Пророкът е вдигал ръцете си при такбира в началото на молитвата, понякога едновременно с такбира, понякога след, а понякога и преди него.
(Ал-Бухари и Ал Нисаи)
Когато той приключил четенето на Куран , правел пауза и след това повдигал ръцете си, изричайки такбир на рукуа.
(Сифаат Салат ал-Наби (стр. 128).
Той е вдигал ръцете си и когато се е изправял от рукуа(Бухари и Муслим), и това повдигане на ръцете е мутауаатир.
Това е мнението на по- голямата част от учените и на някои Ханафи .
Пророкът е изричал такбир когато е ставал за трети ракаат
(Бухари и Муслим)
и понякога е вдигал ръцете си при изричането му.
(Ал-Бухари и Абу Дауд)
Сподвижниците (радиаллаху анхум) също вдигали ръцете си на тези места в молитвата.
Имаам ал-Бухари, казва:
Всички сподвижници вдигали ръцете си, без изключение.
Ибн ал-Кайим казва:
"Погледнете практиката от времето на Пророка , а и на сахабите след него.
Те са вдигали ръцете си в молитвата, когато правили рукуа и когато се изправяли отново.
Абдуллах ибн Умар (РА), щом видел някого да не вдига ръцете си, хвърлял камък по него.
Така че в сунната е доказано,че трябва да се вдигат ръцете в 4 момента – при встъпителния такбир, при отиване на рукуа, след изправяне от рукуа и след престояване от първия ташахуд.
И Аллах знае най-добре.
Шейх Мухаммад Салих ал-Мунаджид