Докато излизаше от дома си сутринта на Байрям той видя,че някакво бедняче обикаляше край новата му кола и й се възхищаваше.- Чичо, това твоята кола ли е?! – попита момченцето. Мустафа кимна утвърдително:
- Да, моят брат ми я подари за Байрям! Момчето беше удивено:- Искаш да кажеш,че твоят брат ти я подари,ей така без да ти струва дори и стотинка? Ех,как ми се иска...– изрече и потъна в мисли.
Разбира се,Мустафа знаеше за какво си мечтаеше малкото момче.Според него, то мечтаеше също да има такъв брат.Но това, което хлапето каза, го изуми:- Иска ми се... - пое си дълбоко дъх. - Иска ми се и а да бях такъв брат!...
Мустафа учудено погледна момчето,след което импулсивно предложи:- Искаш ли да се повозиш в колата ми?
- О,да,с най-голямо удоволствие! - възкликна детето
Направиха кратка обиколка в квартала,когато момчето погледна развълнувано Мустафа, след което каза:
- Чичо, имаш ли нещо против да ме закараш до вкъщи?
Мустафа леко се усмихна.Мислеше,че знае какво иска хлапето.Навярно искаше да покаже на съседите си как се прибира в къщи с голяма лъскава кола.Но отново бе сгрешил.
- Ще спреш ли ей там,където са двете стъпалца? – рече момчето,след което изтича нагоре по стъпалата.
След малко Мустафа го чу да се връща.Хлапето вървеше бавно,защото носеше малкото си недъгаво братче.Помогна му да седне на най-долното стъпало на стълбата, след което се гушна до него и му посочи колата:
- Ето,там е,мило мое братче, точно както ти обясних.
Неговият брат му я подарил за Байрям и не му е струвало стотинка дори! Някой ден и аз ще ти направя такъв подарък...Тогава ще можеш сам да видиш всички чудни неща от витрините,за които ти разказвах!
Мустафа излезе от колата и отиде при децата.
Взе малкото момченце на ръце и го сложи на предната седалка до себе си.Братчето му със светещи от радост очички се качи до него и тримата започнаха една незабравима обиколка на града...
* * *
На този Байрям Мустафа научи,какво е имал в предвид Пратеника на Аллах(с.а.с.), казвайки:
„Обичай за своя брат това, което обичаш и за себе си!”