Муаз съобщил за това при смъртта си от страх да не изпадне в грях“

От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, яздел с Муаз, който седял зад него, и го извикал: „Муаз!“
Той отговорил:
„Тук съм, Пратенико на Аллах, ощастливен да си!“
Пак извикал: „Муаз!“
И той пак отговорил:...
„Тук съм, Пратенико на Аллах, ощастливен да си!“
И трети път извикал: „Муаз!“
И той отново отговорил:
„Тук съм, Пратенико на Аллах, ощастливен да си!“
Казал: „Няма раб, който да е засвидетелствал искрено, от сърце, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммeд е Неговият раб и Неговият Пратеник, и Аллах да не е възбранил Ада за него“.
Попитал: „О, Пратенико на Аллах, да съобщя ли това на хората, за да бъдат благовестени?“
Отговорил: „Тогава само биха се уповавали“.
Муаз съобщил за това при смъртта си от страх да не изпадне в грях“
(всепризнат хадис).