос, е следният:
А ако ви е страх,че не ще сте справедливи към сираците[ако се ожените за тях],сключете брак с онези от жените,които харесвате две и три,и четири.А ако ви е страх,че не ще сте справедливи,женете се за една или за[пленнички],владени от десниците ви.Това е най-малкото,за да не се отклоните. [4 :3]
Откъсът бил низпослан след битката при Ухуд, в която много мюсюлмани паднали убити и оставили вдовици и сираци, а нужните грижи за тях били възложени на оцелелите мюсюлмани. Бракът бил един вид защита на вдовиците и сираците. Коранът направил горното предупреждение и предоставил възможност за защита на правата на сираците и да се предотврати извършването на несправедливост от страна на покровителите към зависещите от тях.
Става ясно, че не Ислямът е измислил полигамията и че с въвеждането на споменатите правила той не я поощрява като правило. Не я е отменил, защото това е против човешките нужди, а хората биха продължили старата практика, така както днес я продължават хората, чиито конституции и социални стандарти не одобряват полигамията. Ислямът е дошъл, за да бъде изпълняван, живян, практикуван, а не за да бъде в състояние на неизвестност или за да бъде смятан просто за една теория. Той е реалистичен и възгледите му за живота са най-практичните. Ето защо той разрешава условна и ограничена полигамия, защото ако би било полезно за човечеството да се забрани, Всевишния Аллах нямаше да я позволи. Но кой знае по-добре от Аллах?
Следва продължение