1. Определение – това е вид ибадет чрез въздържане от хранене, питие, полово сношение, въздържане на езика, частите на тялото и дори мисълта от грехове, от пукването на зората (имсак) до залеза на слънцето, като това се прави с цел да се спечели задоволството на Аллах (С.Т.).
Оручът е заповядан от Аллах (С.Т.) във втората година от преселението на мюсюлманите от Мекка в Медина. Преди да бъде заповядан оручът, мюсюлманите са говели само в деня Ашуре /десетия ден от месец Мухаррам/.
1.1. Оручът е фарз - айн , т.е. задължение за всеки един мюсюлманин, който отговаря на определени условия.
(يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا كُتِبَ عَلَيْكُمُ الصِّيَامُ كَمَا كُتِبَ عَلَى الَّذِينَ مِنْ قَبْلِكُمْ لَعَلَّكُمْ تَتَّقُونَ) البقرة:183
„О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите!” („Бекара:183”)
1.2. Оручът е четвъртият основен стълб на Исляма.
2. Ползи от оруча:
2.1. Полза за земния живот – чрез оруча човек изгражда характера си, учи се на съпричастност, солидарност, състрадание и търпение. Оручът подобрява здравето на човека.
2.2. Ползи за Ахирета – оручът е средство за печелене на севап без сметка.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Всички добри дела се увеличават от десет до седемстотин пъти. Казва Аллах (С.Т.): ,,Освен оруча, защото той е за Мен и Аз лично ще давам награда за него! Мюсюлманинът оставя страстите си и храната заради Мене!””
За говеещия има две радости:
1) когато разговява по време на ифтар;
2) при срещата със своя Господар. Миризмата, която излиза от устата на говеещия, е по-добра от миризмата на миск. (муттефекун алейхи)
Аллах (С.Т.) казва, че оручът е само за Него, защото в него не може да има показност.
Хадис: От Сехл ибн Саад (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,В Дженнета има една врата, която се казва ,,Райян”. През нея ще влязат тези, които са държали оруч, и след като се затвори, никой друг няма да влезе през нея.”” (Бухари и Муслим)
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Оручът е преграда от джехеннемския огън.”” (имам Ахмед)
Хадис: От Абдуллах ибн Амр ибн Асс (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,На Кияметския ден оручът и Коранът ще се застъпят за техните собственици. Оручът ще каже: ,,Я, Рабби, аз го лишавах от храна и сладострастия, позволи ми да го защитавам!”, а Коранът ще каже: ,,Аз го лишавах от сън, позволи ми да го защитавам!” И Аллах (С.Т.) ще им позволи да го защитават.”” (Имам Ахмед)
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): „Който държи един ден оруч заради Аллах (С.Т.), Аллах го отдалечава от джехеннемския огън на разстояние седемдесет години.”” (Бухари и Муслим, Тирмизи, Несаи и ибн Маджа)
Хадис: От Кеаб ибн Уджера (р.а.): „Веднъж Пейгамберинът (с.а.с.) казал: ,,Съберете се при мимбера!” И ние се събрахме. Когато се изкачи на първото стъпало, каза: ,,Амин!”, когато се качи на второто стъпало, каза: ,,Амин!” и когато се качи на третото стъпало, отново каза: ,,Амин!” След като слезе, го попитахме: ,Я, Расулюллах, чухме нещо от теб, което не сме го чували друг път, (какво означава)? Каза (с.а.с.): ,,Джебраил дойде при мен, когато бях на първото стъпало, и каза: ,,Далече да е от милостта на Аллах този, който доживее до Рамазан и не се възползва да му бъдат опростени греховете от Аллах (С.Т.)!” И аз казах ,,Амин!”.Когато бях на второто стъпало, каза: ,,Далече да е от милостта на Аллах този, който чуе твоето име и не ти направи селеват!” Казах: ,,Амин!” Когато бях на третото стъпало, каза: ,,Далече да е от милостта на Аллах този, на когото родителите /дори единият от тях/ достигнат до старост и не се възползва да го вкарат в Дженнета!” И аз казах, ,Амин!" (Достоверен - Хаким)
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато дойде месец Рамазан, се отварят дженнетските врати и се затварят джехеннемските врати, а шейтаните се връзват.”” (Муттефекун алейхи)
ВИДОВЕ ОРУЧ
І. Фарз оруч:
а) фарз оруч в точно определено време – в месец Рамазан;
б) фарз оруч в неопределено време:
- Оруч, който е када – ако някой е пропуснал в Рамазан един или повече дни по уважителни причини, той трябва задължително да го наговее след Рамазан.
ІІ. Оруч наказание:
а) Наказание от три дена – за неизпълнена клетва или грешна клетва; за умишлено убиване на животно по време на Хадж в ихрам.
б) Наказание от десет дена – когато някой е на Хадж с едно пътуване и направи Умра и Хадж, след което по някаква причина не може да заколи курбан, който му е задължителен – трябва да държи десет дена оруч. Три дена се говеят в Мекка, а останалите вкъщи. Доказателство за това е сура „Бекара:196”
в) Наказание от шестдесет дена:
- за умишлено и безпричинно разговяване по време на Рамадан
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.), който разказва: „Веднъж бях с Пратеника (с.а.с.), при нас дойде един мъж, който каза: ,,Я, Расулюллах, извърших голям грях /,унищожих се/.” Пратеникът (с.а.с.) попита: ,,Какво си направил?” - ,,Направих сношение с жена си, а аз съм оручлия и е Рамазан!” Тогава Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Можеш ли да освободиш един роб?” Каза: ,,Не!” След това попита (с.а.с.): ,,Можеш ли да говееш шестдесет дена последователно оруч?” Каза: ,,Не!” „Можеш ли да нахраниш шестдесет бедняци?” Каза: ,,Не мога!” Тогава Пратеникът (с.а.с.) замълча. След известно време му донесоха голяма кошница с фурми, а той (с.а.с.) попита: ,,Къде е човекът, който беше при мен преди малко?” Човекът стана и каза: ,,Тук съм, Я, Расулюллах.” Пратеникът (с.а.с.) му каза: ,,Вземи кошницата и раздай фурмите!”/фурмите били около 45кг./ Човекът казал: „Я, Расулюллах, кълна се в Аллах, в моя квартал няма по-беден от мен!” Тогава Пратеникът (с.а.с.) се засмя така, че му се видяха кътните зъби. И каза: ``Тогава нахрани семейството си!" ( Муттефекун алейхи)
- При неволно убийство на мюсюлманин – наказанието за това е да се освободи един роб, или да се говее шестдесет дена без прекъсване; да се нахранят шестдесет човека. А на близките на убития се дава кръвнина /дия/, една дия се равнява на сто камили. Ако убиецът няма пари, влиза в затвора и работи принудителен труд.
- Зихар – това е често явление при арабите, за което е споменато в сура ,,Маиде:2-4” Когато една жена ядосва своя съпруг системно, той й казва: ,,От сега нататък си като моята майка”, т.е. възбранява си да спи с нея, както няма право да спи с майка си. Както спането с майка му е харам, така и с жена му вече става харам, защото това е вид клетва. От този момент нататък, ако иска да си върне жената, трябва да говее шестдесет дена. Зихара е равностойна на развод.
ІІІ. Оруч, който е ваджиб.
- Оруч, който се прави при заричане /незир/. Например, ако някой се зарече пред Аллах (С.Т.), че ще говее ако му се изпълни нещо.
ІV.Оруч, който е суннет. – Това е оруч, който не е задължителен, но Пратеникът (с.а.с.) го е правил.
а) Шест дена говеене през месец Шаууал след месец Рамадан.
Хадис: От ебу Еюб (р.а.): ”Казал е Пратеникът (с.а.с.): „Който говее в Рамазан и след това говее шест дена в месец Шаууал – все едно е говял цяла година.”” /Муслим, Тирмизи, ебу Дауд и Ахмед/
Когато човек говее в Рамазан, получава за всеки ден десеторна награда и след като говее още шест дена през месец Шаууал, стават общо триста и шестдесет дена, т.е. говял е цяла година.
б) Говеене в деня Арафа – това е деветият ден от месец Зильхидже или това е денят преди Курбан Байрям, като това не се отнася за хаджиите.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Който говее в деня Арафа, Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове за една година назад и за една година напред.”” (Муслим)
в) Говеене в деня Ашура – това е десетият ден от месец Мухаррам, като е суннет да се говее или един ден преди деня Ашуре, или един ден след него, но по-добре е да се говее трите дена.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): „Който говее в този ден, Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове за изминалата година.”” (Муслим и ебу Дауд)
г) Държане на оруч в понеделник и четвъртък от седмицата. – Когато Пратеникът (с.а.с.) бил попитан защо говее в тези дни, той отговорил: ,,В тези дни се представят делата пред Аллах , а аз искам да съм оручлия.”
д) Всеки месец по три дена – 13,14,15-тия ден от всеки лунен месец. Тези дни се наричат бели дни заради пълнолунието.
Хадис: От ибн Месуд (р.а.), който казал: ,,Пратеникът (с.а.с.) държеше оруч на всеки месец по три дена и казваше: „Ако иска някой да държи оруч, то това са трите дена в месеца – 13,14,15 – тия.”” (ебу Дауд и Тирмизи)
е) Оручът на Дауд (а.с.).
Хадис: От Абдуллах ибн Амир (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Най – достойният оруч /,който е нафиле,/ е оручът на Дауд . Един ден говееше и един ден не говееше.”” (Муттефекун алейхи)
Тогава Абдуллах ибн Амир казал: „Аз мога и повече от това, а Пратеникът (с.а.с.) казал: ,,Няма по-добър оруч от оруча на Дауд (а.с.).””
ж) Държане на оруч първите осем дни от месец Зильхидже.
Хадис: От Хафза бинту Умер (р.а.), която казва: „Четири неща Пейгамберинът (с.а.с.) никога не ги оставяше: Оруча в деня Ашуре,оруча от девет дена преди Курбан Байрям; Оруча от три дена във всеки месец; двата рекята суннет на сабах намаз.” (Ахмед и ебу Дауд)
з) Ооручът в месец Шабан.
Хадис: От Айше (р.а.), която казва: ,,Пратеникът (с.а.с.) държеше най-много оруч /извън Рамазан/ през месец Шабан, но не говееше целия месец.” Няма друг месец, в който Пейгамберинът (с.а.с.) да е говял целия месец, освен Рамадан, но най-много нафиле оруч държеше в месец Шабан." (Меттефекун алейхи)
V. Дни, в които е мекрух /нежелателно/ да се прави оруч.
1. Оруч само в деня джумуа.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Не избирайте /четвъртък/ нощта на джумата за нощен намаз и не правете оруч само в джума, освен ако този ден влиза в някакъв друг оруч!””
2. Да не се избира за оруч само в събота!
Хадис: От Абдуллах ибн Бусар (р.а.): „Казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Не държете оруч в събота, освен ако не е задължително!”” /Сунен /
3. Да не се избира оруч само в неделя!
Учените правят сравнение на основа горния хадис за съботата, защото в неделя християните постят. Мекрух е да се говее само в неделя, без причина или в изброените дни.
4. Да се прави оруч само в деня Ашуре!
В този ден може да се говее само ако се пости един ден преди това и едни ден след това.
5. Мекрух е да се прави непрекъснат оруч – т.е. всеки ден.
Хадис: От Абдуллах ибн Умер (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Няма оруч за този, който вечно е държал оруч.”” (Бухари и Муслим)
6. Жената да не прави нафиле оруч, без разрешение на мъжа й, когато той си е вкъщи.
„Казал е Пратеникът (с.а.с.): „Не е позволено на една жена да прави нафиле оруч, когато мъжът й си е вкъщи, без да се допита до него.”” (Муттефекун алейхи)
7. Да не се прави два или три дена последователно оруч, без да се яде сутрин и вечер!
8. Когато някой е пътник и пътуването е трудно, е мекрух да прави нафиле оруч.
9. Ден на съмнение – тридесетият ден на месец Шабан или един ден преди Рамазан, когато не се знае дали е влезнал Рамазанът.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Не правете нафиле оруч един или два дена преди Рамазан, освен ако някой от вас няма друг оруч за говеене!”” (Предаден от шестте имами)
VІ. Оруч, който е харам.
1. В първия ден на Рамазан Байрям – това е първият ден на месец Шаууал и той е празник за мюсюлманина. В този ден е харам да се говее.
2. На Курбан Байрям, който е четири дена – това са 10, 11, 12 и 13 ден на месец Зильхидже.
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.), който казал: ,,Пратеникът(с.а.с.) забрани да се държи оруч в два дена – в първия ден на Рамазан Байрям и в първия ден на Курбан Байрям.” (Муттефекун алейхи)
Хадис: Пейгамберинът (с.а.с.) е казал: „ Дните на Мина са дни за ядене, пиене и споменаване на Аллах.” /Муслим/
3. Харам е оручът на жена, която е в хаиз или нифас.
Според някои учени, ако на някой човек лекарите му кажат, че наистина, ако говее, има опасност за живота му – тогава оручът му е харам.
VІІ. На кого е фарз оручътв месец Рамазан?
1. Да е мюсюлманин.
2. Да е пълнолетен.
3. Да е разумен /добре с ума/.
Хадис: Казал е Пейгамберинът (с.а.с.): ,,Калемите са вдигнати /т.е. не са отговорни за делата си/ за три групи хора: 1) за малко дете, докато достигне пълнолетие; 2) който не е добре с ума, докато се оправи; 3) човек, който спи, докато се събуди.”
Ако едно дете върши лоши неща и родителите го подстрекават към това, то грехът /вината/ поемат родителите или този, който го подстрекава към това, и обратно – имат награда, ако го учат на добро.
4. Да бъде здрав – ако някой е болен, той не трябва да говее, а да се отдължи, когато е здрав. Същото се отнася и за хора, които не могат поради болест да издържат без храна цял ден. Също така и бременни жени или жени – кърмачки.
5. Да не е пътник – сура „Бакара:184” .
За пътник се смята този, който пътува на разстояние минимум 90 км. в едната посока и пътят да е труден. Който има намерение да пътува, трябва да яде сухур и по време на пътуването, ако изпита нужда от храна, може да разговее.
6. Жената да не е в хаис или нифас (тогава е харам да говее).
- Ако например възникне пожар или природно бедствие и човек трябва да се включи в спасителни операции – позволено е да яде и пие само колкото да се подсили. После този ден се наговява.
- Ако се наложи да се даде кръв за спасяване на човешки живот, е позволено да се разговее, след което този ден се наговява.
VІІІ. Фарзове на оруча:
1. Нийет – възнамерение – според имам ебу Ханифе нийетът трябва да се прави преди имсак, а по изключение до преди обяд.
2. Да се интересува и знае за времето на заговяване и разговяване.
3. Да се предпазва от заговяване до разговяване от нещата, които провалят оруча.
ІХ. Суннети на оруча:
1. Ядене на сухур1 - да се яде до последния момент, е от суннета.
2. Навременно разговявяне – при настъпване на времето на Акшам или при започването на езана за този намаз.
Хадис: От ебу Зер /р.а./: „Казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Моят уммет2 ще бъде на хаир /добро/, докато избързват с ифтара3 и закъсняват със суфера.”” (Имам Ахмед - добър)
3. Ифтарът /разговяването/ да бъде с фурма по възможност.
Хадис: От Енес /р.а./, който казал: „ Пратеникът (с.а.с.) разговяваше с прясна фурма, ако нямаше прясна - със суха, ако нямаше суха фурма - с вода, преди да кланя Акшам. (Муслим)
4. Ако някой е много гладен – първо да се нахрани и след това да кланя.
5. Да прави дуа преди да разговее.
Хадис: От Абдуллах ибн Амру /р.а./ : „ Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Дуата на говеещия, преди да разговее, не се връща от Аллах (С.Т.).”” (ибн Маджа - достоверен)
Това се прави 10-15 мин. преди да се разговее.
6. Даване на ифтар на друг говеещ, ако има възможност за това.
Хадис: От Зеид ибн Халид /р.а./ : „ Казал е Пейгамберът (с.а.с.): ,,Който даде нещо за разговяване на говеещ, получава награда колкото на говеещия, без да се намали от наградата на говеещия.”” (Достоверен)
7. Предпазване на органите и частите на тялото от харам.
Хадис: От ебу Хурейра /р.а./ : „ Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Който не остави лошите думи и лошите навици, то Аллах (С.Т.) няма нужда от това, той да остави храната и питието си.”” (Бухари)
8. Кланянето на намаза ,,Таравих”.
- По времето на Пейгамбера (с.а.с.) хората са кланяли този намаз само четири нощи и то по осем рекята. Пратеникът (с.а.с.) не излязъл да кланя другите нощи, защото се събирали много хора и се опасявал да не го вземат за фарз намаз.
Хадис: От Айше /р.а./ и ебу Зер /р.а./ се предава: „ Пратеникът (с.а.с.) кланяше Таравих намаз с джемат 23-та;25-та и 27-мата нощ на месец Рамадан и след това прекрати, страхувайки се да не стане фарз за мюсюлманите, като кланяше по осем рекята. (Муттефекун алейхи)
По-късно, по времето на Умер /р.а./ мюсюлманите са започнали да кланят по двадесет рекята с единодушно съгласие на всички сахаби.
Хадис: От ебу Хурейра /р.а./ : „ Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Придържайте се към моя суннет и суннета на четиримата праведни халифи” (ебу Дауд и Тирмизи - достоверен)
Хадис: От Абдуллах ибн Умер /р.а./ : „ Казал е Пратеникът (с.а.с.) - ,,Намазът през нощта се кланя два по два рекята и когато видиш, че наближава сабах намаз – кланяй витир намаз!”(Муттефекун алейхи)
9. Достойнство на последните десет нощи от месец Рамазан.
а) Нощта ,,Кадр”.
Последните десет нощи от месец Рамазан са най-достойните нощи от цялата година. Това е така, защото в тези нощи е нощта Кадр, която е по-превъзходна от 1000 месеца. Много от редовите мусюлмани смятат, че тя е 27-та нащ на Рамазан, но ислямските учени са на мненеи, че тя е скрита в последните 10 нощи на този месец, или по конкретно в последните 10 нечетни нощи от месец Рамазан.
Хадис: От ебу Хурейра /р.а./ : „ Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Който прави ибадет в нощта ,,Кадр” с вяра и очакване на награда от Аллах (С.Т.) – на него му се опрощават всички минали /малки / грехове.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.) : ,,Търсете нощта ,,Кадр” в последната десетдневка на месец Рамазан!” (Ахмед, Несаи и Хаким)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.) : ,, Търсете нощта ,,Кадр” в последните десет нечетни нощи на месец Рамазан!” (Бухари)
10. Правене на итикяф4
Хадис: От Айше /р.а./ : „ Пратеникът (с.а.с.) престояваше в джамията, с цел итикяф, в последните десет денонощия на месец Рамадан, откакто се преместихме в Медина, докато си замина от света!” (Муттефекун алейхи)
- Итикяфът е от суннета на Пратеника (с.а.с.) и се прави с цел, за да се откъсне човекът от ежедневието, и се отдаде на ибадет, като трябва да отговаря на следните условия:
1) Да е в джамия, където се прави петкратен намаз.
2) Да не се занимава с нищо друго, освен с ибадет /обожаване на Аллах (С.Т.)/, насихат, Куран или зикр.
3) Да не излиза от джамията, освен при силна необходимост – колкото по-малко се излиза, толкова по-добре.
Итикяф може да се прави и извън свещения месец, ако се възнамери това.
Х. Мекрухове на оруча:
1. Вкусването или дъвченето на нещо, без никаква нужда – ако жена готви храна за много хора, й е позволено да вкуси от храната, без да поглъща, за да разбере вкуса, или пък майка с малко дете да храни детето си чрез надъвкване на храната.
2. Пипане, докосване, ухажване между съпрузите;
3. Да се мирише парфюм или силна миризма, или парата от ястието, което се готви.
ХІ. Дейности, които развалят оруча:
1. Полово сношение.
2. Умишлено консумиране на храна или питие /пушене/. Ако не е умишлено – не разваля.
Хадис: От ебу Хурейра /р.а./ : „ Казал е Пратеникът (с.а.с.) : ,,Този, който говее и яде или пие след забравяне, то да прекрати веднага, когато се сети ,и да си довърши оруча, защото Аллах (С.Т.) го е нахранил и напоил!”” (Муттефекун алейхи)
Когато се консумира умишлено храна или се пие, или пуши, оручът се проваля и трябва да се наговее.
3. Умишлено достигане до екулация /излизане на семенна течност от половия орган/. Ако това се случи по време на сън – оручът не се разваля.
4. Изтичане на голямо количество кръв или преливане на кръв. Ако изтичането на кръв е в малко количество – не проваля оруча.
5. Слагането на подхранваща инжекция – ако инжекцията се налага да се сложи и не е подхранваща организма – не проваля оруча, но някои учени казват, че независимо каква е – по-добре да се отговее.
6. Умишлено повръщане – ако човек, без да иска повърне, не се проваля оручът.
Хадис: От ебу Хурейра /р.а./ : „ Казал е Пратеникът (с.а.с.): ,,Който повърне, без да иска – не трябва да го наговява, а който повърне нарочно – да го наговее (ден за ден)!” (Есхабу сунен)
7. Пушене, дъвчене или смъркане на нещо през носа.
8. Идване на хаиз или нифаз при жените.
! – От изброените неща, които провалят оруча, първите две от тях, ако са предизвикани умишлено, се изисква да се говеят шесдесет дена без прекъсване за наказание, и още един ден за наговяване.
ХІІ. Кефарет – откупване за пропуснат оруч.
1.Кефарет от шестдесет дена оруч или нахранване на шестдесет човека – това се прави при провален оруч, заради умишлено полово сношение или ядене и пиене през деня в Рамазан без уважителна причина.
2. Кефарет чрез нахранване на един беден човек:
- Когато възрастен човек, поради някаква причина, не държи оруч и не може да го отговее трябва всяка вечер да нахранва по един човек.
- Неизлечимо болен. Ако някой е бил дълго време болен, и е мислил, че няма да оздравее дава този вид откуп. Но след време ако оздравее, то трябва да наговее този оруч.
Хадис: От ебу Хурейра /р.а./ и от Айше /р.а./: „ Казал е Пейгамбера(с.а.с.) : ,,Когато някой умре и му е останал оруч – за него може да говеят неговите близки.” (Муттефекун алейхи)
ХІІІ. Фитри5 – това е задължение за всеки един мюсюлманин.
В края на месец Рамазан, главата на всяко мюсюлманско семейство, трябва да раздаде за всеки един член от неговото семейство по една „Фитра”!
Хадис: От Абдуллах ибн Умер /р.а./ : „ Заповяда ни Пратеникът (с.а.с.) да даваме фитра в Рамазан, за всеки човек по една саа6 от фурми или една саа от жито за всеки мюсюлманин - свободен или роб, мъж или жена, малък или голям, без изключение.”” (Бухари и Муслим)
Най-добре е да се даде брашно, защото това е основна и трайна хранителна стока, да бъде минимум два килограма.
Според имам ебу Ханифе може да се даде фитра в пари на стойността на хранителния продукт.
Фитра могат да получат тези, които получават и зекят.
Най-добре е да се даде фитра преди Байрямския намаз или един - два дена преди това.
ХІV. Двата големи празника на мюсюлманите – Рамазан Байрам и Курбан Байрям.
Според имам ебу Ханифе е ваджиб да се кланят намазите на тези празници и след това да се празнува.
Суннет е за намаза да се отиде с гусул абдест, с най-хубавите дрехи, с които разполага човек, да използва парфюм. Добре е да се отиде преди сабах намаз.
1. Кланяне на Байрям намаз:
а) Прави се нийет – възнамерение;
б) Взема се ифтитах текбир и се учи ,,Субханеке”;
в) Вземат се три последователни текбира и се чете сура ,,Фатиха” и още едно суре или айет.;
г) Отива се на рукю и седжде, след което се кланя и вторият рекят с ,,Фатиха” и суре или айет;
д) Преди да се отиде на рукю, се вземат три последователни текбира, а на четвъртия се отива на рукю и се довършва намазът.
е) След намаза имамът прави хутбе.