Наследството

Наследството(мирас) е правото,което наследника заслужава в оставеното от наследодателя. Всевишният казва: “За мъжете има дял от онова,което са оставили родителите и най-близките,и за жените има дял от онова,което са оставили родителите и най-близките ­-малко или много ­ предписан дял.” (ан-Ниса:7) “Повелява ви Аллах за вашите деца:за мъжкото е дял,колкото за две женски…” (ан-Ниса:11) Ибн Аббас (Р.А.) казва, че Пратеникът на Аллах (С.А.С). е казал: “Разделете богатството между притежателите на фарз,според книгата на Аллах,а каквото оставят собствениците на фарз,дайте го на най-заслужаващия мъж.” Унаследяването е действие, което се извършва между мюсюлманите още от епохата на Пратеника на Аллах(с.а.с.) до наши дни. В предписването на наследството има явни и велики прелести:

• Всеки човек умира,богат или беден,и трябва да унаследи богатството си,да го прехвърли от негово в друго владение.За това Премъдрия е отредил,като ограничи наследниците и техните дялове, успокои наследодателя,за да не изпадне в затруднено положение.Не всеки човек знае добре да разпредели притежаваното от него,а може и смъртта да го изненада,преди да е извършил това. Ислямът,с неговото мъдро и милосърдно предписване,успокоява притежателя на богатството и го освобождава от загриженост,неспокойствие,от лошо преценяване и неравномерно разпределяне на това богатство,като ограничава наследниците и техните дялове и присъжда мъдро.
• Ислямският шериат не е оставил безразборно да се определят наследниците и разпределянето на богатството на наследодателя да се извършва по същия начин. Пречистият и Всевишен Аллах низпосла този шериат,и Той е,Който определи наследниците,и ограничи дяла на всеки един от тях спрямо оставеното богатство от умрелия.Защото,при разпределянето може да надделеят страстите,да се лиши от наследство някой от заслужаващите,или да се предпочете някой пред друг,без да го заслужава.За това Всевишният Аллах казва:

“…Не знаете кой ви е по-близък по изгода,бащите или синовете ви.Аллах е Всезнаещ,Премъдър.”

• Ислямът дава изцяло правата на тези,които ги заслужават.Пратеникът на Аллах(С.А.С.) е казал:

”Аллах е дал на всеки собственик на право неговото право, за това няма завещание за наследник” За това, когато се изпълнят условията на наследяването, всеки ще получи своя дял - малък или голям - било мъж или жена, било силен или слаб, било основен или второстепен. С това Ислямът премахва съществуващото угнетяване на жените в законите, които се прилагат при юдеите, римляните, древните гърци, и арабите в епохата на невежеството. Също така, премахва угнетяването на децата при арабите в епохата на невежеството, когато момчето, което не може да носи оръжие и да воюва с враговете, не взема нищо от плененото в битка. Редът на унаследяване в Исляма обаче дава на всеки имащ право неговият дял - без угнетяване и пренебрегване. Това е ред, базиращ се на справедливостта и мъдростта, равенството и милосърдието, съобразяващ се с имащите права и нужди -малките и възрастните, мъжете и жените.

• Ислямът не е оставил ръката на наследодателя да си играе. Той няма право да увеличава или да намалява дяла на някои от наследниците на неговото богатство, или пък напълно да го лиши от наследство. В същото време, Исляма не е отнел правата на наследодателя изцяло - позволява му да се разпорежда с богатството си в границите на една трета (1/3) от него.

Сеид ибн Еби Уеккас(р.а.) казва: ”Разболях се в Мекка, и си помислих, че ще умра от това. Тогава при мен дойде Пратеника на Аллах(С.А.С.) да ме навести и рекох: ”О, Пратенико на Аллах, аз съм богат човек, а нямам друг наследник освен дъщеря си. Дали да даря като милостиня две трети от имането си?”Отговори ми: ”Не “ Попитах: ”Тогава половината, Пратенико на Аллах?” Отговори: ”Не!” Попитах: “Тогава една трета, Пратенико на Аллах?” Отговори: ”Една трета, и една трета е много. По-добре е да оставиш твоите деца богати, отколкото да ги оставиш бедни, да протягат ръка за просия от хората. Няма разход, който да направиш без да получиш възнаграждение в замяна, дори залък, който повдигаш към устата на жена ти.”…” Ислямът запази двете трети за наследниците,предпазвайки ги от бедност и нужди,и остави за свободно разпореждане на наследодателя-едната трета.От нея може да завещава и раздава по пътя на доброто,надявайки се да навакса в края на живота си това,което може би е изтървал в младежките си години.

• Редът на наследяването в Исляма се съобразява с нуждата на нуждаещите се.Той дава по-голям дял на по-нуждаещият се,за това дяла на синовете е по-голям от дяла на бащите,защото синовете тепърва навлизат в живота и ще имат нужда от богатството.А доколкото до бащите,те вече са устроили този живот,не им е останало много от него,имат нужда от малко,за да прекарат старческата възраст,заедно с това,което са припечелили в младежките години или са наследили от техните родители.От тази гледна точка дяла на момчето е два пъти повече от дяла на момичето. Наистина, момчето,което взема дяла на сестра си удвоен,ще стане мъж, ще даде мехир на съпругата си,ще се грижи за препитанието на жена си и децата си и за сестрите си,ако все още са под неговите грижи и опека.Той е отговорен за всички разходи и икономически задължения. А момичето,въпреки че нейният дял е наполовина от дяла на брат си, тя е освободена от всички икономически задължения. Тя не е задължена да се занимава с разходите на женитбата или разходите на дома,семейството и децата.Тя ще стане съпруга,ще вземе мехир,а и съпруга й ще се грижи за нея.

Това е,което Ислямът е утвърдил спрямо дела на жената от наследството.Това е средния път и правилното предписване между изкривяванията на тези,които лишават изцяло жената от наследство и между изкривяванията на онези,които я правят винаги равностойна на мъжа в наследството.

• Редът на наследяването в Исляма заздравява обичта между наследниците,предпазва ги от взаимна завист,омраза и избиване.Всеки от тях знае със сигурност,че това богатство няма да отиде при друг,всеки от тях ще получи своя дял-цял и непокътнат.Никой не може да отнеме правото на другия,дори да е колкото синапено зърно.
• Ислямът е отредил наследството на умрелия да бъде за най-обичаните хора от него, свързаните най-много с него и най-добрите му помощници.Всевишният казва:

“За мъжете има дял от онова,което са оставили родителите и най-близките,и за жените има дял от онова,което са оставили родителите и най-близките-­малко или много ­ предписан дял.” Ислямът стори наследството на умрелия да се разпределя в семейството – измежду неговите деца и близки. В това има велики мъдрости. Някои от тях са: А. Наследникът се възползва от това богатство и от него раздава на семейството си и близките си. Те се възползват от това богатство и задоволяват нуждите си, дори когато наследодателя е бил все още жив. Затова не е справедливо наследниците да бъдат лишени след смъртта му и богатството да бъде дадено на други, които нямат никаква връзка с умрелия. Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал: ”И който остави богатство, то е за неговите наследници.” Б. Човекът е устроен така, че да обича децата си и близките си. Той работи и се грижи за тяхното щастие през целия си живот. Затова се старае и надява да им остави след смъртта си нещо, което ще им е достатъчно и ще ги задоволява, за да не просят и да се унижават пред другите. Когато при смъртта си човек узнае, че неговото богатство ще отиде при хората, които е обичал, и за които се е грижел, той напуска този живот със спокойна душа и радост за щастието на близките си, които са продължение на неговия живот. В. Когато човек узнае, че събраното от него богатство след смъртта му ще отиде при неговите възлюбени деца и близки, това става силно предизвикателство за увеличаването му, предпазването му от погубване и похарчване. Но ако узнае, че неговото богатство ще отиде за държавата, и че неговите обичани и близки няма да се възползват от него, това няма да го подтиква да събира и увеличава богатството си, няма да се грижи за него и да го предпазва. Това довежда до отслабване на икономиката на държавата, до бедност и унижение. Това доказва, че предписването на наследството в Исляма дава правата на всеки заслужаващ ги. Да, не е сторил така, че собственика да влага богатството си там, където пожелае, но в същото време не го лишава от него. Това е обратно на някои измислени закони, според които цялото богатство на наследодателя се прибира от държавата - близкия и далечния са равноправни. Други закони пък дават на собственика пълна свобода за разполагане с богатството му и поставя близките му под негово милосърдие - ако пожелае ще им даде, а ако пожелае ще ги лиши. Дори завещава цялото си богатство на котките и кучетата и лишава наследниците си от него.

Религията на Аллах–Исляма-е истинската и праведна религия и правилният шериат, който осъществява благото на всички хора и дава правото на всеки, който го заслужава. Слава на Аллах, Всезнаещия, Премъдрия!

Бухари с фетх - 12/11 №6732 и Муслим - 3/1234 №1615

Свещен Коран, (4:11)

Част от хадиса на Ебу Умаме Ал-Бахим-Ебу Дауд - 3/290-291 №2870

Бухари с фетх - 12/14 №67033,Муслим - 3/1250 №16287

Свещен Коран, (4:7)

Част от хадиса на Ебу Хурейра(р.а.) в Муслим - 3/1237 №1619