Предизвикателството на Курана
Автор: Д-р Билял Филипс
Курана е уникален не само по начина, по който представя даден въпрос, а е уникален в това, че той самият е едно чудо. Чрез термина „чудо”, имаме предвид проявата на свръхестесвено или необикновено събитие, което не може да бъде имитирано от хората.
Документирано е, че Пратеника Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ е предизвикал арабите да направят литературно произведение от калибъра на Курана, но те не са могли да го направят, въпреки добре известните им красноречие и литературна мощ. Предизвикателството да възпроизведат Курана било представено на арабите и човечеството в три фази:
1. Целият Куран
В Курана, Аллах заповядва на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ да предизвика всички създания да сътворят книга от ранга на Курана:
„Кажи: “И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.”” /17:88/
2. Десет сури:
След това Аллах отправя предизвикателството, привидно по-лесно, искайки от тези, които отричат неговия божествен произход да направят подобни на десте сури от Курана:
„Или казват: “Той си го е измислил.” Кажи: “Донесете десет сури подобни на неговите -; измислени -; и позовете когото можете, освен Аллах, ако говорите истината!”/11:13/
3. Последното предизвикателство било да бъде направена дори една единствена сура, подобна на някоя от Курана, чиято най-къса сура Ел-Кеусер, съдържа само три айета:
„А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели -; освен Аллах -; ако говорите истината!”/2:23/
Тези предизвикателства не са само празни думи, без да е положена грижа за тяхното опровергаване. Призива на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ към монотеизъм, към премахването на идолопоклоничеството във всичките му форми и към равенство на робите и техните господари застрашил цялата социално-икономическа структура на мекканското общество като цяло и позицията на управляващото племе Курейш, от което произлиза и Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/. Мекка, търговксият център на Арабия, а също така и нейния духовен център, отчаяно искала да спре разпространението на Исляма. Всичко, което трябвало да направят противниците на Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/, за да потушат движението било да направят една единствена сура подобна на тези, които Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ и неговите последователи чели на хората. Много оратори и поети в Курейш опитали да имитират Курана, но без успех. След това се опитали да му предложат огромно количество богатства, позицията на цар на всички тях и най-знатните и красиви техни жени в замяна на неговото обещание да престане да приканва хората към Исляма. Той им отговорил, прочитайки първите три айета на Сура Фуссилет, докато не го помолили да спре. /Записан от Ел-Хаким, ел-Бейхаки, Ебу Яа’аля и ибн Хишам и определен като хасен от Ибрахим Ел-Али в Сахих ес-Сира ен-Небеуийя, стр.64/ Освен това Курейш се оптали да измъчват техните роби, които били приели Исляма, в напразни опити да ги накарат да се върнат към езичеството. По-късно организирали икономически бойкот срещу последователите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ и неговия род Бену Хашим, в опит да ги изморят от глад и да ги покорят. Но дори този план в последствие се провалил. Накрая, замислили да го убият в собствения му дом, изпращайки въоръжени младежи от всеки род в Курейш с цел вината за неговото убийство да бъде поделена от всички родове, правейки отмъщението на рода на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ невъзможно.
Обаче Аллах разрешил на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ и неговите последователи да напуснат Мекка и да се присъедният към нова група от приели Исляма, която се появила сред племената на един град на север, наречен Ясриб. Исляма се разпространил бързо сред родовете в Ясриб и за по-малко от година мюсюлманите станали мнозинство в града. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ станал управника и името на града било променено на Медина ен–Небии (Града на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ ), което било съкратено на „Медина”. В следващите осем години, родовете от Мекка и нейните съседни земи предприели серия от неуспешни военни походи срещу възникналата в Медина Ислямска държава, които накрая завършили с влизането на мюсюлманите в самата Мекка.
Всички тези кръвопролития би могло да бъдат избегнати само, ако Курейш и техните съюзници са били в състояние да създадат само три реда поезия или проза, подобни на най-късата сура в Курана. Следователно, няма съмнение относно несравнимия литературен стил на Курана, относно чудото на неговите рими и възхитата от неговия ритъм.
Изказано е било предположение, че несравнимостта на Курана не е задължително уникална, само защото големи английски поети като Шекспир, Чоусър или други видни поети на много езици изгелжда имат доста уникални стилове, които ги отличават от техните съвременници. Да речем, че някой изтъкнат съвременен поет направи задълбочено изследване на писанията на Шекспир и да напише един сонет в Шекспиров стил на стара хартия със старо мастило, и да изяви претенция, че е открил изгубена поема от Шекспир, литературният свят би приел такова едно твърдение, дори след обстойно изследване. И така, дори най-големия поет може да бъде имитиран, без значение колко уникален е неговият стил, точно както и известните художници са били имитирани. (В действителност, някои английски учени считат, че много от това, което се приписва на Шекспир е било написано от неговия съвременник Кристофър Марлоу.) Свещения Куран, обаче, е пъти над това ниво, както показват и опитите през вековете да бъдат направени подобни глави, като все още никоя не е издържала обстоиния преглед. И както беше споменато преди, стимула да бъде имитиран Курана е бил много по-силен по време на неговото низпославане, когато литературните умения са били в своя апогей, отклокото по всяко друго време, и опитите с били неуспешни.
Автор: Д-р Билял Филипс
Курана е уникален не само по начина, по който представя даден въпрос, а е уникален в това, че той самият е едно чудо. Чрез термина „чудо”, имаме предвид проявата на свръхестесвено или необикновено събитие, което не може да бъде имитирано от хората.
Документирано е, че Пратеника Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ е предизвикал арабите да направят литературно произведение от калибъра на Курана, но те не са могли да го направят, въпреки добре известните им красноречие и литературна мощ. Предизвикателството да възпроизведат Курана било представено на арабите и човечеството в три фази:
1. Целият Куран
В Курана, Аллах заповядва на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ да предизвика всички създания да сътворят книга от ранга на Курана:
„Кажи: “И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.”” /17:88/
2. Десет сури:
След това Аллах отправя предизвикателството, привидно по-лесно, искайки от тези, които отричат неговия божествен произход да направят подобни на десте сури от Курана:
„Или казват: “Той си го е измислил.” Кажи: “Донесете десет сури подобни на неговите -; измислени -; и позовете когото можете, освен Аллах, ако говорите истината!”/11:13/
3. Последното предизвикателство било да бъде направена дори една единствена сура, подобна на някоя от Курана, чиято най-къса сура Ел-Кеусер, съдържа само три айета:
„А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели -; освен Аллах -; ако говорите истината!”/2:23/
Тези предизвикателства не са само празни думи, без да е положена грижа за тяхното опровергаване. Призива на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ към монотеизъм, към премахването на идолопоклоничеството във всичките му форми и към равенство на робите и техните господари застрашил цялата социално-икономическа структура на мекканското общество като цяло и позицията на управляващото племе Курейш, от което произлиза и Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/. Мекка, търговксият център на Арабия, а също така и нейния духовен център, отчаяно искала да спре разпространението на Исляма. Всичко, което трябвало да направят противниците на Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/, за да потушат движението било да направят една единствена сура подобна на тези, които Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ и неговите последователи чели на хората. Много оратори и поети в Курейш опитали да имитират Курана, но без успех. След това се опитали да му предложат огромно количество богатства, позицията на цар на всички тях и най-знатните и красиви техни жени в замяна на неговото обещание да престане да приканва хората към Исляма. Той им отговорил, прочитайки първите три айета на Сура Фуссилет, докато не го помолили да спре. /Записан от Ел-Хаким, ел-Бейхаки, Ебу Яа’аля и ибн Хишам и определен като хасен от Ибрахим Ел-Али в Сахих ес-Сира ен-Небеуийя, стр.64/ Освен това Курейш се оптали да измъчват техните роби, които били приели Исляма, в напразни опити да ги накарат да се върнат към езичеството. По-късно организирали икономически бойкот срещу последователите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ и неговия род Бену Хашим, в опит да ги изморят от глад и да ги покорят. Но дори този план в последствие се провалил. Накрая, замислили да го убият в собствения му дом, изпращайки въоръжени младежи от всеки род в Курейш с цел вината за неговото убийство да бъде поделена от всички родове, правейки отмъщението на рода на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ невъзможно.
Обаче Аллах разрешил на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ и неговите последователи да напуснат Мекка и да се присъедният към нова група от приели Исляма, която се появила сред племената на един град на север, наречен Ясриб. Исляма се разпространил бързо сред родовете в Ясриб и за по-малко от година мюсюлманите станали мнозинство в града. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ станал управника и името на града било променено на Медина ен–Небии (Града на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ ), което било съкратено на „Медина”. В следващите осем години, родовете от Мекка и нейните съседни земи предприели серия от неуспешни военни походи срещу възникналата в Медина Ислямска държава, които накрая завършили с влизането на мюсюлманите в самата Мекка.
Всички тези кръвопролития би могло да бъдат избегнати само, ако Курейш и техните съюзници са били в състояние да създадат само три реда поезия или проза, подобни на най-късата сура в Курана. Следователно, няма съмнение относно несравнимия литературен стил на Курана, относно чудото на неговите рими и възхитата от неговия ритъм.
Изказано е било предположение, че несравнимостта на Курана не е задължително уникална, само защото големи английски поети като Шекспир, Чоусър или други видни поети на много езици изгелжда имат доста уникални стилове, които ги отличават от техните съвременници. Да речем, че някой изтъкнат съвременен поет направи задълбочено изследване на писанията на Шекспир и да напише един сонет в Шекспиров стил на стара хартия със старо мастило, и да изяви претенция, че е открил изгубена поема от Шекспир, литературният свят би приел такова едно твърдение, дори след обстойно изследване. И така, дори най-големия поет може да бъде имитиран, без значение колко уникален е неговият стил, точно както и известните художници са били имитирани. (В действителност, някои английски учени считат, че много от това, което се приписва на Шекспир е било написано от неговия съвременник Кристофър Марлоу.) Свещения Куран, обаче, е пъти над това ниво, както показват и опитите през вековете да бъдат направени подобни глави, като все още никоя не е издържала обстоиния преглед. И както беше споменато преди, стимула да бъде имитиран Курана е бил много по-силен по време на неговото низпославане, когато литературните умения са били в своя апогей, отклокото по всяко друго време, и опитите с били неуспешни.