Муздaлифa: Място, изпълнено с прояви на духовност и милост, споменато в Коран-и Керим като “ел-мешарул-харам”.
Място, което показва на сърцата величието на Аллах, силата и великолепието Му и оставя зад себе си този и отвъдния свят.
След като са изминали обещаните дни, Ибрахим (алейхис-селям) пренася в жертва материален курбан, като символ на духовния.
Това е отзвук от мъдростта и милостта на този пей-гамбер в сърцата на хаджиите.
Онези, които са озарени от свет-лината на тази мъдрост, изричат думите на Хазрети Ибрахим, които са споменати в свещената ни книга:
“Аз обърнах правоверен своето лице към Онзи, Който е сътворил небесата и земята.
Аз не съм от съдружаващите.”
(Енам, 6/79)
“Кажи: “Моят намаз и моят ибадет, и моят живот, и мо-ята смърт са за Аллах.
Господа на световете.
Няма Той съ-дружник.
Това ми бе повелено и съм първият отдаден на Аллах.”
(Енам, 6/162-163)
Хазрети Ибрахим (алейхисселям) когато пътувал от Вавилон за Дамаск, изрекал следното:
“…Отивам при моя Аллах, той ще ме напъти.
Я, Рабби,дари ме с праведни потомци!”
(Саффат, 37/99-100)
В това състояние има знак за пътуване и среща с Аллах Теаля.
В Коран-и Керим се споменава и за това как Всевишният съобщава вестта на Ибрахим (алейхисселям) за раждането на Исмаил:
“И го благовестихме за мирен син.”
(Саффат, 37/101)
“И когато порасна и започна да ходи с него, той рече:
“О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя.
Какво ще кажеш? Рече:
“О, татко мой, прави, каквото ти е повелено!
Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.”
(Саффат, 37/102)
“И когато двамата се подчиниха, и той го положи полице, Ние му извикахме:
О, Ибрахим, ти изпълни съня.
Така награждаваме Ние благодетелните.
Това е явното изпитание.”
(Саффат, 37/106)