Намазът е основа от основите на Исляма след засвидетелстването “Ля иляхе иллеллах…”.
Той заема огромно място в Исляма, разграничител е между мюсюлманите и немюсюлманите, който успее да го запази, той е запазил религията си.
Намазът е първото нещо, за което човекът ще бъде питан и държан под отговорност след смъртта, и е последното, което след като изостави, губи религията си.
От изисквания в намаза е съсредоточаването,
то е външната смиреност и вътрешната съсредоточеност по време на намаза.
Затова намаз без смиреност и съсредоточеност е като тяло, без душа.
Съсредоточеността е усещане, което идва от дълбините на душата и е израз на почтеност, сериозност и скромност към Аллах Теаля.
Пратеникът на Аллах е предупредил онзи, който бърза в намаза си и не е смирен и съсредоточен, тъй като такъв намаз няма да му донесе никаква полза, защото кланящият се има дял от намаза толкоз, колкото е бил съсредоточен в него.
Пейгамберинът (с.а.с.) казва:
“Онзи, който не изпълни добре рукю, и кълве когато е на седжде, той прилича на човек, който е гладен и яде една-две фурми, но това не му е достатъчно.”
/Табарани/
Съсредоточеността е задължение в намаза и заема много важно място в него, но за съжаление лесно се губи и изчезва при някои хора, а и рядко се среща у някои кланящи се.
Предава се от Пейгамберина (с.а.с.), че:
“Първото нещо, което ще изчезне от тази общност е съсредоточеността в намаза, дори няма да се види съсредоточен.”
/Табарани/
Смиреност и съсредоточеност не означава само дълго стоене на рукю или на седжде, а смиреност и съсредоточеност в намаза означава отдаване с цялото тяло и душата си към Аллах при заставане пред Него и чувстване величието на намаза и неговата важност, и придобиване пълна съсредоточеност и спокойствие при всяко едно движение.
Въпреки че дългото стоене на рукю и на седжде е от качествата на смирените хора, то това само по себе си не е достатъчно без участието на сърцето и успокояването на душата.
Много от хората се запитват защо някои от хората, които кланя намаз блудстват, пият алкохол и се противопоставят на Аллах Теаля, а се знае от Корана и Суннета на Мухаммед (с.а.с.), че намазът предпазва от извършване на непозволени неща? Ислямските учени отговарят на този въпрос така:
Тези хора извършват намаза си без смиреност и съсредоточеност.
Те са завладяни от своите страсти под въздействието на шейтана.
Защото шейтанът иблис е обещал, че ще привлича, заблуждава и прелъстява хората.
Той се стреми всячески да ангажира и занимава мюсюлманите, дори и когато са в намаз.
Често се случва така, че човек да влезне в намаз и шейтанът го разсейва до такава степен, че преди да приключи намаза си, той не знае колко рекята е кланял.
Но въпреки това шейтанът няма да може да заблуди единствено искрените.
Аллах Аззе ве Джелле казва:
§[Иблис] рече:
Кълна се в Твоята мощ, аз непременно всички ще ги отклоня, освен Твоите искрени раби сред тях.
§/Сура “Сад” /38:82,83/
Следователно от техния намаз не остава нищо друго, освен движения, защото вътрешно те са ангажирани със своите земни проблеми. Когато сърцето на онзи, който се кланя бъде изпълнено със смиреност, страх от Аллах, надежда за опрощение и намерение за спечелване задоволството на Аллах Теаля, тогава душата, сърцето и в последствие всички части на тялото му се успокояват.
Така човекът може да достигне до съсредоточеността и смиреността в намаза.
Има фактори и методи, които спомагат за усилване на съсредоточеността и смиреността по време на намаз и ще споменем по-важните:
-Кланящият се да си припомня за смъртта, и че е възможно този намаз да е последен за него.
-Да вниква в смисъла на айетите, които се четат.
-Да иска помощ и подкрепа от Аллах Теаля за това.
-Да избягва всичко, което може да го отклони, като шум, места с окачени картини, надписи, украшения и др.
Молим Аллах Субханеху ве Теаля да пречисти сърцата ни, да отреди напътствие, смиреност и съсредоточеност, с която да постигнем Неговото задоволство и Дженнет.
Амин!