От Абу ‘Абдиллях ан-Ну‘мāн ибн башир (Аллах да е доволен от него и баща му) е предадено, че той е казал: “Чух Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва”:
“Наистина позволеното е очевидно и забраненото е очевидно. Между тях има неясни неща, за които много хора не знаят. Този, който избягва неясните неща, съхранява вярата и честта си. Но който попада в неясните неща, той изпада в забраненото, подобно на пастир, който пасе стадото си около забранена зона и едва не пасе в нея. Всеки владетел си има забранена зона, а забранената зона на Аллах са Неговите забрани. Във всяко тяло има късче месо, което ако е здраво, цялото тяло е здраво, а ако се развали, цялото тяло се разваля. Да, това е сърцето”. — Хадис, предаден от Бухāри и Муслим.
Единодушно е мнението на учените за великото място и многото ползи на този хадис. Това е един от хадисите, на които се основава ислямът. Част от учените са казали, че той се равнява на една трета от исляма. Абу Дāуд пък е казал, че той се равнява на една четвърт от исляма. Но всеки, който се вгледа внимателно в него, ще види, че той съдържа всичко това, защото съдържа пояснения за позволеното, забраненото и неясното, за това, което подобрява сърцето и го разваля. А всичко това изисква да се познават и основните и второстепенните части на религиозните предписания. Той е основният хадис относно избирането на благочестието и изоставянето на неясните неща.
Според Ибн ал-Мунзир неясните неща могат да се групират в три групи:
— Нещо, за което човек знае, че е забранено, но след това се усъмнява в него. Дали за него то ще остане позволено или не? В такъв случай не му е позволено да пристъпва към него освен с достоверно знание. Например, има две овце, коли едната, след това другата, но след това се затруднява в конкретизирането им.
— Обратното на първото, нещо да бъде позволено, но след това да се усъмни в него да не би да е забранено. Например, съпругата да се усъмнява да не би мъжът й да се е развел с нея; или след като човек е убеден, че е взел абдест, да се усъмни да не би да го е развалил. Този вид съмнение не оказва никакво влияние.
— Нещо, за което в еднаква степен се усъмнява дали е позволено или забранено. По-добре в такъв случай е да се откаже от него. Както е постъпил Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) спрямо падналата фурма. Бухāри и Муслим разказват, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Аз се връщам при семейството си и намирам една фурма, паднала на леглото ми, повдигам я, за да я изям, но след това се опасявам да не би да е от милостиня и я хвърлям”.
Хадисът насърчава, че трябва да се вършат позволени неща, трябва да се страни от забраненото и да се отказва от съмнителното. Човек трябва да се предпазва за религията и честта и да не върши неща, които ще предизвикат лошо мнение и попадане в опасност.
Хадисът призовава човек да подобри своята умствена сила и своята душа чрез подобряване на сърцето си.
Хадисът затваря вратите, водещи към забраните и забранява средствата, водещи към тях.