Обрязването (Хитан на арабски и сюннет на турски език) означава премахване на кожата от предната част на мъжкия полов орган.
Това е един от отличителните белези, от символите на исляма.
В Свещения Коран, който е основният източник и пътеводителят на мюсюлманите, няма някаква постановка относно обрязването.
Но в хадисите на пророка Мухаммед, салляллаху алейхи ве селлем, се съдържат различни примери и разпоредби, свързани с обрязването.
От тях научаваме, че обрязването води своето начало още от времето на Ибрахим алейхис селям, който на стари години бил обрязан по заповед на Всевишния Аллах.
Но вероятността да води своето начало от Адем алейхис селям също е голяма.
В един хадис Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва следното:
"Има четири неща, които са присъщи на всички пратеници на Аллах. Те са: Обрязването (сюннет), парфюмирането, почистването на зъбите и женитбата."
Обрязването се е практикувало и от пейгамберите, и от привържениците им.
Според основните източници на юдаизма – Теврат (Тора) на християнството Инджил (Евангелие) - обрязването също е задължително за привържениците им.
Дори според някои предания част от пророците – в това число и Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем – са се родили обрязани.
Поради тези религиозни повели и по-късните медицински открития в тяхна подкрепа, обрязването продължава да е един от най-съкровените моменти за мюсюлманите.
Обрязването (сюннет) е болезнен акт, но то се основава на ислямския принцип, който гласи: "Причиняване болка на някое живо същество е разрешено само тогава, когато болката поражда полза за живото същество и ползата е по-голяма от болката".
Ако вземем предвид ползата от обрязването за здравето на човека, ще видим, че то далеч надхвърля болката.
Друг е въпросът за духовната полза и че вярващият трябва да се подчини безусловно на повелите на Всевишния Аллах.
Ето защо мюсюлманите тачат тази съкровена традиция от векове и не изпитват никакво колебание при извършването й.
Напротив, дори това е много важен момент в живота на всеки мюсюлманин и е гордост за него.
Затова ако погледнем новата история на България – тоталитарния-комунистически период – ще станем свидетели на това, че много хора заради обрязването на своите деца са пожертвали своя живот, а много други са влезли в затворите.
Относно възрастта на децата за извършване на обрязването на децата няма единодушие сред мюсюлманите, тя се променя в зависимост от регионите, като варира от седмия ден на раждането до дванадесетата година, а по изключение се извършва и по-късно.
Но по-разпространено е детето да се обреже, когато е на няколко години.
Например в България обрязването се извършва най-често в първите четири години.
Важността на обрязването се приема от всички мюсюлмани и те още от ранна възраст внушават това на малките момченца.
Ако детето ще бъде обрязано на 3-4 години, когато започне да разбира, на него по достъпен начин му се обяснява значението на този акт.
Например на момчето се внушава, че за да стане истински мъж, да стане силен, за да бъде обичан от хората и Създателя си, трябва да бъде обрязан, и че няма да го боли много и т. н. Затова почти винаги децата преди обрязване са радостни, засмени и с трепет очакват мига, в който ще прескочат границата на мъжествеността.
Родителите и близките също им помагат в тази нелека ситуация, като допринасят за празнична атмосфера, извършва се дуа (молебен), правят се сватби и "мъжът" бива обсипан с много подаръци.
По този начин – ако детето е във възраст, в която осъзнава нещата – този ден остава като един от най-незабравимите мигове в живота на мъжа.
По-нататък, осъзнавайки духовното и медицинското значение и полза на този акт той го приема още по-присърце.
http://islam.forumotion.info/t161-topic