Този раздел е един от най-важните раздили на фъкъха от частта – муамелят. Това е така, защото всеки човек, е свързан с тази тема, поради факта, той ежедневно е или търговец или клиент.
Търговията е една от най-достайните и възхвалени от шериата професии, но само когато тя е честна, и съобразена с шериатските правила. Аллах Теаля казва в Корани Керим: „А Аллах позволи търговията и забрани лихварството”. /сура Бакара 275/
Много от Пейгамберите, включително и нашият Пейгамбер (с.а.с.) са се занимавали с търговия, и са били пример за честни взаимоотношения. За съжаление, в днешно време много от мусюлманите не знаят, или ако знаят, не се съобразяват с шериатските правила в търговските взаимоотношения, и от там печелят по незаконен /харам/ начин своето и на семействата им препитание, а в това няма благадат /берекет/ от Аллах (С.Т.). Аллах Теала казва в Корани Керим относно недобросъвестните търговци:
(Горко на ощетяващите, които щом взимат от хората, изпълват мярката, а щом им отмерват или им претеглят, причиняват загуба! Не допускат ли тези, че ще бъдат възкресени за великия Ден - Деня, в който хората ще застанат пред Господаря на световете?)
/сура Мутаффифин 1-6/.
Ето някои хадиси по темата:
Хадис: От Енес ибн Малик /р.а./ се предава че Пейгамберът (с.а.с.) е казал: „Търсенето на позволена /халал/ прехрана, е задължение на всеки муслюманин”. /Табарани/
Хадис: От Ари /р.а./ се предава, че Пейгамберът (с.а.с.) е казал: „Аллах (С.Т.) обича да вижда своите раби да търсят прехраната си от халал”. /Табарани/.
Хадис: Рафиа ибн Хадидж попитал Пейгамбера (с.а.с.) кое препитание е най-доброто, и той казал: „Това, което човек изработи със собствените си ръце, и от честна търговия”. /имам Ахмед/.
Хадис: От Ебу Саид Елхудри се предава че Пейгамберът (с.а.с.) е казал: „Честният и справедлив търговец ще бъде с Пейгамберите, шехидите и най-достойните /сиддикин/ на Съдният ден” /Тирмизи/.
Покупко-продажбата, или търговската сделка според шериата има две основни градивни части /еркян/, основават се върху взаимното съгласие между продавача и копувача при съответните условия, които ще разгледаме по-долу, и се наричат „иджаб” и „кабел”.
„Иджаб”, това е заявлениета на първият участник в сделката, независимо дали е продавачът или копувачът, а „кабул”, това е потвръждението на вторият от договарящите се, с което той изразява своето съгласие за осъществяването на съответната сделка, при съответните условия.
„Иджаб” и „кабел” Могат да бъдат осъществени устно, писмено, със знаци, мимики или какъвто и да е друг начин, използван на дадено място или в даден бранш, стига това да изразява съгласието и на двамата, или на двете страни, участващи в съответната сделка.
Сделката може да се осъществи, като продавачът и копувачът са на едно място, което в шериата се нарича „меджлис”, може и от растояние, като например по телефона или интернет, а може и чрез посредник, който има съответните пълномощия за това.
Условия на търговската сделка.
За да бъде една покупко-продажба съобразена с шериата, трябва да отговарят на определени условия от една страна продавачът и копувачът, а от друга обектът на сделката т.е. стоката.
1. Условия, на които трябва да отговатят участниците в покупко-продажбата:
А) Да са добре с разума /акил/.
Б) Да са шериатски пълнолетни или ако са деца да различават доброто от лошото /темиз/.
Ако луд или ненормален направи сделка, тя е невалидна, а ако дете направи сделка за нещо, което не е от неговата компетентност, то последна дума има родителят или настойникът на детето, т.е. ако той потвърди сделката, тя е законна, ако не, то тя се смята за провалена /батил/.
2. Условия, на които трябва да отговаря обекта на сделката /стоката/:
А) Да бъде от нещата, които са позволени от шериата да се търгува с тях, защото според исляма има неща, които е забранено /харам/ да се търгува с тях, като например:
а) Алкохол б) Мърша
в) Свински продукти г) Икони
Хадис: От Джабир /р.а./ се предава, че Пейгамберът (с.а.с.) е казал: „ Наистина Аллах (С.Т.) забрани търговията на алкохол, мърша, свинско и икони. Попитаха: „ Я Расулюллах, ние използваме лойта от умрелите животни за намазване на лодките и кожите, и за осветление в лампите. Той (с.а.с.) каза: Не! То е харам ! след това каза: Проклети да са евреите, след като Аллах (С.Т.) им забрани лойта от мършата, те го претопяваха, и го продаваха, и ядеха парите от тази продажба.” /Ебу Давуд, Тирмизи, ибн Маджа и др./
Хадис: от Абдуллах ибн Умер (р.а.) се предава, че Пейгамберът (с.а.с.) е казал: „Проклет е алкохола, и който го произвежда, и за който се произвежда, и който го продава, и който го купува, и който го носи /превозва/, и за който се носи, и който яде парите от него, и който го пие, и който го сипва /сервира/.” /имам Ахмед/.
Към тази точка спадат наркотиците, и всички упойващи вещества от рода на наркотиците, независимо в каква форма са те, защото тяхната вреда е по-голяма от алкохола.
Хадис: Пейгамберът (с.а.с.) е казал: „Всяко нещо, което упойва разума, е забранено /харам/.” /Муслим/
д) Кучета. Шериата забранява притежанието и търговията на кучета, освен обучени кучета за лов или пазачи.
Хадис: „ Джабир (р.а.) предава, че Пейгамберът (с.а.с.) е забранил търговията с кучета, освен за лов.” /Несаи/
е) Касети, дискове и други подобни, които съдържат забранени от шериата записи като филми с разврат, или музика, която е в противоречие с шериата, и други подобни.
Б) Обекта на сделката /стокота/ да бъде притежание на продавача, и той да може да я предостави на копувача.
Когато някой продава нещо, или скючва сделка, то той трябва да е собсвеник на това нещо, или да има пълномощие за това, в противен случай, ако някой продаде нещо, на което не е собственик, или няма пълномощно, сделката е невалидна, освен ако собственика не я потвърди след това.
Не може обект на сделката да бъде нещо, което продавачът не може да го предостави на копувача, като например: Някой да каже: продавам ти онези птици, които летят в небето, или продавам ти едиколко си риби от морето.
В) Обекта на сделката /стоката/ да бъде с известни: количество, качество и цена.
а) По отношение на количеството, то трябва да бъде точно на обявеното, когато става въпрос за точни неща , като грамове или килограми или сантиметри или метри, и максимално близко до обявеното, когато става въпрос за големи неща, при които е трудно да се постигне абсолютна точност, като декари или хектари или тонови и др. подобни. Също така това количество трябва да е извистно на клиента, защото както ще споменем по-нататък, ако количеството на стоката не е известно на купувачът, или не е колкото е обявено, то тази сделка се смята за незаконна, и това се смята за измама.
б) По отношение на качеството, то първо трябва да е обявено, и второ, цялата стока да отговаря на обявеното качество. Защото ако това, което се вижда е едно качество, а това, което не се вижда е друго, се нарича измама /гаш/, и е забранено от шериата.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) разказва, че Пейгамберът (с.а.с.) веднъж минал по пазара, и видял един човек продава някаква храна,/плодови или зеленцуци/, приближил се, бръкнал с ръката, и видял че отдолу и влажна, и казал: „ какво е това, о собственико?!” Той казал: - наваля го дъжда, я Расулюллах! Пейтамберът (с.а.с.) казал: „Да беше го изкарал отгоре, че да се вижда?!. Който ни мами, той не е от нас!”. /Муслим/
в) По отношение на цената, обекта на сделката /стоката/, трябва да бъде с известна за купувача цена. По отношение на ценообразуването, то трябва да бъде основано на принципа на пазарната икономика, т.е. търсенето и предлагането. Тогава в цените не може да има големи разлики, и надценката или печалбата не може да бъде фрапираща. За това, там където има пазарна икономика, и на пазара има повече от един, който предлага тази стока, няма ограничение в надценката, стига да има кой да я купи на тази цена. Но когато има монопол, т.е. само един предлага дадена стока, тогава е забранено надценката или печалбата да се дига много, и по този начин да се изнудват хората. Също така е забранено, когато има монопол или криза на пазара да се задържа определена стока, с цел да и се вдигне цената, и тогава един човек, или група хора се облагодетелстват незаконно за сметка на обикновенните хора, като нарушението е още по-тежко, когато става въпрос за стоки от първа необходимост.
Сделки и търговски взаимоотношения, които са забранени от шериатът.
1. Лихвата и лихварството.
Лихвата и лихварството са забранени от шериата и се смятат за един от най-големите грехове.
Аллах Теаля казва в Корани Керим:
(Които изяждат лихвата, не ще се изправят, освен както се изправя някой, когото сатаната поваля от лудост. Това е, защото казваха: “Търговията е като лихварството.” А Аллах позволи търговията и забрани лихварството. При когото е дошло наставление от неговия Господар и е престанал, негово е онова, което е било дотогава и делото му е за пред Аллах.
А които се върнат към това, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно. Аллах лишава лихвата от благодат, а надбавя за милостинята. Аллах не обича никой неблагодарник, грешник.)
/сура Бакара 275-276/
И още казва:
(О, вярващи, бойте се от Аллах и се откажете от надбавеното чрез лихвата, ако наистина вярвате! А не го ли сторите, очаквайте война от Аллах и от Неговия Пратеник! А покаете ли се ваша си е главницата на имотите ви. Не сте угнетители и не сте угнетени.)
/сура Бакара 278-279/
И още казва Аллах Теаля:
(О, вярващи, не изяждайте лихвата, многократно умножена, и бойте се от Аллах, за да сполучите!)
/сура Али-Имран 130 /
Също така Пейгамберът (с.а.с.) с хадиси е предупредил от опасността от лихварството.
Хадис: От Ебу Хурейра (р.а.) се предава, че Пейгамберът (с.а.с.) е казал: „ Странете от седем унищожителни грехове!.” Попитаха: -Кои са те я, Расулюллах? Каза: „Съдружаването с Аллах; Магьосничеството; Убийството на човек, който Аллах е забранил, освен с право; Яденето на лихва; Яденето на сирашка стока; Бягането от фронта; Обвиняването на честни вярващи жени в блудство.” /Бухари и Муслим/
Хадис: От Джабир /р.а./ се предава, че Пейгамберът (с.а.с.) е казал: „ Аллах (С.Т.) прокле този, който яде лихва, и този, който я дава, и този, който свидетелства, и този, който я записва.” /Бухари и Муслим/
Хадис: От Абдуллах ибн Ханзале /р.а./ се предава, че Пейгамберът (с.а.с.) е казал: „Един дерхем /лев/ лихва е по лошо от 36 прелюбодейства /зина/.” /Даракутни/
Това са някои от доказателствата, които забраняват лихвата. Трябва да се знае, че лихвата е забранена на всички и на всякаде, дори и на евреите и християните, защото в техните книги също има тикстове, които я забраняват, но те са ги изопачили или прикрили.
Някои ще кажат, че в днешно време е трудно човек да се предпази от това, още повече че живеем в немусюлманска страна, но това не е така, защото този, които се страхува от Аллах, ще намери начин, дори и да е трудно, а едно нещо, колкото е по-трудно, толкова е по-голяма наградата за него. Още повече, че примери много за хора, които за забогатели от подобни забранени неща, не е имало берекет в тяхното богатство, и те рано или късно, ще пострадат.
Трябва също да се знае, лихвата е харам, независимо дали е между двама души, или е между човек и банка, или е между институции, и независимо дали човек работи с мусюлмани или немусюлмани, и независимо, дали е в ислямска държава, или неислямска.
Лихвата е два основни вида:
1. Лихва при отсрочка /риба ен-несиа/
Този вид лихва се получава, когато някай даде на друг заем, и след определено време, ще трябва да върне повече от колкото е взел, заради отсрочката. Това е лихва от вида /риба ен-несиа/, който е распространен най-много, и една от най-големите мъдрости поради което е забранено това е, че този, който дава заема, получава гарантирана печалба, без да е извършил нищо, и той трупа незаконно богатство, за сметка на заелият, който затъва и така богатите стават още по-богати, без реално да извършват нищо, а бедните още по-бедни, и това е несправедливо.
Има няколко изхода от това положение:
Първо:Ако някой има доста пари, и негов брат се нуждае от заем, той може да му услужи без да му взема лихва, за което ще получи голяма награда за Ахирета, за което ще споменем по-нататък.
Второ: Ако някой има пари, и иска да печели, то има позволени начини за инвестиция, за което ще споменем по-нататък.
2. Лихва при размяна /риба ел-фадл/
Този вид лихва се получава, когато има размяна на еднородни неща, от рода на пари /злато, сребро и др./ и хранителни продукти /пшеница, картофи и др./.
Хадис: От Ебу Саид Елхудри /р.а./ се предава, че Пейгамберът (с.а.с.) е казал: „ /Който разменя/ злато за злато, и сребро за сребро, и ечемик за ечемик, и пшеница за пшеница, и фурми за фурми, и сол за сол, /да бъде/ в равни количества, от ръка в ръка /едновременно/, а който увеличи, или поиска повече, е направил лихва, като даващият /лихва/, и вземащият са равни /в греха/.” /Бухари и Муслим/.
От този хадис, се разбира, че при търговията /размяната/ на споменатите стоки, за да не се получи лихва са необходими две условия:
а) Да са в еднакви количества, независимо от качеството.
б) Да става едновременно, т.е. без отсрочка за единият.
Примерно: Ако някой иска да размени 50 кг. по-едри картофи за 80 кг. по-дребни, тава не е позволено, защото става лихва. Изходът е да продаде едрите картофи за пари, и със сумата да си купи други, каквито пожелае. Ако се размени картофи за пшеница, например, това е позволено защото са от различен вид, независимо от пропорцията.
Друг пример: Ако се размени 5 лв. монета за 10 лв. книжни също е лихва, но ако се разменят левове за евро или долари например, е позволено, независимо от пропорцията, защото са от различен вид.
2. Комарът и хазартните игри.
Комарът и хазартните игри са забранени от шериатът, и всеки, който играе, или спомага по някакъв начин да се извършва тази дейност, /комар и хазарт/, той извършва харам, а ако от това печели, той печели от харам, независимо дали е пряко или косвено.
Аллах Теаля повелява в Корани Керим:
(О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите! Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете?) /сура Маиде 90-91/.
В това число влиза: тотото, лотариите, всички видове игри, в които има залагане, независимо дали е чрез фиш, или билет, или по телефона, или чрез SMS, /в това число влизат всички телевизионни игри, които са на принципа на залагане чрез обаждане или SMS/, или е игрална машина, щом е на принципа: Много хора залагат, един или няколко печелят, това е комар или хазарт, и всеки, който участва, или спомага по някакъв начин или печели това е забранено от шериатът /харам/. Който е спечелил по такъв начин, независимо дали е от комар, или хазарт, или алкохол, или наркотици, или кражба, или по какъвто и да е непозволен от шериата начин, той е спечелил от харам, и от това нещо няма да има берекет и полза, и от това нещо не се приема нито садака, нито зекят, нито какъвто и да е хаир.
3. Застраховките.
Застраховката е съвременно икономическо явление, поради което за него няма мнение от най-големите ислямски учени /четирите имама/.
Застраховката е сделка, при която човек плаща определена сума на един път или на вноски на определена институция, като при определени неприятни случаи /катастрофи, бедствия и др./, тази институция изплаща на застрахованото лице съответно обезщетение.
Застраховката се дели на два основни вида:
- Застраховка на имущество.
- Застраховка живот.
Въпреки, че някои от съвременните учени позволяват застраховката на имущество, като едно социално явление, то повечето съвременни ислямски учени казват, че никакъв вид застраховка, не е позволено в шериатът, защото всички те са на принципа на хазарта и комара, и в основата им не е заложено хуманността и братската взаимопомощ, а с тези сделки се цели експлоатацията на хората, и огромните печалби на застрахователните компании. Също така в този бизнес има предпоставки за големи манипулации и корупция, и от там ощетяване на много хора и възникване на скандали между тях.
Тези от учените, които позволяват застраховката на имущество, позволяват вариантът, който съществува в някои ислямски страни, при който група хора, еднакво застрашени от дадено бедствие, внасят определена сума във фонд, който е тяхна собственост, и при злополука с някой от тях му се помага от този фонд.
Застраховките, които са задължителни в наше време, и човек не може да вземе правото си без тях, т.е. той няма избор, като задължителните автомобилни застраховки, без които човек не може да си кара автомобила, въпреки че не са одобрени от шериатът, човек няма грах от тях, защото е принуден и няма избор.
Сделки и търговски взаимоотношения, които не са забранени от шериатът.
1. Заем.
Заемът е едно от позволените от шериатът икономически отношения, и даже в много случаи той е препоръчителен и се смята за голяма добрина /хаир/.
Хадис: От Ебу Хурейра (р.а.) се предава че Пейгамбера (с.а.с.) е казал: „Който помогне да се реши един земен проблем на негов брат мюсюлманин, Аллах му решава проблем на Кияметският ден, и който улесни един мюсюлманин, Аллах му улеснява и на този, и на Онзи свят, Аллах е в помощ на своя раб, докато той е в помощ на своя брат /мюсюлманин/.” /Муслим, Ебу Давуд/
Хадис: От Ебу Месуд (р.а.) се предава че Пейгамбера (с.а.с.) е казал: Когато един мюсюлманин даде заем на свой брат /мюсюлманин/ два пъти, все едно му е дал една садака на същата стойност.” /Ибн Маджа, Ибн Хиббан/
Това е така, когато заема отговаря на следните условия:
А) Да е безлихвен.
Б) Заемодателят да няма за цел облагодетелстване от ползващият заема, и ако целта е материално облагодетелстване, то се смята за лихва. Примерно ако някой даде заем на друг, и му каже ще ми върнеш същата сума, но ще ми дадеш еди какво, или ще ми свършиш еди какво, то това е лихва.
В) Да е от неща, които могат да се измерят точно, или приблизително, и са позволени от шериатът, като пари, търговски стоки, и др.
Г) Желателно е заемът да се записва, кога е даден, от кой е даден, на кой е даден, за колко време е даден, и да има свидетели.
Има хора, които вземат заеми, и не ги връщат на време, или въобще не ги връщат, но трябва да знаят, че който вземе заем, и не го върне, се смята за голям грях, е ако умре, и има заеми и не ги е оправил, положението му на Ахирета ще е тежко.
Хадис: От Ебу Хурейра (р.а.) се предава че Пейгамбера (с.а.с.) е казал: „Който е взел заем, и има възможност да го върне на време, и не го върне, е извършил гнет /зулум/.” /Ебу Давуд/
Хадис: От Ебу Селеме ибн Джабир се предава, че Пейгамбера (с.а.с.) не е кланял Джанезе намаз, на човек, който е умрял със заем, е не го е управил.
/Бухари и Муслим/
В друг хадис се предава, че Пейгамбера (с.а.с.) е казал, че дори човек да умре като шехид /по време на война/, и да няма никакви грехове, той не може да влезне в дженнета, ако има неоправени дългове към хората
2. Даване под наем.
Даването под наем е позволено в шериатът, когато отговаря на следните условия:
А) Двете страни на сделката да са шериатски пълнолетни, да са добре с разума и да е по взаимно съгласие.
Б) Обекта на сделката да е от позволените в шериатът. Например: Да не е заведение за алкохол, или заведение за хазарт.
В) Обекта на сделката да не се консумира, а да се ползва. Например: Да не е хранителен продукт, а да е постройка, земя или превозно средство.
Г) Сделката да има условия като цена, срок и др.
3.Лизинг.
Това е сделка, при която клиента взема стока или имущество на изплащане. Това се налага когато човек има нужда от някаква стока или имущество, движимо или недвижимо, и няма достатъчно пари за да го плати, а друг, който е търговец, може да му го даде на изплащане, като всеки месец плаща определена вноска за определено време. Разликата между обикновената търговска сделка и лизинга е, че при обикновената сделка се праща на веднъж и веднага при покупката, и цената е една, а при лизинга се плаща разсрочено и цената е друга.
По отношение на шериатската разпоредба /хукума/ за този вид сделки, някои от ислямските учени казват, че те не са позволени, защото приличат на лихвени, а лихвата разбрахме че категорично е забранена.
Повечето ислямски учени позволяват лизинга, при долуспоменатите условия, като казват, че лизинга не е лихва, защото основният принцип на лихварството е сигурната печалба, без да се извършва почти нищо, а при лизинга, първо това е търговска сделка, при която се продава стока срещу пари, и второ, стоката продадена на лизинг сега, и струва една цена, не се знае колко ще струва след една година например, когато продавача ще получи цялата сума от сделката, така че печалбата на продавача никак не е сигурна.
Друг довод на учените, които позволяват лизинга е, че няма категорично доказателство, от айети или хадиси, които да го забраняват, а основен принцип в шериатът е, че всяко нещо е позволено, докато не се намери доказателство /шериатско/, което да го забранява.
Друг довод за лизинга е, че има предания, макар и не дотам категорични, че някои от сахабите са ползвали този вид сделки, а и от тогава до сега хората имат нужда от такъв вид сделки, както споменахме по-горе.
Някои учени казват, че в този вид сделки, може да се приеме, че реалната цена на стоката, може да се приеме крайната цена на лизинга, а ако клиента плати веднага, търговецът прави отстъпка в цената.
Условия, при които е позволен лизингът:
А) Сделката да е доброволна, да е между шериатски пълнолетни и разумни хора, и продаваната стока да е от позволените от шериатът.
Б) Разликата в цената на стоката, която е в момента на закупуването, и цената, която се получава в края на изплащането, да не е много голяма. Това може да се получи при монополисти, които изнудват клиентите.
В) В сделката да не участва банков /лихвен/ посредник.
Сега има лизинг при следната ситуация: Например отива човек в автокъща, и иска да си купи кола на изплащане.
Тази автокъща обаче работи с определена банка, която плаща веднага крайната сума, и купувачът връща парите на банката, а не на автокъщатата. Този вид лизинг не го разрешават учените, защото: първо, това е равносилно на вземане на лихвен банков кредит, който не е позволен от шериатът, и второ, чрез посредничеството на банката, цената се увеличава, и купувачът губи от това.
4. Търг.
Позволено е в шериатът, една стока да бъде продадена на търг, когато за нея има повече от един кандидат-купувач, независимо дали е с тайно или явно надаване
Не е позволено обаче участието на псевдо-купувачи, които нямат за цел купуването на стоката, а да вдигат изкуствено цената. Това обикновено става като се наговарят със собственикът на стоката, с цел да се дигне цената и съответно печалбата. Това деяние е забранено, и парите взети по този начин са харам.
4. Сделка „Мударабе”.
Това е сделка между двама, при която единият дава определена сума пари на друг, който търгува с тях, като се споразумяват за определен процент от печалбата.
Този вид сделки са позволени в шериатът, защото има хора, които имат пари, а не могат да се занимават с търговия, а има други, които им се отдава търговията, но нямат пари, и това е може би най-голямата алтернатива на лихварството.
Условията на този вид сделки са следните:
А) Капиталът, който е отдаден за сделката „Мударабе” да е пари, а не материал например, и да се знае точното количество.
Б) Разпределението на печалбата между двамата, да е в проценти, като 50% на 50%, или 30% на 70% например, и не може да бъде фиксирана като например да каже собственика на парите ще ми даваш всеки месец по 300 лв.а останалото за теб, защото по този начин може единият от двамата да бъде ощетен.
В) Такъв вид сделки се правят между хора, които си имат пълно доверие, и търговеца няма да злоупотребява. Основният капитал, отдаден на търговеца е изцяло на неговият собственик, като се дели печалбата според договореният процент. Ако се получи загуба, или фалит, тя е за сметка на собственика на основния капитал, ако това не е по грешка на търговеца, или проявена небрежност от него.
Г) Търговецът, който работи с чужди пари, да знае, че това е поверение /еманет/, и да не прави с тях нищо друго, освен това за което са се споразумели, и той няма право да ги преотстъпва /дава на заем/ на друг, без знанието и разрешението на собственика
5. Сделка „Музараа”.
Тази сделка е подобна на предходната, като разликата е в това, че собственик на земя може да даде земята на земеделец, който да я обработва, като печалбата от реколтата е процентно разделена между тях.
Условията на сделката са същите като предходната, с тази разлика, че в предходната се отдават пари, а в тази земя.
Също така условие е и процентът от печалбата да е от цялата земя, а не собственикът на земята да избира определено парче от земята, която да е само за него, а останалата да делят, защото това не е справедливо, и е предпоставка за кавги и проблеми между двамата.
6. Сдружение, Фирма /Шерика/.
Шериатското значение на „шерика”, /сдружение или фирма/, е когато двама или повече хора, се договорят да обединят техен капитал, който може да е пари или друго имущество, с цел да работят и печелят заедно.
От шериатска гледна точка, тези сдружения /шерика/ са два основни вида:
А) Шерика ел-емляк.
Това е сдружение /шерика/, при която двама или повече души са съдружници /съучастници/ в имущество, което е получено от наследство или дарение, без да има предварителен договор между тях. Това може да стане с тяхно съгласие, както например е случаят при получаване на дарение с предварително съгласие на получаващите дарението и дарителят. А може и няколко души да са съдружници в имущество /имот/ без тяхното съгласие, и това се получава при получаване на наследство /мирас/ от починал общ близък.
При този вид сдружения /шерика/, никой от съдружниците няма право да се разпорежда с делът на другият, без неговото съгласие. Също така при вид „шерика”, особено когато става въпрос за недвижимо имущество, е в сила шериатското правило „шуф’а”, което означава, че ако един от съдружниците в такава „шерика” реши да продава, заменя, или дава под наем своят дял, трябва най-напред да го предложи на съдружниците си, защото те са с предимство в този случай. Ако никой от тях не иска или не може да го вземе, тогава го предлага на други лица.
Б) Шерика ел-укуд.
Това е сдружение /шерика/, при която двама или повече души се договарят /сключват договор/ да образуват търговско дружество /фирма/, при което всеки участва в това сдружение с определен капитал, и определена отговорност, и получава определен процент от печалбата на фирмата.
Има няколко варианта на този вид сдружения, като някои от тях са:
а) Шерика ел-анан.
Това е сдружение между двама или повече, при което всеки участва с различно количество основен капитал, и отговорността, работата и печалбата е различна в зависимост от споразумението. В случай на загуба или фалит, всеки съдружник губи според процентното се участие.
б) Шерика ел-муфавада.
При този вид търговско сдружение всеки съдружник участва във фирмата с еднакъв основен капитал, при еднаква отговорност, работа, печалба и съответно загуба. В този вид сдружение всеки съдружник може да замества другият, да го представлява, и въобще всичко да е по равно.
в) Шерика ел-ебдан.
Това е сдружение, при което двама или повече се договарят да образуват фирма без основен капитал, като всеки от съдружниците участва с труд, като в зависимост от труда, се договарят и за печалбата. Например група работници наемат даден обект, и всеки работи и получава според работата и квалификацията си, като предварително всичко се договаря.
Основни условия и принципи в тези сдружения, а и във всички останали, е да са на доброволна основа, всеки от съдружниците да честен, справедлив, да спазва договореностите, и поетите ангажименти, да не се занимават със забранени от шериатът неща, и печалбата и загубите да са процентно договорени.
7. Намерени вещи, неща /люката/.
Който намери нещо изгубено на пътя, или на къра, се нарича „люката”, и може да го вземе, при следните условия:
А) Да го прибере, и да обяви за намереното нещо, по начин, който най-много хора ще разберат за това.
Б) Ако намереното нещо е със стойност над 1 динар /4-5 лв./, се съхранява и обявява една година, след която, ако не се яви собственика, този, който го е намерил може да го вземе за себе си, или да го даде садака, ако няма нужда от него.
В) Ако се яви някой, който да казва че намереното нещо е негово, той трябва да го опише подробно, или ако са пари да каже точно колко са, и какви са, в противен случай не се счита, че той е собственикът.
Г) Ако намереното нещо е незначително, или хранителен продукт, намерилият го може да се възползва от него.
Д) Ако човек намери нещо ценно, и смята че няма да може да изпълни дълга към него, като съхранение и обявяване, да не го взема, защото това е отговорност /еманет/.
Е) Ако човек намери изгубени животни, ако са от рода на овцете или по малки, може да ги прибере при горните условия, защото ако ги остави може да ги изяде някой звяр, като в периода на съхранение може да се възползва от тях, като ги дои например.
Но ако са по-големи животни като крави или коне, не трябва да ги пипа, защото те могат да се ползват и хранят сами.
Хадис: От Зейд ибн Халид се предава, че един човек дошъл при Пейгамберът (с.а.с.), и го попита за намерените неща /люката/ и Той (с.а.с.) казал: „Обяви го, като го правиш една година. Ако дойде собственика е негово, ако не се яви, прави го каквото искаш. Човекът попита: Ако са овце? Той (с.а.с.) казал: Те са твои, или на твоят брат /по вяра/ или на вълка! Човекът попита: А ако са камили? Пейгамберът (с.а.с.)казал: Не ги пипай, те ще си намерят храна и вода докато ги намери собственикът им”. /Бухари/