Слава на Аллах, който ни освети сърцата със светлината на имана/вярата/!
Слава на Аллах, който за всяко дело ни е показал правилното решение чрез Свещения Коран.
Ненадминато е поучението дадено в нашата религия и книга по отношение към родителите ни. Аллах- в Корана казва:
“Служете единствено на Аллах, и не сдружавайте нищо с него! Към родителите се отнасяйте с добрина, и към близкия и сираците и нуждаещия се, и към близкия съсед и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница! Аллах не обича горделивия самохвалеца.”
Сура Ен-Ниса: 36
Днес ние живеем на модерното невежие, което в много насоки е променило представата за истинските ценности като за целта използва много грим и маски, все повече изпитваме необходимостта да си дадем ясна оценка по въпроса с мястото и ролята на родителите в живота ни.
В един хадис сведен от Абдуллах бин Месуд се казва, че Пратеника- на въпрос:
“Кое дело е най-добро?
Той отговорил: “Намаза изпълнен на време.
След това кое?
Пратеника- казал: “Борбата по пътя на Аллах.” Бухари и Муслим.
На първо място след подчинението към Аллах след намаза в случая се нарежда уважението на родителите, което показва важността на този въпрос.
Никой не може пълноценно да от дължи дълга си към родителите.
Това става ясно от следния хадис, в който хадис Пратеника- казва:
“Никой не може да от дължи дълга си към родителите си, освен ако не е бил някой в робство и сина го намери и освободи.”
Муслим.
Според културата на Исляма онзи, който е удостоен с вяра и мисълта за равносметка на Съдния ден, не само, че не трябва да помислят за лошо дело срещу родителите и да ги назовават с неприлични названия, а дори и “уф” не бива да им казва както Всевишния Аллах е повелил в Корана.
“Повели твоя Господар да не служите другиму освен нему и към родителите – добрина!
Ако единият от тях или двамата достигнат старостта при теб, не им казвай “уф”!
И не ги навиквай, а им казвай ласкави думи!
И от милосърдие за тях спусни крилото на смирението, и кажи:
“Господарю мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък.”
Ел-Исра- 23,24
уважаеми братя и сестри!
Освен родителите, на този свят за човека не съществува друг, който да е полагал толкова много грижи и да е бил готов да се саможертва за неговото израстване.
Ето защо нашата религия е отделила такова важно място на отношенията към родителите.
При словосъчетанията на различните езици изразяващи по отделно двамата родители на преден план изпъква майката, както е и в българския език.
Не се казва баща – майка, а майка – баща.
Като разгледаме малко по внимателно хадисите на Пратеника- и Корана ще видим, че е отделено по специално място на майката.
Например в сура Люкман се казва:
“И повелихме на човка да се отнася добре с родителите си.
Носила го е майка му в слабост връз слабост и го отбива в две години.
Бъди признателен на Мен и на родителите си.
Завръщането е при мен.” Люкман-14
Ебу Хурейра разказва дойде и попита:
“О, Пратенико на Аллах, към кого от хората най-много съм задължен да сторя добро?”
Пратеника отговорил: “Към майка ти.”
Човека пак повторил същия въпрос още два пъти и отговора на Пратеника все бил същия, чак на четвъртия път казал “Към баща ти.”
Бухари и Муслим.
Голямото място което е отделено в исляма за /отношението ни/поведението ни към родителите проличава и от следния хадис на Бурейда, в който казва:
“Един човек дойде при Расулюллах и рече:
“О, Пратенико на Аллах! Аз носех майка си на гръб под изгарящото слънце на разстояние приблизително два ферсаха/мерна единица равняваща се приблизително на 8 км./ Жегата бе толкова силна, че ако бях поставил парче месо щеше да се изпече./Аз питам като се има в предвид тези условия дали съм си издължил дълга пред нея?” Пратеника- отговорил: “Може би с това си отдължил само родилните й болки /и мъки/.”
Неподчинението към родителите е разрешено в Исляма само тогава,когато от тяхна страна е проявен иск за прекрачване заповедите или забраните на Аллах.
В сура Анкебут Всевишния Аллах повелява:
“Повелихме на човека да се отнася добре с родителите си.
А ако те принуждават да сдружаваш с Мен онова,
за което нямаш знание, не им се покорявай.” Ел-Анкебут-8
Когато става въпрос за непокорство това никак не означава, че при това положение може да се използват непозволени отношения и термини.
Дори и родителите да са починали, ако те са били мюсюлмани то отношението ни към тях не прекъсва, а то продължава с отправяне на молба към Аллах да им опрости допуснатите грешки.
В хадис разказан от Малик бин Рабиа ас-Селеме се казва, че когато при Расулюллах дошъл един човек и попитал:
“О, Пратенико на Аллах!
Имали някаква добрина която да я сторя за моите родители след тяхната смърт?”
той отговорил: “Да! Прави добра дуа за тях, изпълни тяхното завещание, посещавай близките им и почитай приятелите им.”
А добрината към майката се равнява по награда на наградата за борбата по пътя на Аллах, а враждата към родителите е причина да не се почувстват Дженнетските блага.
В един хадис разказан от Ебу Хурейра се казва: “Уханието на Дженента се усеща на разстояние 500 години. Въпреки това то няма да се усети от онзи, който натяква за стореното добро, пристрастения към алкохола и онзи, който се противи на родителите си.”
Скъпи братя и сестри!
От всяка страна ни заобикалят коварствата на Шейтана.
Неговата цел и стремеж е да провали всяко едно добро дело още в самия зародиш, да влоши връзките и отношенията между хората, да прекъсне това което Аллах е заповядал да бъде съединено, а именно връзките и отношенията с близките.
Той намира начини и средства как да влезне между приятели и близки,та дори и в семействата и да влоши съществуващите добри отношения между тях. Ако желаете чуйте за неговата злина и вреда от устата на Расулюллах чрез хадис разказан от Джабир:
“Шейтана построява своя трон върху водата и провожда и провожда войните си в околността.
Най-близък до Иблис е онзи, който стори най-големия смут.
Един от войните му се връща и казва: “Аз сторих това и това.”
Иблис му казва: “Нищо не си сторил.”
След това идва друг и казва: “Не се отделих от един човек докато не го скарах със съпругата му.” Тогава Иблис се приближава към него с думите: “Колко си добър ти!”
Уважаеми братя и сестри,
нека тези слова изпълнени с мъдрост от Корана и сунната, озаряват нашите сърца по трудните пътища на днешния ден. За да можем да се избавим от мрачните къртини, които се наблюдават често в семействата и в същото време да станем носители и разпространители на мюсюлманските порядки и принципи, които да ни извисят, както в обществото така и пред Великия Творец Аллах, с който срещата е неизбежна.
Нека Аллах ни пречисти сърцата и делата от следите на невежеството да ни напъти към правия път и да ни отреди от онези,които зачитат и уважават родителите си така както го иска Аллах.
iman-islam