абдест – религиозно измиване на определени части от тялото (ръце включително и лакътя, лицето, краката и избърсване на главата с мокра ръка) преди изпълняване на обреди.
алека – закачващо се.
алтруизъм – предпочитане на другия пред себе си.
аскетизъм – лишаване от земни блага; отшелничество.
асхаби суффа – сподвижниците на Пратеника Мухаммед, които постоянно се занимавали с изучаване на религията под една стряха около Месджид-и Небеви.
ахирет – отвъдното, неведомото, животът след смъртта.
берат – грамота, свидетелство.
вахий – откровение.
вефа – вярност, преданост.
гюнах – грях.
джахилия – невежество, безпросветност, езическата епоха която предшества идването на исляма.
Дженнет – Рай.
Джехеннем – Ад.
джихад – свещената борба срещу враговете на вярата или срещу собствената непокорна душа.
динар – парична единица в злато.
дирхем – парична единица в сребро.
дуа – призив.
дюнйа – долната земя, близкият живот, представян обикновено като царство на низостта.
езан – призив за молитва.
еканим-и селясе – триединството в християнската религия.
енсар – помощници, мединските споджижници на Пророка Мухаммед.
зекят – задължителна милостиня, която се събира от по-богати хора, съгласно определен имуществен ценз, за да се раздаде на бедняци, по строго регламентирани правила.
зикр – споменаване на Аллах.
зюхд – въздържание от земното.
ибадет – служене на Аллах.
имам – водач на религиозната общност или на молитва.
инфак – раздаване, всякакъв вид дарение в името на Аллах.
ислям – себеотдаване на Аллах.
истихаре намаз – извършване на намаз и отправяне на дуа, след което се ляга за сън, за да се разбере дали очакваното действие ще бъде полезно или вредно.
итминан – успокояване на сърцата.
ихрам – встъпването в състояние на свещенодействие по време на хадж.
кече – мокра начукана вълна.
кусуф – Слънчево затъмнение.
кърат – мярка за тегло, състояща се от четири средно големи ечемичени зърна.
марифет – познанието, да се познава истински Аллах.
махшер – събиране на хората, за да бъдат съдени.
меджуси – огнепоклонник.
мелек – ангел.
мехир – задължителен откуп при женитба.
мирадж – възнасяне към небето.
мисвак – клечка от клоните на дърво, която Расулюллах (салляллаху алейхи веселлем) използвал, за да почиства зъбите си.
мудга – късче сдъвкано месо.
мушрик – човек който извършва ширк.
мутешабих – неясен.
мухаббет – любов.
намаз – молитва, която се извършва чрез определени действия и в определено време. Задължителните молитви в исляма са: петкратната молитва през деня (т. е. сутрешна, обедна, следобедна, вечерна и нощна молитва); петъчната молитва, която се извършва веднъж в седмицата; и двете празнични молитви – Рамазан и Курбан Байрам, които се извършват веднъж годишно.
ней – духов музикален инструмент, изработван от тръстика. В литературата е символ на съвършения човек.
нефс – душа.
нутфе – сперма.
оруч – говеене. Ислямът повелява мюсюлманите да говеят веднъж годишно, през целия месец Рамазан, като се въздържат от ядене, пиене и сексуални отношения през времето от изгрев до залез слънце.
пейгамбер – пророк.
равза-и мутаххара – Пречистената градина. Гробът на Мухаммед (салляллаху алейхи веселлем).
радияллаху анх – Аллах да е доволен от него.
радияллаху анха – Аллах да е доволен от нея.
радияллаху анхума – Аллах да е доволен от двамата или от двете.
Расулюллах – Пратеникът на Аллах – Мухаммед.
рахмет – Божията милост.
рекуси – вяра, която смесва християнството със сабеизма. савм-и висал – непрекъснато говеене.
садака – подаяние.
салляллаху алейхи веселлем – Аллах да го благослови и с мир да го дари.
сахабе – сподвижниците на Пророка Мухаммед.
севап – награда, духовно въздаяние.
Свети дух – ангелът Джибрил.
сура – глава от Свещения Коран.
суфизъм – ислямският духовен живот, ислямски мистицизъм.
Сюннет – път, традиция; оттук и понятието сунизъм – придържане към пътя на Пророка Мухаммед и следване на неговия пример.
сюрме – черен прах за очертаване на клепачите.
сюрре алайъ – керван, с който се изпращат пари и други подаръци от халифа за бедните и учените в Мекка и Медина.
таваф – един от ислямските обреди, който се извършва чрез седемкратно обикаляне на Кябе по време на поклонение в Мекка.
таква – богобоязливост.
тевбе – покаяние.
тевхид – вярата в единия Аллах, единобожие.
фахр – гордост.
фена фи’р-расул – изчезване или живително умиране в Пратеника на Аллах, т. е. единение с качествата му.
хадж – поклонение в Мекка.
хадис – изказване на Пророка Мухаммед съобщение за неговите думи или постъпки.
хазрети – епитет от персийски произход, който се употребява за Аллах, както и за велики личности.
хайа – свенливост.
харам – нещо свято или забранено от ислямския закон.
хашр – съживяване на човека.
хелял – позволено от ислямското законодателство.
хиджра – преселение на Пророка Мухаммед (16 юли 622 по хиджра) от Мекка в Медина, което поставя началото на ислямското летоброене.
хикмет – мъдрост.
хуруфу мукаттаа – буквени съкращения, с които започват сурите в Свещения Коран.
хусуф – Лунно затъмнение.
шериат – законът на Аллах.
шейтан – сатана, дявол.
шехид – паднал в битка за ислямската вяра мъченик или като жертва на определени трагични обстоятелства.
ширк – съдружаване на единосъщия Аллах с други божества или кумири.