Хаббаб ибн aл-Арат (р.а.) е предал :
„Оплакахме се на Пратеника на Аллах (с.а.с.), когато бе полегнал върху наметалото си на сянка до Кaбa.
Ние му рекохме: „Няма ли да ни помогнеш?!
Няма ли да помолиш Аллах за нас?!
А той рече:
„В живота на предишните народи е имало случаи, когато било изкопавано дупка в земята, поставяли човека в нея, след което разделяли с трион главата му на две части.
Тази жестокост не го отклонявала от религията.
С железни гребени били изскубвани месата и сухожилията му от костите.
И всичко това не го отклонявало от религията.
Валлахи (Кълна се в Аллах), че Аллах обезателно ще усъвършенства тази религия до такава степен, че пътуващият от Санаа до Хадрамонт няма да се страхува от нищо, освен от Аллах, и от вълка за своето стадо, но вие много бързате.”
/Бухари, № 3343/