В името на Алла̄х, Всемилостивия, Милосърдния! Хвала на Алла̄х, Господаря на световете! Великият учен Х̣уджет-ул-Исля̄м Ебӯ Джаʿфер ел-Верра̄к̣ ет̣-Т̣ах̣а̄вӣ ел-Мис̣рӣ (рах̣имехулла̄х) казва: Това е изложение на вярата на Ехл ес-сунна вел джема̄ʿа, както тя е обяснена от правоведите на тази религия Ебӯ Х̣анӣфе ен-Нуʿма̄н ибн Са̄бит ел-Кӯфӣ, Ебӯ Юсуф Яʿк̣ӯб ибн Ибра̄хӣм ел-Енс̣арӣ и Ебӯ ʿАбдулла̄х Мух̣аммед ибн ел-Х̣асен еш-Шейба̄нӣ (рид̣ва̄нулла̄хи ʿалейхим еджмеʿӣн), и на онова, в което са вярвали относно основите на религията и вярата в Господаря на световете.
1. Ние казваме относно eт-тевх̣ӣд [единството на Алла̄х; единобожието], вярвайки с помощта на Алла̄х: Алла̄х е един, няма Той съдружник.
2. Няма нищо подобно Нему.
3. Нищо не може да го съкруши.
4. Няма друг бог, освен Него.
5. Той е вечен - няма начало и няма край.
6. Никога не ще погине или достигне до краен предел.
7. Нищо не става, освен каквото Той пожелае.
8. Няма въображение, което да може да си го представи, и няма разум, който да може да го разбере.
9. Той не прилича на творенията.
10. Той е Живия, Който никога не умира, и Вездесъщия, Който никога не Го обзема сън.
11. Той е Твореца, Който няма нужда [от Своето творение], и Той е Даващия препитание без това да е трудно за Него.
3
12. Той е Умъртвяващия без страх и Съживяващия без затруднение.
13. Съществувал е вечно със Своите качества и сътворението не е добавило нищо към тях, което Той вече да е нямал. Както е бил със Своите качества във вечността, така ще продължи да бъде с тях и до безкрая.
14. Той се нарича ел-Ха̄лик̣ [Сътворителя, Твореца] не само след сътворяването на творенията, нито пък се нарича ел-Ба̄ри’ [Създателя, Изкусния] едва след слагане началото на тяхното съществуване.
15. Той винаги е бил Господаря, дори когато е нямало нищо, на което да е господар, и винаги е бил Сътворителя, дори когато е нямало творение.
16. По същия начин Той се нарича Мух̣йӣ ел-мевта̄ [Съживяващия мъртвите] преди още да е съживил някого и се е наричал ел-Ха̄лик̣ [Сътворителя] преди още да ги е бил сътворил.
17. Това е, защото Той за всяко нещо има сила, всичко се нуждае от Него, всичко е лесно за Него, а Той не се нуждае от нищо. „Няма нищо подобно Нему, Той е Всечуващият, Всевиждащият.” [еш-Шӯра̄ 42:11]
18. Той е сътворил създанията със Своето [безкрайно] знание.
19. И е определил съдбите им.
20. И е отредил за тях определен живот.
21. Нищо не е било скрито от Него преди да ги сътвори и Той е знаел вечно всичко онова, което те ще вършат.
22. Наредил им е да му се покорят и им е забранил да не му се подчиняват.
23. Всичко се случва съгласно Неговата воля и Неговото предопределение. Неговата воля е изпълнена и волята на рабите не
4
може да се противопостави на Неговата. Каквото Той пожелае за тях, се случва, и каквото Той не желае, не се случва.
24. Той напътва, когото пожелае, закриля го и го пази, заради Своето великодушие, и Той заблуждава, когото пожелае, унижава го и го измъчва, заради Своята справедливост.
25. Всички са подвластни на Неговата воля независимо дали чрез Неговото великодушие или чрез Неговата справедливост.
26. Той е над това да му бъдат приписвани съперници или равни Нему.
27. Никой не може да избяга от Неговата промисъл, да отмени Негова заповед или да овладее Негово дело.
28. Ние вярваме във всичко това и сме убедени, че всичко се случва чрез Него.
29. И [вярваме,] че Мух̣аммед (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) е Неговият най-възвишен раб, избран пророк и любим пратеник.
30. И че той е последният от пророците, водачът на богобоязливите, най-почитаният от пратениците и любимецът на Господаря на световете.
31. Всяко твърдение за пророчество след Мух̣аммед (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) е лъжа и отклонение.
32. Той е изпратеният на всички джинове и хора с истина и напътствие, със светлина и просвещение.
33. И наистина К̣ур’а̄нът е словото на Алла̄х. Той е изпратен от Него без да може да се обясни как. Той го е низпослал на Своя пратеник като откровение. Вярващите го приемат като безусловна истина и вярват, че той наистина е словото на Всевишния Алла̄х. Той не е сътворен както словото на хората. Който го чуе и каже, че това е слово на човек, става неверник. Алла̄х го предупреждава, порицава и заплашва с Огъня, когато казва Всевишния: „Ще го пека Аз в Преизподнята.” [ел-Муддессир 74:26] Когато Алла̄х заплашва с Огъня
5
онези, които казват: „Това е само хорска реч.” [ел-Муддессир 74:25], ние знаем и вярваме, че това е словото на Създателя на човечеството, и че то е напълно различно от словото на хората.
34. Който припише на Алла̄х човешко качество, става неверник. Онзи, който осъзнае това, трябва да обърне внимание и да се въздържа от изричане на думи, каквито неверниците изричат, и да знае, че Той и Неговите качества не са като човешките.
35. Виждането на Алла̄х от обитателите на Дженнета е истина, без това виждане да бъде всеобхватно и без да се знае как ще се осъществи, тъй като е казано в Книгата на Господаря ни: „Едни лица в този Ден ще възсияят, към своя Господар ще гледат.” [eл-К̣ийа̄ме 75:22-23] Обяснението на това е, каквото Всевишния Алла̄х е възнамерявал и знаел. Всичко, което е стигнало до нас от достоверни х̣адӣси на Пратеника на Алла̄х (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) относно това, е така както той го е казал и означава, каквото той е възнамерявал. Ние не се ровим, опитвайки се да тълкуваме според нашите мнения и представи. Никой не е сигурен в религията си, освен онзи, който се е покорил изцяло на Алла̄х, Всемогъщия и Всеславния, и на Неговия Пратеник (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) и е оставил знанието за неясните неща на онзи, който ги знае.
36. Вярата на никого не е сигурна, освен ако не се гради върху покорство и подчинение. Онзи, който иска да знае неща, които са отвъд възможностите му, и чийто разум не е задоволен с покорство, ще остане лишен от чистия тевх̣ӣд [единобожие], истинското знание и правилната вяра и ще се лута между неверието и вярата, потвърждаването и отричането, приемането и отхвърлянето; ще бъде несигурен и объркан, отклонен и съмняващ се, бидейки нито покорен вярващ, нито отричащ вероотстъпник.
37. Вярата във „виждането на Алла̄х от обитателите на Дженнета” на онзи, който си представя как ще стане това и дава
6
обяснения според своите разбирания, е неправилна, защото тълкуването на това „виждане”, а и на всяко нещо, което е свързано с тънкостите в областта на господството, е чрез избягване на това тълкувание и строго придържане към покорството, и това е религията на мюсюлманите. Онзи, който не се пази от ен-нефй [отричане на качествата на Алла̄х] и от ет-тешбӣх [оприличаване на качествата на Алла̄х на нещо сътворено], без съмнение се е отклонил и е изгубил правилната вяра в Алла̄х, защото единствено на нашия Господар, Всемогъщия и Всеславния, могат да бъдат приписвани качествата единосъщност, пълна неповторимост и това, че нито едно творение по никакъв начин не Го наподобява.
38. Той е над това да има граници или предели, да има части, органи или крайници, нито пък да е обграден от шестте посоки, както всичко сътворено е обградено.
39. Ел-Миʿра̄дж [въздигането в небесата] е истина. Пророка (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) е бил взет през нощта и въздигнат тялом, бидейки буден, в небесата, до висини, каквито Алла̄х е пожелал. Алла̄х го облагородил, с каквото го облагородил, и му разкрил, каквото му разкрил, и „сърцето му не го излъга за онова, което видя.” [ен-Неджм 53:11] Алла̄х го благословил и с мир го дарил, както на този свят, така и на отвъдния.
40. Ел-Х̣авд̣ [басейнът], който Всевишния Алла̄х му е дарил, за да напои жадните от неговата общност [в Съдния ден], е истина.
41. Еш-Шефа̄ʿа [застъпничеството], което е отредено за неговите последователи, е истина, както е потвърдено от достоверните х̣адӣси.
42. Ел-Мӣса̄к̣ [свидетелството, че няма друг бог освен Алла̄х], което Всевишния Алла̄х е получил от Āдем и неговото потомство, е истина.
43. Всевишния Алла̄х вечно е знаел, преди съществуването на времето, точния брой на онези, които ще влязат в Дженнета, и точния
7
брой на онези, които ще влязат в Джехеннема. Този брой нито ще бъде увеличен, нито намален.
44. Същото се отнася и за всички дела на хората, които се вършат от тях точно, както Алла̄х е знаел, че ще се вършат. Всеки е улеснен за това, за което е създаден. Последните дела, с които завърша нечий живот, определят неговата съдба. Онези, които са честити, са честити, заради провидението на Алла̄х, и онези, които са нещастни, са нещастни, пак заради провидението на Алла̄х.
45. Точната същност на отредената от Всевишния Алла̄х съдба не се знае от творенията. Нито приближен ангел, нито пророк, изпратен с откровение, е бил удостоен с това знание. Ровенето и задълбочаването в съдбата водят само до объркване, лишение и непокорност. Човек трябва да бъде крайно предпазлив относно размишленията по този въпрос и да не позволява да се породят съмнения у него, защото Всевишния Алла̄х е скрил знанието за съдбата от Своите творения и им е забранил да се опитват да я разгадаят, тъй като Всевишния Алла̄х казва в Своята Книга: „Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани.” [ел-Енбийа̄’: 21:23] Затова който попита: „Защо Алла̄х е направил това?”, е отхвърлил закон от Книгата, а който отхвърли закон от Книгата, става неверник.
46. Това са нещата, които приближените на Всевишния Алла̄х с просветени сърца трябва да знаят, и определяне на степента на онези, твърдо дарени със знание. Защото има два вида знание: знание, което е достъпно за творенията, и знание, което не е достъпно за творенията. Отричането на знанието, което е достъпно, е неверие, и претендирането за знание, което е недостъпно, е неверие. Вярата може да бъде непоколебима само когато достъпното знание се приема, а недостъпното знание не се търси.
8
47. Ние вярваме в ел-Левх̣ [съхранявания скрижал, в който е записано онова, което се е случило, случва се и ще се случи] и ел-К̣алем [писалката, калема] и във всичко, написано в него. И дори ако всички творения се съберат, за да предотвратят осъществяването на нещо, което Всевишния Алла̄х е записал, те не ще успеят. И дори ако всички творения се съберат, за да накарат нещо да се случи, което Всевишния Алла̄х не е записал, те не ще успеят. Калемът е изсъхнал, написвайки всичко, което ще се случи до Съдния ден. Каквото рабът е изпуснал, никога е нямало да го получи, и каквото е получил, никога е нямало да го изпусне.
48. Необходимо е рабът да знае, че Алла̄х вечно е знаел всичко онова, което ще се случи с Неговото творение, и е предопределил това с подробна и окончателна съдба. Няма творение на небесата или на земята, което да може да противоречи на нея, да добавя към нея или да заличава от нея, нито да я променя, намалява или увеличава по някакъв начин. Това е от основите на вярата и от основите на знанието, необходимо за признаването на ет-тевх̣ӣд [единството] на Всевишния Алла̄х и на Неговото господство, тъй като Всевишния казва в Своята Книга: „И е сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра.” [ел-Фурк̣а̄н 25:2] И казва Всевишният: „Повелята на Алла̄х е предопределена съдба.” [ел-Ех̣за̄б 33:38] Тежко на онзи, който тръгне срещу Всевишния Алла̄х, засягайки съдбата, и който с болно сърце започне да се рови в нея. В своя измамен опит да разкрие неведомото, той търси тайна, която никога не ще бъде разгадана, и свършва в заблуда, говорейки измислици и вършейки зло.
49. Ел-ʿАрш [букв. „тронът”; това е най-голямото творение на Алла̄х, чиято същност знае само Той] и ел-Курсӣ [букв. „престолът”, но само Алла̄х знае истинското значение на тази дума] са истина.
50. Той е независим от ел-ʿАрш и от онова, което е под него.
9
51. Той обхваща всяко нещо и го превъзхожда, а каквото Той е сътворил, е неспособно да Го обхване.
52. И ние казваме с вяра, одобрение и покорство, че Алла̄х е взел Ибра̄хӣм за близък приятел и е говорил пряко на Мӯса̄.
53. И вярваме в ангелите, и в пророците, и в книгите, низпослани на пратениците, и свидетелстваме, че всички те са следвали явната истина.
54. Ние наричаме Ехл ел-К̣ибле [хората, които се обръщат към к̣ибле, т.е. към джамията „ел-Х̣ара̄м” в Мека, по време на нама̄з] мюсюлмани и вярващи, докато те признават низпосланото на Пророка (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) и приемат за истина всичко, което той е казал и известил.
55. Ние не се впускаме в празнословие относно Алла̄х, нито без знание обсъждаме религията на Алла̄х.
56. И не спорим относно К̣ур’а̄на и свидетелстваме, че той е словото на Господаря на световете, което Доверения дух [Джибрӣл] низпослал и научил на него най-почитания от пратениците – Мух̣аммед (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем). Той е словото на Всевишния Алла̄х и словото на никое творение не може да се сравнява с Неговото. Ние не казваме, че то е било сътворено, нито противоречим на мнозинството от мюсюлманите по този въпрос.
57. Ние не обвиняваме в неверие някого от Ехл ел-К̣ибле, заради извършено от него грешно дело, стига да не го е приемал за позволено.
58. Нито казваме, че греховете нямат вредно въздействие върху вярата на онзи, който ги върши.
59. Ние се надяваме, че Алла̄х ще опрости благочестивите вярващи и ще ги въведе в Дженнета, заради Своята милост, но не можем да бъдем сигурни в това, и не можем да свидетелстваме, че те
10
ще бъдат в Дженнета със сигурност. Молим опрощение за онези, които вършат грехове, страхуваме се, но не губим надежда за тях.
60. И ел-емн [увереността, че човек няма да бъде наказан от Алла̄х], и ел-ийа̄с [отчаянието, изгубването на надежда за милостта на Алла̄х] водят до излизане от лоното на Исля̄ма, но пътят на истината за Ехл ел-К̣ибле лежи между тях двете.
61. Рабът не излиза от вярата, освен ако не спре да вярва в онова, което го е довело до нея.
62. Вярата се състои от потвърждаване с езика и приемане със сърцето.
63. И всички достоверни предания от Пратеника на Алла̄х (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) относно шерӣʿата и тълкуването [на К̣ур’а̄на и Исля̄ма] са истина.
64. Вярата е една и в основата си е еднаква за всички. Превъзходството на едни вярващи над други се дължи на по-голямата им богобоязливост, на отхвърлянето на страстите им и на придържането им към най-харесваното [от Алла̄х].
65. Всички вярващи са евлийа̄’ [предани приближени] на Всемилостивия, но най-достойните при Алла̄х са онези, които са най-покорни и най-строго следват К̣ур’а̄на.
66. Вярата се състои от вяра в Алла̄х, в Неговите ангели, в Неговите книги, в Неговите пратеници, в Съдния ден и в съдбата, с доброто и лошото в нея, със сладкото и горчивото в нея, и че всичко е от Алла̄х.
67. Ние вярваме във всичко това. Не правим разлика между Неговите пратеници и приемаме за истина всичко онова, което те са известили.
68. Онези от общността на Мух̣аммед (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем), които са извършили големи грехове, ще бъдат в Огъня, но не завинаги, ако са умрели като единобожци и са се завърнали при
11
Алла̄х като вярващи, дори да не са се покаяли. Те ще бъдат подвластни на Неговата воля и присъда. Ако Той пожелае, ще ги опрости и помилва, заради Своето великодушие, както казва Всемогъщия и Всеславния в Своята Книга: „Алла̄х не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае.” [ен-Ниса̄’ 4:116] И ако Той пожелае, ще ги накаже в Огъня, заради Своята справедливост, след това ще ги изкара оттам чрез Своята милост и заради застъпничеството на онези, които са били покорни Нему, и ще ги изпрати в Дженнета. Това е, защото Всевишния Алла̄х е Покровител на онези, които Го признават, и Той не се отнася с тях нито на този свят, нито на другия, както се отнася с онези, които Го отричат и които са лишени от Неговото напътствие и не са успели да се сдобият с Неговото покровителство. О, Алла̄х, Покровителю на Исля̄ма и неговите последователи, направи ни твърди в Исля̄ма до деня, в който Те срещнем!
69. Ние приемаме да кланяме нама̄з зад всеки от Ехл ел-К̣ибле, без значение дали е праведник или грешник, и да кланяме [джена̄зе] за онзи от тях, който е умрял.
70. Ние не заявяваме категорично, че някой от тях ще отиде в Дженнета или Джехеннема, и не обвиняваме никого от тях в куфр [неверие], ширк [съдружаване с Алла̄х] или нифа̄к̣ [двуличие], освен ако не показват това открито. Оставяме тайните им на Всевишния Алла̄х.
71. Ние не одобряваме убийството на някого от общността на Мух̣аммед (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем), освен на онзи, на когото това е наложено от шерӣʿата.
72. Ние не признаваме бунта срещу нашия водач или срещу онези, отговорни за нашите дела, дори ако са несправедливи, нито им желаем злото, нито отказваме да им се подчиним. Ние смятаме, че послушанието пред тях е част от послушанието пред Алла̄х,
12
Всемогъщия и Всеславния, и е задължително, освен ако те не заповядват вършенето на грехове. Молим Алла̄х да ги дари с напътствие и опрощение!
73. Ние следваме суннета и ел-джема̄ʿа [мнозинството от мюсюлманската общност] и отбягваме отклоненията, разногласията и разделенията.
74. Обичаме хората на справедливостта и заслужаващите доверие и мразим хората на коварството и жестокостта.
75. Когато нашето знание за нещо е съмнително, ние казваме: Алла̄х знае най-добре.
76. Ние одобряваме правенето на ел-месх̣ [бърсане с мокра ръка] върху кожени чорапи [при абдест], независимо дали по време на пътуване или не, тъй като това е предадено от х̣адисӣте.
77. Ел-х̣адж [поклонението в Мека] и ел-джиха̄д [свещената борба по пътя на Алла̄х] под ръководството на онези, които са отговорни за мюсюлманите, независимо дали са праведници или грешници, са постоянни задължения, докато дойде Часът. Нищо не може да ги преустанови или оспори.
78. Ние вярваме в ел-Кира̄м ел-Кя̄тибӣн [двата ангела, записващи всяка наша дума или дело], които Алла̄х е определил за наши пазители.
79. Вярваме и в Ангела на смъртта, на когото е възложено да взима душите на всяко живо същество.
80. И [вярваме] в наказанието в гроба на онези, които го заслужават, и в питането им от [ангелите] Мункер и Некӣр относно техния господар, тяхната религия и техния пророк, тъй като това е предадено от Пратеника на Алла̄х (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) и сподвижниците (рид̣ва̄нулла̄хи ʿалейхим).
81. Гробът е или градина от градините на Дженнета, или яма от ямите на Джехеннема.
13
82. Ние вярваме в съживяването [след смъртта], в отговорността за нашите дела в Съдния ден, в ел-ʿард̣ [представянето на нашите дела], в ел-хиса̄б [равносметката], в к̣ира̄’ет ел-кита̄б [четенето на книгата с делата], в наградата и в наказанието, в ес̣-с̣ира̄т̣ [моста над Джехеннема] и в ел-мӣза̄н [везните, с които ще бъдат теглени делата].
83. И Дженнетът, и Джехеннемът са сътворени и никога няма да изчезнат. Всевишния Алла̄х ги е сътворил преди другите творения, след това е сътворил и обитатели за тях. Когото Той пожелае, вкарва в Дженнета, заради Своето великодушие, и когото Той пожелае вкарва в Джехеннема, заради Своята справедливост. Всеки постъпва в съответствие с онова, което му е предопределено, и се е запътил към онова, за което е сътворен.
84. И доброто, и злото са предопределени за рабите.
85. Способността, която се дължи на ет-тевфӣк̣ [съдействието и помощта на Алла̄х], прави осъществяването на дадено действие сигурно. Тази способност не може да бъде приписвана на творенията и е неделима част от действието. А способността за извършване на нещо, която се дължи на притежанието на здраве, средства и възможност, предшества действието. Това е способността, за която говори Всевишния: „Алла̄х възлага на всяка душа само според силите й” [ел-Бек̣ара 2:286]
86. Действията на рабите са творение на Алла̄х, което те са придобили.
87. Всевишния Алла̄х е възложил на рабите само онова, за което са способни, и рабите са способни само за онова, което Алла̄х им е възложил. Това е тълкуванието на ля̄ х̣авле веля̄ к̣уввете илля̄ билля̄х [няма сила и няма мощ, освен чрез Алла̄х]. Ние добавяме към това, че никой няма сила и хитрост да избяга от неподчинение пред Алла̄х, освен чрез помощта на Алла̄х, и че никой няма сила да бъде в
14
покорство пред Алла̄х и да остане постоянен в това, освен чрез помощта на Алла̄х.
88. Всичко се случва в съответствие с волята на Всевишния Алла̄х, Неговото знание, Неговата промисъл и Неговото предопределение. Неговата воля подчинява всички други воли и Неговата промисъл подчинява всички други замисли. Той върши, каквото пожелае, и никога не е угнетител. Той е над злото и над несправедливостта, и Той е чист от несъвършенството и недостатъците. „Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани” [ел-Енбийа̄’ 21:23]
89. Мъртвите имат полза, когато живите се молят и дават милостиня за тях.
90. Всевишния Алла̄х отговаря на молитвите и задоволява нуждите.
91. Алла̄х владее всичко и нищо не може да владее Него. Нищо не е независимо от Всевишния Алла̄х, дори мигването на око, и който смята, че е независим от Алла̄х, дори за мигването на око, е попаднал в неверие и е станал от губещите.
92. Алла̄х може да бъде гневен или доволен, но не по същия начин както творенията.
93. Ние обичаме сподвижниците на Пратеника на Алла̄х (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем), но не прекаляваме в любовта си към някого от тях, нито отказваме да признаем някого от тях. Мразим онзи, който ги мрази и говори лошо за тях, и не ги споменаваме, освен с добро. Любовта към тях е част от религията, вярата и набожността, докато омразата към тях е неверие, двуличие и непокорност.
94. Ние потвърждаваме, че след смъртта на Пратеника на Алла̄х (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) халифатът е бил поет първо от Ебӯ Бекр ес-С̣иддӣк̣ (рад̣ийелла̄ху ʿанх), доказвайки добродетелите и превъзходството му над останалите мюсюлмани, после от ʿУмер ибн
15
ел-Хат̣т̣а̄б (рад̣ийелла̄ху ʿанх), после от ʿУсма̄н (рад̣ийелла̄ху ʿанх) и после от ʿАлӣ ибн Ебӯ Т̣а̄либ (рад̣ийелла̄ху ʿанх). Това са ел-Хулефа̄’ ер-ра̄шидӯн [четиримата праведни халифи] и почтени водачи.
95. Ние свидетелстваме, че десетимата, които са посочени от Пратеника на Алла̄х (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) и на които им е обещан Дженнета [приживе], ще бъдат в Дженнета, тъй като Пратеника на Алла̄х (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем), чиито думи са истина, е свидетелствал за това. Това са: Ебӯ Бекр, ʿУмер, ʿУсма̄н, ʿАлӣ, Т̣алх̣а, ез-Зубейр, Саʿд, Сеʿӣд, ʿАбдуррах̣ма̄н ибн ʿАвф и Ебӯ ʿУбейде ибн ел-Джерра̄х̣, който бил наречен Доверения на тази общност (рад̣ийелла̄ху ʿанхум еджмеʿӣн).
96. Онзи, който говори добро за сподвижниците на Пратеника на Алла̄х (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем), за неговите чисти съпруги и за неговото почтено потомство, е предпазен от двуличие.
97. Нито ранните учени, нито онези, които следвали техните стъпки - хората на добродетелта, разказвачите на х̣адӣси, правоведите или изследователите, не трябва да бъдат споменавани, освен по най-добър начин. А който говори лошо за тях, не е на прав път.
98. Ние не предпочитаме някой от ел-евлийа’ [приближените на Алла̄х, достигнали високи нива във вярата; светците] пред някой от пророците (ʿалейхимусселя̄м), а казваме, че един пророк е по-добър от всички тях, взети заедно.
99. Ние вярваме в предаденото от достоверните източници относно техните кера̄ма̄т [чудесата, които ел-евлийа̄’ вършат, ако Алла̄х пожелае].
100. Ние вярваме в признаците на Часа като появата на ед-Деджа̄л, слизането на ʿса̄ ибн Мерйем (ʿалейхисселя̄м) от небесата, и вярваме, че слънцето ще изгрее оттам, откъдето залязва, и в излизането на Да̄ббет-ул-Ерд̣ от мястото му.
16
101. Ние не приемаме за истина онова, което говорят врачките и гадателите, нито нечии твърдения, които противоречат на Книгата, суннета и ел-иджма̄ʿ [единодушното мнение] на общността.
102. Ние смятаме, че единството на общността е истинският правилен път, а разделението е отклонение и разруха.
103. Религията при Алла̄х и на небесата, и на земята е една и това е Исля̄мът. Всевишния Алла̄х казва: „Исля̄мът е религията при Алла̄х.” [Āли ʿИмра̄н 3:19] И казва Всевишния: „…и одобрих Исля̄ма за ваша религия.” [ел-Ма̄’иде 5:3]
104. И той [Исля̄мът] е между ел-г̣улювв [преувеличаването] и ет-тек̣с̣ӣр [омаловажаването], между ет-тешбӣх [оприличаването на качествата на Алла̄х на нещо сътворено] и ет-теʿт̣ӣл [отричането на качествата на Алла̄х], между ел-джебр [фатализма; вярването, че човек няма свободна воля] и ел-к̣адер [пълното отричане на предопределената от Алла̄х съдба] и между ел-емн [увереността, че човек няма да бъде наказан от Алла̄х] и ел-ийа̄с [отчаянието и изгубването на надежда за милостта на Алла̄х].
105. Това е нашата религия и нашето убеждение, и явното от тях, и скритото в сърцето, и пред Алла̄х ние се отричаме от онзи, който е против това, което казахме и разяснихме.
Молим Всевишния Алла̄х да ни направи твърди във вярата и да я запечата в нас, да ни пази от заблудените възгледи, изопачените мнения и отклонените секти като ел-Мушеббихе, ел-Муʿтезиле, ел-Джехмиййе, ел-Джебриййе, ел-К̣адериййе и другите като тях, които се отклониха от суннета и ел-джема̄ʿа [мнозинството от мюсюлманската общност] и попаднаха в заблуда. Отричаме се от тях и според нас те са в грешка и заблуда. И при Алла̄х е помощта и закрилата!
1. Ние казваме относно eт-тевх̣ӣд [единството на Алла̄х; единобожието], вярвайки с помощта на Алла̄х: Алла̄х е един, няма Той съдружник.
2. Няма нищо подобно Нему.
3. Нищо не може да го съкруши.
4. Няма друг бог, освен Него.
5. Той е вечен - няма начало и няма край.
6. Никога не ще погине или достигне до краен предел.
7. Нищо не става, освен каквото Той пожелае.
8. Няма въображение, което да може да си го представи, и няма разум, който да може да го разбере.
9. Той не прилича на творенията.
10. Той е Живия, Който никога не умира, и Вездесъщия, Който никога не Го обзема сън.
11. Той е Твореца, Който няма нужда [от Своето творение], и Той е Даващия препитание без това да е трудно за Него.
3
12. Той е Умъртвяващия без страх и Съживяващия без затруднение.
13. Съществувал е вечно със Своите качества и сътворението не е добавило нищо към тях, което Той вече да е нямал. Както е бил със Своите качества във вечността, така ще продължи да бъде с тях и до безкрая.
14. Той се нарича ел-Ха̄лик̣ [Сътворителя, Твореца] не само след сътворяването на творенията, нито пък се нарича ел-Ба̄ри’ [Създателя, Изкусния] едва след слагане началото на тяхното съществуване.
15. Той винаги е бил Господаря, дори когато е нямало нищо, на което да е господар, и винаги е бил Сътворителя, дори когато е нямало творение.
16. По същия начин Той се нарича Мух̣йӣ ел-мевта̄ [Съживяващия мъртвите] преди още да е съживил някого и се е наричал ел-Ха̄лик̣ [Сътворителя] преди още да ги е бил сътворил.
17. Това е, защото Той за всяко нещо има сила, всичко се нуждае от Него, всичко е лесно за Него, а Той не се нуждае от нищо. „Няма нищо подобно Нему, Той е Всечуващият, Всевиждащият.” [еш-Шӯра̄ 42:11]
18. Той е сътворил създанията със Своето [безкрайно] знание.
19. И е определил съдбите им.
20. И е отредил за тях определен живот.
21. Нищо не е било скрито от Него преди да ги сътвори и Той е знаел вечно всичко онова, което те ще вършат.
22. Наредил им е да му се покорят и им е забранил да не му се подчиняват.
23. Всичко се случва съгласно Неговата воля и Неговото предопределение. Неговата воля е изпълнена и волята на рабите не
4
може да се противопостави на Неговата. Каквото Той пожелае за тях, се случва, и каквото Той не желае, не се случва.
24. Той напътва, когото пожелае, закриля го и го пази, заради Своето великодушие, и Той заблуждава, когото пожелае, унижава го и го измъчва, заради Своята справедливост.
25. Всички са подвластни на Неговата воля независимо дали чрез Неговото великодушие или чрез Неговата справедливост.
26. Той е над това да му бъдат приписвани съперници или равни Нему.
27. Никой не може да избяга от Неговата промисъл, да отмени Негова заповед или да овладее Негово дело.
28. Ние вярваме във всичко това и сме убедени, че всичко се случва чрез Него.
29. И [вярваме,] че Мух̣аммед (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) е Неговият най-възвишен раб, избран пророк и любим пратеник.
30. И че той е последният от пророците, водачът на богобоязливите, най-почитаният от пратениците и любимецът на Господаря на световете.
31. Всяко твърдение за пророчество след Мух̣аммед (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) е лъжа и отклонение.
32. Той е изпратеният на всички джинове и хора с истина и напътствие, със светлина и просвещение.
33. И наистина К̣ур’а̄нът е словото на Алла̄х. Той е изпратен от Него без да може да се обясни как. Той го е низпослал на Своя пратеник като откровение. Вярващите го приемат като безусловна истина и вярват, че той наистина е словото на Всевишния Алла̄х. Той не е сътворен както словото на хората. Който го чуе и каже, че това е слово на човек, става неверник. Алла̄х го предупреждава, порицава и заплашва с Огъня, когато казва Всевишния: „Ще го пека Аз в Преизподнята.” [ел-Муддессир 74:26] Когато Алла̄х заплашва с Огъня
5
онези, които казват: „Това е само хорска реч.” [ел-Муддессир 74:25], ние знаем и вярваме, че това е словото на Създателя на човечеството, и че то е напълно различно от словото на хората.
34. Който припише на Алла̄х човешко качество, става неверник. Онзи, който осъзнае това, трябва да обърне внимание и да се въздържа от изричане на думи, каквито неверниците изричат, и да знае, че Той и Неговите качества не са като човешките.
35. Виждането на Алла̄х от обитателите на Дженнета е истина, без това виждане да бъде всеобхватно и без да се знае как ще се осъществи, тъй като е казано в Книгата на Господаря ни: „Едни лица в този Ден ще възсияят, към своя Господар ще гледат.” [eл-К̣ийа̄ме 75:22-23] Обяснението на това е, каквото Всевишния Алла̄х е възнамерявал и знаел. Всичко, което е стигнало до нас от достоверни х̣адӣси на Пратеника на Алла̄х (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) относно това, е така както той го е казал и означава, каквото той е възнамерявал. Ние не се ровим, опитвайки се да тълкуваме според нашите мнения и представи. Никой не е сигурен в религията си, освен онзи, който се е покорил изцяло на Алла̄х, Всемогъщия и Всеславния, и на Неговия Пратеник (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) и е оставил знанието за неясните неща на онзи, който ги знае.
36. Вярата на никого не е сигурна, освен ако не се гради върху покорство и подчинение. Онзи, който иска да знае неща, които са отвъд възможностите му, и чийто разум не е задоволен с покорство, ще остане лишен от чистия тевх̣ӣд [единобожие], истинското знание и правилната вяра и ще се лута между неверието и вярата, потвърждаването и отричането, приемането и отхвърлянето; ще бъде несигурен и объркан, отклонен и съмняващ се, бидейки нито покорен вярващ, нито отричащ вероотстъпник.
37. Вярата във „виждането на Алла̄х от обитателите на Дженнета” на онзи, който си представя как ще стане това и дава
6
обяснения според своите разбирания, е неправилна, защото тълкуването на това „виждане”, а и на всяко нещо, което е свързано с тънкостите в областта на господството, е чрез избягване на това тълкувание и строго придържане към покорството, и това е религията на мюсюлманите. Онзи, който не се пази от ен-нефй [отричане на качествата на Алла̄х] и от ет-тешбӣх [оприличаване на качествата на Алла̄х на нещо сътворено], без съмнение се е отклонил и е изгубил правилната вяра в Алла̄х, защото единствено на нашия Господар, Всемогъщия и Всеславния, могат да бъдат приписвани качествата единосъщност, пълна неповторимост и това, че нито едно творение по никакъв начин не Го наподобява.
38. Той е над това да има граници или предели, да има части, органи или крайници, нито пък да е обграден от шестте посоки, както всичко сътворено е обградено.
39. Ел-Миʿра̄дж [въздигането в небесата] е истина. Пророка (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) е бил взет през нощта и въздигнат тялом, бидейки буден, в небесата, до висини, каквито Алла̄х е пожелал. Алла̄х го облагородил, с каквото го облагородил, и му разкрил, каквото му разкрил, и „сърцето му не го излъга за онова, което видя.” [ен-Неджм 53:11] Алла̄х го благословил и с мир го дарил, както на този свят, така и на отвъдния.
40. Ел-Х̣авд̣ [басейнът], който Всевишния Алла̄х му е дарил, за да напои жадните от неговата общност [в Съдния ден], е истина.
41. Еш-Шефа̄ʿа [застъпничеството], което е отредено за неговите последователи, е истина, както е потвърдено от достоверните х̣адӣси.
42. Ел-Мӣса̄к̣ [свидетелството, че няма друг бог освен Алла̄х], което Всевишния Алла̄х е получил от Āдем и неговото потомство, е истина.
43. Всевишния Алла̄х вечно е знаел, преди съществуването на времето, точния брой на онези, които ще влязат в Дженнета, и точния
7
брой на онези, които ще влязат в Джехеннема. Този брой нито ще бъде увеличен, нито намален.
44. Същото се отнася и за всички дела на хората, които се вършат от тях точно, както Алла̄х е знаел, че ще се вършат. Всеки е улеснен за това, за което е създаден. Последните дела, с които завърша нечий живот, определят неговата съдба. Онези, които са честити, са честити, заради провидението на Алла̄х, и онези, които са нещастни, са нещастни, пак заради провидението на Алла̄х.
45. Точната същност на отредената от Всевишния Алла̄х съдба не се знае от творенията. Нито приближен ангел, нито пророк, изпратен с откровение, е бил удостоен с това знание. Ровенето и задълбочаването в съдбата водят само до объркване, лишение и непокорност. Човек трябва да бъде крайно предпазлив относно размишленията по този въпрос и да не позволява да се породят съмнения у него, защото Всевишния Алла̄х е скрил знанието за съдбата от Своите творения и им е забранил да се опитват да я разгадаят, тъй като Всевишния Алла̄х казва в Своята Книга: „Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани.” [ел-Енбийа̄’: 21:23] Затова който попита: „Защо Алла̄х е направил това?”, е отхвърлил закон от Книгата, а който отхвърли закон от Книгата, става неверник.
46. Това са нещата, които приближените на Всевишния Алла̄х с просветени сърца трябва да знаят, и определяне на степента на онези, твърдо дарени със знание. Защото има два вида знание: знание, което е достъпно за творенията, и знание, което не е достъпно за творенията. Отричането на знанието, което е достъпно, е неверие, и претендирането за знание, което е недостъпно, е неверие. Вярата може да бъде непоколебима само когато достъпното знание се приема, а недостъпното знание не се търси.
8
47. Ние вярваме в ел-Левх̣ [съхранявания скрижал, в който е записано онова, което се е случило, случва се и ще се случи] и ел-К̣алем [писалката, калема] и във всичко, написано в него. И дори ако всички творения се съберат, за да предотвратят осъществяването на нещо, което Всевишния Алла̄х е записал, те не ще успеят. И дори ако всички творения се съберат, за да накарат нещо да се случи, което Всевишния Алла̄х не е записал, те не ще успеят. Калемът е изсъхнал, написвайки всичко, което ще се случи до Съдния ден. Каквото рабът е изпуснал, никога е нямало да го получи, и каквото е получил, никога е нямало да го изпусне.
48. Необходимо е рабът да знае, че Алла̄х вечно е знаел всичко онова, което ще се случи с Неговото творение, и е предопределил това с подробна и окончателна съдба. Няма творение на небесата или на земята, което да може да противоречи на нея, да добавя към нея или да заличава от нея, нито да я променя, намалява или увеличава по някакъв начин. Това е от основите на вярата и от основите на знанието, необходимо за признаването на ет-тевх̣ӣд [единството] на Всевишния Алла̄х и на Неговото господство, тъй като Всевишния казва в Своята Книга: „И е сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра.” [ел-Фурк̣а̄н 25:2] И казва Всевишният: „Повелята на Алла̄х е предопределена съдба.” [ел-Ех̣за̄б 33:38] Тежко на онзи, който тръгне срещу Всевишния Алла̄х, засягайки съдбата, и който с болно сърце започне да се рови в нея. В своя измамен опит да разкрие неведомото, той търси тайна, която никога не ще бъде разгадана, и свършва в заблуда, говорейки измислици и вършейки зло.
49. Ел-ʿАрш [букв. „тронът”; това е най-голямото творение на Алла̄х, чиято същност знае само Той] и ел-Курсӣ [букв. „престолът”, но само Алла̄х знае истинското значение на тази дума] са истина.
50. Той е независим от ел-ʿАрш и от онова, което е под него.
9
51. Той обхваща всяко нещо и го превъзхожда, а каквото Той е сътворил, е неспособно да Го обхване.
52. И ние казваме с вяра, одобрение и покорство, че Алла̄х е взел Ибра̄хӣм за близък приятел и е говорил пряко на Мӯса̄.
53. И вярваме в ангелите, и в пророците, и в книгите, низпослани на пратениците, и свидетелстваме, че всички те са следвали явната истина.
54. Ние наричаме Ехл ел-К̣ибле [хората, които се обръщат към к̣ибле, т.е. към джамията „ел-Х̣ара̄м” в Мека, по време на нама̄з] мюсюлмани и вярващи, докато те признават низпосланото на Пророка (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) и приемат за истина всичко, което той е казал и известил.
55. Ние не се впускаме в празнословие относно Алла̄х, нито без знание обсъждаме религията на Алла̄х.
56. И не спорим относно К̣ур’а̄на и свидетелстваме, че той е словото на Господаря на световете, което Доверения дух [Джибрӣл] низпослал и научил на него най-почитания от пратениците – Мух̣аммед (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем). Той е словото на Всевишния Алла̄х и словото на никое творение не може да се сравнява с Неговото. Ние не казваме, че то е било сътворено, нито противоречим на мнозинството от мюсюлманите по този въпрос.
57. Ние не обвиняваме в неверие някого от Ехл ел-К̣ибле, заради извършено от него грешно дело, стига да не го е приемал за позволено.
58. Нито казваме, че греховете нямат вредно въздействие върху вярата на онзи, който ги върши.
59. Ние се надяваме, че Алла̄х ще опрости благочестивите вярващи и ще ги въведе в Дженнета, заради Своята милост, но не можем да бъдем сигурни в това, и не можем да свидетелстваме, че те
10
ще бъдат в Дженнета със сигурност. Молим опрощение за онези, които вършат грехове, страхуваме се, но не губим надежда за тях.
60. И ел-емн [увереността, че човек няма да бъде наказан от Алла̄х], и ел-ийа̄с [отчаянието, изгубването на надежда за милостта на Алла̄х] водят до излизане от лоното на Исля̄ма, но пътят на истината за Ехл ел-К̣ибле лежи между тях двете.
61. Рабът не излиза от вярата, освен ако не спре да вярва в онова, което го е довело до нея.
62. Вярата се състои от потвърждаване с езика и приемане със сърцето.
63. И всички достоверни предания от Пратеника на Алла̄х (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) относно шерӣʿата и тълкуването [на К̣ур’а̄на и Исля̄ма] са истина.
64. Вярата е една и в основата си е еднаква за всички. Превъзходството на едни вярващи над други се дължи на по-голямата им богобоязливост, на отхвърлянето на страстите им и на придържането им към най-харесваното [от Алла̄х].
65. Всички вярващи са евлийа̄’ [предани приближени] на Всемилостивия, но най-достойните при Алла̄х са онези, които са най-покорни и най-строго следват К̣ур’а̄на.
66. Вярата се състои от вяра в Алла̄х, в Неговите ангели, в Неговите книги, в Неговите пратеници, в Съдния ден и в съдбата, с доброто и лошото в нея, със сладкото и горчивото в нея, и че всичко е от Алла̄х.
67. Ние вярваме във всичко това. Не правим разлика между Неговите пратеници и приемаме за истина всичко онова, което те са известили.
68. Онези от общността на Мух̣аммед (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем), които са извършили големи грехове, ще бъдат в Огъня, но не завинаги, ако са умрели като единобожци и са се завърнали при
11
Алла̄х като вярващи, дори да не са се покаяли. Те ще бъдат подвластни на Неговата воля и присъда. Ако Той пожелае, ще ги опрости и помилва, заради Своето великодушие, както казва Всемогъщия и Всеславния в Своята Книга: „Алла̄х не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае.” [ен-Ниса̄’ 4:116] И ако Той пожелае, ще ги накаже в Огъня, заради Своята справедливост, след това ще ги изкара оттам чрез Своята милост и заради застъпничеството на онези, които са били покорни Нему, и ще ги изпрати в Дженнета. Това е, защото Всевишния Алла̄х е Покровител на онези, които Го признават, и Той не се отнася с тях нито на този свят, нито на другия, както се отнася с онези, които Го отричат и които са лишени от Неговото напътствие и не са успели да се сдобият с Неговото покровителство. О, Алла̄х, Покровителю на Исля̄ма и неговите последователи, направи ни твърди в Исля̄ма до деня, в който Те срещнем!
69. Ние приемаме да кланяме нама̄з зад всеки от Ехл ел-К̣ибле, без значение дали е праведник или грешник, и да кланяме [джена̄зе] за онзи от тях, който е умрял.
70. Ние не заявяваме категорично, че някой от тях ще отиде в Дженнета или Джехеннема, и не обвиняваме никого от тях в куфр [неверие], ширк [съдружаване с Алла̄х] или нифа̄к̣ [двуличие], освен ако не показват това открито. Оставяме тайните им на Всевишния Алла̄х.
71. Ние не одобряваме убийството на някого от общността на Мух̣аммед (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем), освен на онзи, на когото това е наложено от шерӣʿата.
72. Ние не признаваме бунта срещу нашия водач или срещу онези, отговорни за нашите дела, дори ако са несправедливи, нито им желаем злото, нито отказваме да им се подчиним. Ние смятаме, че послушанието пред тях е част от послушанието пред Алла̄х,
12
Всемогъщия и Всеславния, и е задължително, освен ако те не заповядват вършенето на грехове. Молим Алла̄х да ги дари с напътствие и опрощение!
73. Ние следваме суннета и ел-джема̄ʿа [мнозинството от мюсюлманската общност] и отбягваме отклоненията, разногласията и разделенията.
74. Обичаме хората на справедливостта и заслужаващите доверие и мразим хората на коварството и жестокостта.
75. Когато нашето знание за нещо е съмнително, ние казваме: Алла̄х знае най-добре.
76. Ние одобряваме правенето на ел-месх̣ [бърсане с мокра ръка] върху кожени чорапи [при абдест], независимо дали по време на пътуване или не, тъй като това е предадено от х̣адисӣте.
77. Ел-х̣адж [поклонението в Мека] и ел-джиха̄д [свещената борба по пътя на Алла̄х] под ръководството на онези, които са отговорни за мюсюлманите, независимо дали са праведници или грешници, са постоянни задължения, докато дойде Часът. Нищо не може да ги преустанови или оспори.
78. Ние вярваме в ел-Кира̄м ел-Кя̄тибӣн [двата ангела, записващи всяка наша дума или дело], които Алла̄х е определил за наши пазители.
79. Вярваме и в Ангела на смъртта, на когото е възложено да взима душите на всяко живо същество.
80. И [вярваме] в наказанието в гроба на онези, които го заслужават, и в питането им от [ангелите] Мункер и Некӣр относно техния господар, тяхната религия и техния пророк, тъй като това е предадено от Пратеника на Алла̄х (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) и сподвижниците (рид̣ва̄нулла̄хи ʿалейхим).
81. Гробът е или градина от градините на Дженнета, или яма от ямите на Джехеннема.
13
82. Ние вярваме в съживяването [след смъртта], в отговорността за нашите дела в Съдния ден, в ел-ʿард̣ [представянето на нашите дела], в ел-хиса̄б [равносметката], в к̣ира̄’ет ел-кита̄б [четенето на книгата с делата], в наградата и в наказанието, в ес̣-с̣ира̄т̣ [моста над Джехеннема] и в ел-мӣза̄н [везните, с които ще бъдат теглени делата].
83. И Дженнетът, и Джехеннемът са сътворени и никога няма да изчезнат. Всевишния Алла̄х ги е сътворил преди другите творения, след това е сътворил и обитатели за тях. Когото Той пожелае, вкарва в Дженнета, заради Своето великодушие, и когото Той пожелае вкарва в Джехеннема, заради Своята справедливост. Всеки постъпва в съответствие с онова, което му е предопределено, и се е запътил към онова, за което е сътворен.
84. И доброто, и злото са предопределени за рабите.
85. Способността, която се дължи на ет-тевфӣк̣ [съдействието и помощта на Алла̄х], прави осъществяването на дадено действие сигурно. Тази способност не може да бъде приписвана на творенията и е неделима част от действието. А способността за извършване на нещо, която се дължи на притежанието на здраве, средства и възможност, предшества действието. Това е способността, за която говори Всевишния: „Алла̄х възлага на всяка душа само според силите й” [ел-Бек̣ара 2:286]
86. Действията на рабите са творение на Алла̄х, което те са придобили.
87. Всевишния Алла̄х е възложил на рабите само онова, за което са способни, и рабите са способни само за онова, което Алла̄х им е възложил. Това е тълкуванието на ля̄ х̣авле веля̄ к̣уввете илля̄ билля̄х [няма сила и няма мощ, освен чрез Алла̄х]. Ние добавяме към това, че никой няма сила и хитрост да избяга от неподчинение пред Алла̄х, освен чрез помощта на Алла̄х, и че никой няма сила да бъде в
14
покорство пред Алла̄х и да остане постоянен в това, освен чрез помощта на Алла̄х.
88. Всичко се случва в съответствие с волята на Всевишния Алла̄х, Неговото знание, Неговата промисъл и Неговото предопределение. Неговата воля подчинява всички други воли и Неговата промисъл подчинява всички други замисли. Той върши, каквото пожелае, и никога не е угнетител. Той е над злото и над несправедливостта, и Той е чист от несъвършенството и недостатъците. „Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани” [ел-Енбийа̄’ 21:23]
89. Мъртвите имат полза, когато живите се молят и дават милостиня за тях.
90. Всевишния Алла̄х отговаря на молитвите и задоволява нуждите.
91. Алла̄х владее всичко и нищо не може да владее Него. Нищо не е независимо от Всевишния Алла̄х, дори мигването на око, и който смята, че е независим от Алла̄х, дори за мигването на око, е попаднал в неверие и е станал от губещите.
92. Алла̄х може да бъде гневен или доволен, но не по същия начин както творенията.
93. Ние обичаме сподвижниците на Пратеника на Алла̄х (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем), но не прекаляваме в любовта си към някого от тях, нито отказваме да признаем някого от тях. Мразим онзи, който ги мрази и говори лошо за тях, и не ги споменаваме, освен с добро. Любовта към тях е част от религията, вярата и набожността, докато омразата към тях е неверие, двуличие и непокорност.
94. Ние потвърждаваме, че след смъртта на Пратеника на Алла̄х (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) халифатът е бил поет първо от Ебӯ Бекр ес-С̣иддӣк̣ (рад̣ийелла̄ху ʿанх), доказвайки добродетелите и превъзходството му над останалите мюсюлмани, после от ʿУмер ибн
15
ел-Хат̣т̣а̄б (рад̣ийелла̄ху ʿанх), после от ʿУсма̄н (рад̣ийелла̄ху ʿанх) и после от ʿАлӣ ибн Ебӯ Т̣а̄либ (рад̣ийелла̄ху ʿанх). Това са ел-Хулефа̄’ ер-ра̄шидӯн [четиримата праведни халифи] и почтени водачи.
95. Ние свидетелстваме, че десетимата, които са посочени от Пратеника на Алла̄х (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем) и на които им е обещан Дженнета [приживе], ще бъдат в Дженнета, тъй като Пратеника на Алла̄х (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем), чиито думи са истина, е свидетелствал за това. Това са: Ебӯ Бекр, ʿУмер, ʿУсма̄н, ʿАлӣ, Т̣алх̣а, ез-Зубейр, Саʿд, Сеʿӣд, ʿАбдуррах̣ма̄н ибн ʿАвф и Ебӯ ʿУбейде ибн ел-Джерра̄х̣, който бил наречен Доверения на тази общност (рад̣ийелла̄ху ʿанхум еджмеʿӣн).
96. Онзи, който говори добро за сподвижниците на Пратеника на Алла̄х (с̣аллелла̄ху ʿалейхи веселлем), за неговите чисти съпруги и за неговото почтено потомство, е предпазен от двуличие.
97. Нито ранните учени, нито онези, които следвали техните стъпки - хората на добродетелта, разказвачите на х̣адӣси, правоведите или изследователите, не трябва да бъдат споменавани, освен по най-добър начин. А който говори лошо за тях, не е на прав път.
98. Ние не предпочитаме някой от ел-евлийа’ [приближените на Алла̄х, достигнали високи нива във вярата; светците] пред някой от пророците (ʿалейхимусселя̄м), а казваме, че един пророк е по-добър от всички тях, взети заедно.
99. Ние вярваме в предаденото от достоверните източници относно техните кера̄ма̄т [чудесата, които ел-евлийа̄’ вършат, ако Алла̄х пожелае].
100. Ние вярваме в признаците на Часа като появата на ед-Деджа̄л, слизането на ʿса̄ ибн Мерйем (ʿалейхисселя̄м) от небесата, и вярваме, че слънцето ще изгрее оттам, откъдето залязва, и в излизането на Да̄ббет-ул-Ерд̣ от мястото му.
16
101. Ние не приемаме за истина онова, което говорят врачките и гадателите, нито нечии твърдения, които противоречат на Книгата, суннета и ел-иджма̄ʿ [единодушното мнение] на общността.
102. Ние смятаме, че единството на общността е истинският правилен път, а разделението е отклонение и разруха.
103. Религията при Алла̄х и на небесата, и на земята е една и това е Исля̄мът. Всевишния Алла̄х казва: „Исля̄мът е религията при Алла̄х.” [Āли ʿИмра̄н 3:19] И казва Всевишния: „…и одобрих Исля̄ма за ваша религия.” [ел-Ма̄’иде 5:3]
104. И той [Исля̄мът] е между ел-г̣улювв [преувеличаването] и ет-тек̣с̣ӣр [омаловажаването], между ет-тешбӣх [оприличаването на качествата на Алла̄х на нещо сътворено] и ет-теʿт̣ӣл [отричането на качествата на Алла̄х], между ел-джебр [фатализма; вярването, че човек няма свободна воля] и ел-к̣адер [пълното отричане на предопределената от Алла̄х съдба] и между ел-емн [увереността, че човек няма да бъде наказан от Алла̄х] и ел-ийа̄с [отчаянието и изгубването на надежда за милостта на Алла̄х].
105. Това е нашата религия и нашето убеждение, и явното от тях, и скритото в сърцето, и пред Алла̄х ние се отричаме от онзи, който е против това, което казахме и разяснихме.
Молим Всевишния Алла̄х да ни направи твърди във вярата и да я запечата в нас, да ни пази от заблудените възгледи, изопачените мнения и отклонените секти като ел-Мушеббихе, ел-Муʿтезиле, ел-Джехмиййе, ел-Джебриййе, ел-К̣адериййе и другите като тях, които се отклониха от суннета и ел-джема̄ʿа [мнозинството от мюсюлманската общност] и попаднаха в заблуда. Отричаме се от тях и според нас те са в грешка и заблуда. И при Алла̄х е помощта и закрилата!