Раздел относно забраната да се говори за всичко, което се чуе
5. От Абу Хурейра се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
5. От Абу Хурейра се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
"Достатъчно е за човек (да му се смята за) лъжа, ако той (пре)разказва всичко, което чуе."
Шерията подтиква човек да се убеди в достоверността на това, което той разказва, и забранява да се предава нататък всичко, което той чуе, ако той не го смята за правдиво. Всевишният Аллах е казал:
Шерията подтиква човек да се убеди в достоверността на това, което той разказва, и забранява да се предава нататък всичко, което той чуе, ако той не го смята за правдиво. Всевишният Аллах е казал:
И не следвай онова, което не знаеш!
Наистина, слухът, и зрението, и сърцето всички те ще бъдат питани.
/17:36
Не следвай онова, което не е потвърдено с ясни знамения, а говори и прави само това, в което си уверен.
Не следвай онова, което не е потвърдено с ясни знамения, а говори и прави само това, в което си уверен.
Не си мисли, че извършените от теб деяния ще бъдат оставени в забвение.
И не си мисли, че няма да видиш от тях полза, нито пък вреда.
Напротив, слухът, и зрението, и сърцето всички те ще бъдат питани.
И ако на божия раб е известно, че той ще бъде призован към отговор за своите думи и постъпки, и ще се отчита за това, как се е възползвал от тялото, което е било сътворено за поклонение на Всевишният Аллах, то той е длъжен да се готви към това питане.
А за това той е длъжен да посвети себе си на поклонение към Всевишния Аллах, искрено да Му служи само и единствено Нему и да се въздържа от всичко, което е ненавистно на Всевишния Повелител.
/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 937/
И е казал още Всевишният Аллах:
И е казал още Всевишният Аллах:
Ние сътворихме човека и знаем какво му нашепва неговата душа.
Ние сме по-близо до него, отколкото вената на шията [му]. Отдясно и отляво на него стоят две записващи
[деянията му] меляикета.
Той не проронва нито една дума, без да я запише не заспиващият страж.
/50:16-18/
Всевишният Аллах е съобщил за това, че Той Единният е сътворил човешкия род на мъже и жени.
Всевишният Аллах е съобщил за това, че Той Единният е сътворил човешкия род на мъже и жени.
На Него му е известно всичко, което произтича с тях, относно онова, което им става в главите и онова, което те пазят в тайна от другите.
Та и как може да бъде друго яче, след като Всевишният Аллах е по-близо до човека, отколкото собствената му вена на шията.
Затова човек трябва винаги да помни, че неговият Създател постоянно го вижда, където и да се намира, и знае за неговите най-тайни помисли и най-съкровени желания. Тогава рабът на Аллах ще се срамува от своя Повелител и ще избягва това, което Той е забранил.
Отдясно и отляво на него стоят две записващи
[деянията му]
меляикета, т.е. човек е длъжен също така да си спомня за благородните меляикета, които записват всички негови деяния.
Той е длъжен да внимава, какво говори и прави, защото това всичко ще бъде записано в неговата книга и ще предизвика гнева на Повелителят на Световете. Меляикето, което седи от дясно на човека, записва неговите добри дела, меляикето седящо от ляво на човека, записва неговите грехове.
Те неуморно изпълняват своята мисия и всеки момент са готови да запишат всичко, което е извършил човека.
Той не проронва нито една дума, без да я запише не заспиващият страж.
Достатъчно е човек да каже нещо добро или лошо, и не заспиващият страж го записва в своята книга, и затова Всевишният Аллах е казал:
Но има над вас надзиратели (меляикета) благородни, записващи.
Знаят какво вършите!
/82:10-12//Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 1747/
Одумване, означава:
Одумване, означава:
Говорене на неприятни неща, злословене, клюкарстване.
Слабият морал – признак за слаба вяра
Вярата е сила, възпираща ни от безчестие и мерзост,
Слабият морал – признак за слаба вяра
Вярата е сила, възпираща ни от безчестие и мерзост,
и подтикваща ни към благородство и добродетелност.
Ето защо, когато Аллах призовава рабите Си към доброто и влага в сърцата им неприязън към злото, Той върши това според степента на вярата, проникнала в душите им. Това е и причината, поради която на толкова много места в Книгата Си Всевишния Аллах се обръща с думите:
О вие, които повярвахте! след което изрича и повелята Си към тях, която примерно звучи така:
Бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!
/9:119/
Разяснявайки този въпрос, Възвестителя на посланието е казал, че силната вяра неминуемо създава и силен морал, докато упадъкът на морала води до немощ на вярата или дори до нейната загуба в зависимост от това, дали злото ще вземе връх или ще бъде потиснато.
Разяснявайки този въпрос, Възвестителя на посланието е казал, че силната вяра неминуемо създава и силен морал, докато упадъкът на морала води до немощ на вярата или дори до нейната загуба в зависимост от това, дали злото ще вземе връх или ще бъде потиснато.
По повод поведението на безсрамника, който се държи напълно безнравствено, който върши низости и подлости и не желае да се съобразява с никого, Пратеника на Исляма заявява:
“Чувството за свян и вярата вървят ръка за ръка
– ако човек се лиши от едното, лишава се и от другото!”
/Този хадис е сведен от Ал-Хаким, и ат-Табарани/
За онзи, който кара съседите си да страдат, като им причинява злини, религията предвижда сурова присъда.
За онзи, който кара съседите си да страдат, като им причинява злини, религията предвижда сурова присъда.
За такъв човек Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Кълна се в Аллах, той не е вярващ;
кълна се в Аллах, той не е вярващ;
кълна се в Аллах, той не е вярващ!
” Запитали го:
“За кого (говориш) о, Пратенико на Аллах?”
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, отговорил:
“За онзи, чийто съсед е подложен на гнета и лошотията му.”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари/
Откриваме също как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато поучавал сподвижниците си да се откажат от пустословието и да странят от безцелните и безсмислени разговори, им казвал:
Откриваме също как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато поучавал сподвижниците си да се откажат от пустословието и да странят от безцелните и безсмислени разговори, им казвал:
“Който вярва в Аллах и в Сетния ден, той нека добро да изрича или да замълчи!”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари/
Така той в душите им посявал добродетелта, учейки ги да полагат грижи за нравствеността си, за да може тя да принася плодовете си.
Така той в душите им посявал добродетелта, учейки ги да полагат грижи за нравствеността си, за да може тя да принася плодовете си.
И това той вършел, опирайки се на вярата им – неподправена и всеотдайна.
Ала част от изповядващите религията хора навярно се отнасят несериозно към изпълнението на така необходимите ибадети.
Ала част от изповядващите религията хора навярно се отнасят несериозно към изпълнението на така необходимите ибадети.
Пред обществото те демонстрират горещо желание за изпълнение на ритуалите, като в същото време извършват действия, които са в противоречие с добродетелния морал и истинската вяра.
Затова Пророка на Исляма предупреждавал тези лицемери за наказанието, което ги очаква, и се опитвал да предпази от тях общността си.
В действителност да наподобяват формите и движенията на ибадетите, биха могли дори и онези, които не са се проникнали от духовността на тези обреди или не са достигнали равнището на нейната извисеност.
Детето, например, би могло, подражавайки на възрастните, да възпроизвежда движенията в намаза и да повтаря съответните думи.
По същия начин и актьорът би могъл да демонстрира духовна смиреност и да имитира изпълнение на най-съществените обреди.
И в двата случая обаче “молещият се” не би имал нищо общо нито с непоклатимостта на истинските верски убеждения, нито с онова възвишено благородство, към което ние всички сме длъжни да се стремим.
Ето защо за заслугите на всеки човек и за това, доколко благочестиво е поведението му, се съди по едно безпогрешно мерило, а именно – високия морал.
По този повод за Пророка салляллаху алейхи ве селлем, се разказва, че някакъв човек отишъл при него и му рекъл: “О, Пратенико на Аллах!
Затова Пророка на Исляма предупреждавал тези лицемери за наказанието, което ги очаква, и се опитвал да предпази от тях общността си.
В действителност да наподобяват формите и движенията на ибадетите, биха могли дори и онези, които не са се проникнали от духовността на тези обреди или не са достигнали равнището на нейната извисеност.
Детето, например, би могло, подражавайки на възрастните, да възпроизвежда движенията в намаза и да повтаря съответните думи.
По същия начин и актьорът би могъл да демонстрира духовна смиреност и да имитира изпълнение на най-съществените обреди.
И в двата случая обаче “молещият се” не би имал нищо общо нито с непоклатимостта на истинските верски убеждения, нито с онова възвишено благородство, към което ние всички сме длъжни да се стремим.
Ето защо за заслугите на всеки човек и за това, доколко благочестиво е поведението му, се съди по едно безпогрешно мерило, а именно – високия морал.
По този повод за Пророка салляллаху алейхи ве селлем, се разказва, че някакъв човек отишъл при него и му рекъл: “О, Пратенико на Аллах!
Разправят за една жена,
че твърде често извършвала намаз и говеела, и че много милостиня раздавала, ала притеснявала съседите си, като (насреща им) злословела.”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Тя ще е в Огъня!”
След това човекът продължил:
“О, Пратенико на Аллах!
А пък за друга една жена разправят, че твърде малко извършвала намаз и говеела, и като милостиня [само] сирене, [твърдо като камък] раздавала, ала не притеснявала съседите си.”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Тя ще отиде в Дженнета!”
/Този хадис е сведен от Ахмед/
В този отговор се съдържат както висока оценка за значимостта на възвишената нравственост, така и загатване за това, че раздаването на милостиня е една обществено-значима дейност, тъй като ползата от нея преминава отвъд душата на даряващия и достига до останалите членове на обществото.
В този отговор се съдържат както висока оценка за значимостта на възвишената нравственост, така и загатване за това, че раздаването на милостиня е една обществено-значима дейност, тъй като ползата от нея преминава отвъд душата на даряващия и достига до останалите членове на обществото.
Поради това, да се намалява размерът на милостинята, е недопустимо, докато да се съкращава времетраенето на молитвата и говеенето, е все пак допустимо, защото те
– доколкото може да се съди по външната им страна
– са личностно значими ибадети.
Но като разяснявал връзката между морала и истинската вяра, от една страна, и между него и правилно извършваните ибадети – от друга, а също и като поставял нравствеността в основата на благочестието на този свят и на спасението на душата в отвъдния;
Но като разяснявал връзката между морала и истинската вяра, от една страна, и между него и правилно извършваните ибадети – от друга, а също и като поставял нравствеността в основата на благочестието на този свят и на спасението на душата в отвъдния;
Пратеника на Исляма не се ограничавал само в това, да отговаря на задавани му според случая въпроси.
Всъщност темата за морала е още по-значима.
Всъщност темата за морала е още по-значима.
В тази област хората се нуждаят от това, да бъдат системно напътствани и постоянно съветвани, за да се утвърди в сърцата и умовете им знанието, че вярата, благочестието и моралът се намират в здрава връзка помежду си, която никой не би могъл да разруши.
Ето защо веднъж Пророка запитал сподвижниците си: “Знаете ли кой човек е разорен?”
Ето защо веднъж Пророка запитал сподвижниците си: “Знаете ли кой човек е разорен?”
Те казали:
“Разореният за нас е онзи, който не притежава нито пари, нито вещи.”
Той салляллаху алейхи ве селлем, обаче им рекъл:
“Сред хората в общността ми разореният е онзи,
който в Деня Къямет дойде с намаза, Зекята, говеенето, ала наред с това той ще е обругал някой, друг ще е опозорил, на трети ще е отнел имуществото, на четвърти ще е пролял кръвта, на пети ще е нанесъл побой …
Така, за всяко сторено от него злодеяние по една от добрините му ще е бъде отнемана.
И когато добрините му вече ще са се свършили, преди да се е разплатил за злодеянията си, той все още няма да се е разплатил.
И тогава греховете на онези, спрямо които бил е съгрешил, ще се прехвърлят на него и сетне той ще бъде хвърлен в Огъня!”
/Този хадис е сведен от Муслим/
Ето такъв човек е разореният:
Ето такъв човек е разореният:
той прилича на търговец, който държи в магазина си стока за определена сума, ала има и дългове, които двукратно я надвишават.
Нима такъв нещастник може да бъде смятан за богат!?
А религиозният човек, който изпълнява някои от ибадетите, но въпреки това остава мрачен, свъсен и от душата му напира да се излее потисканата злоба: нима този човек може да бъде наричан богобоязлив!?
Предадено е, че във връзка с това Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е давал сходен пример, като казвал: “Чрез добрия нрав греховете се стопяват така, както чрез водата ледът се стопява.
А религиозният човек, който изпълнява някои от ибадетите, но въпреки това остава мрачен, свъсен и от душата му напира да се излее потисканата злоба: нима този човек може да бъде наричан богобоязлив!?
Предадено е, че във връзка с това Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е давал сходен пример, като казвал: “Чрез добрия нрав греховете се стопяват така, както чрез водата ледът се стопява.
А поради лошия нрав делата се покваряват така, както поради оцета медът се (разваля) пресича.”
/Този хадис е сведен от ал-Бейхаки/
Ако порокът пусне корени в човешката душа, ако вредата от него започне да засяга околните и се превърне в сериозна заплаха за тях, то тогава човекът снема от себе си религията си така, както се снема одеждата, разкриваща безнравствената голота.
Ако порокът пусне корени в човешката душа, ако вредата от него започне да засяга околните и се превърне в сериозна заплаха за тях, то тогава човекът снема от себе си религията си така, както се снема одеждата, разкриваща безнравствената голота.
След всичко това в измамник ще се е превърнал всеки, който твърди, че е правоверен.
Защото каква стойност може да има религията, лишена от морал!?
И нима онзи, чието сърце тъне в поквара,
е способен на почит към Всевишния Аллах!?
Утвърждавайки този съвършено ясен принцип на връзката между вярата и праведния морал, Благословеният Пророк салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
Утвърждавайки този съвършено ясен принцип на връзката между вярата и праведния морал, Благословеният Пророк салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Три са [нещата], които, човек ако върши, то значи е лицемер, та дори и да говее, да извършва намаз, на поклонение Хадж или Умра да ходи, и да казва, че е бил мюсюлманин!
[И те са:] когато човек говори да изрича лъжи;
обещае ли [след това] да се отмята; и довери ли му се [някой] – да [го]предава!”
/Този хадис е сведен от Муслим/
А според друг вариант на този хадис Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
А според друг вариант на този хадис Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
”Три са [нещата], по които лицемерът се познава: говори ли – изрича лъжи;
обещае ли – [след това] се отмята; и даде ли [някому] обет – вероломно постъпва.
[Който върши всичкото това, е лицемер], та макар и да изпълнява намаз, да говее и да твърди, че е мюсюлманин!”
Казал е салляллаху алейхи ве селлем, още:
Казал е салляллаху алейхи ве селлем, още:
“Четири са [нещата],
които, човек ако върши,
то значи е отявлен лицемер!
[И дори] едно от тях човек да върши,
той носи лицемерие в душата си, докато това не престане [да върши]!
[Защото лицемер е всеки], комуто, довери ли се [някой] – предава [го];
който, говори ли – лъжи изрича;
даде ли [някому] обет – вероломно постъпва;
и препира ли се – като нечестивец той се проявява!”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари/
Откъс от книгата на шейх Мухаммед ал-Газзали “Нравствеността на мюсюлманина”
И Всевишният Аллах знае най-добре!
Откъс от книгата на шейх Мухаммед ал-Газзали “Нравствеността на мюсюлманина”
И Всевишният Аллах знае най-добре!