Всевишния Аллах е създал хората и джиновете за да Му се подчиняват, и е заповядал да Го споменават винаги и по всяко време. Той повелява в Свещенния Коран: “О, вярващи често споменавайте Аллах! И Го прославяйте сутрин и вечер” Ел-Ахзаб 41-42
И е отредил някой времена, който са по-достойни, като в края на всеки намаз и при завършването на всеки ибадет, за това в тези времена Аллах е заповядал да бъде споменаван в тях тъй като те се отличават от останалите времена. Аллах в Корана повелява така: “И когато завършите намаза, споменавайте Аллах прави седнали и на страните си.” Ен-Ниса-103.
“И щом изпълните свойте обреди, споменавайте Аллах, както споменавате предците си дори по силно.” Ел-Бакара- 200. Споменаването на Аллах обхваща всички подчинения на думи и на дела. И всяко подчинение от своя страна е споменяне на Аллах, като това трябва да става със сърцето и езика. Мюсюлманина винаги трябва да споменава Аллах особено с думите “ЛЯ ИЛЯХЕ ИЛЛЕЛЛАХ”, “СУБАХАНЕЛЛАХ”, “ЕЛХАМДУЛИЛЛЯХ”, “АЛЛАХУ ЕКБЕР”. Тези зикрове или думи са много лезни за изпълнение, защото за тях не се изисква нито абдест нито спицялно място и поза, също така с тях езика не се измаря при споменянето на Аллах като е положението при другите органи на тялото.
Уважаеми братя мюсюлмани!
Най-достойното и ценно споменаване на Аллах е с думите “ЛЯ ИЛЯХЕ ИЛЛЕЛЛАХ”, което означава “Няма друго божество заслужаващо обожаване освен Аллах.” По тази причина ние начесто трябва да повтаряме тази дума например Пратеника е казал:
النَّبِيَّ صَلَّى اللَّه عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ خَيْرُ الدُّعَاءِ دُعَاءُ يَوْمِ عَرَفَةَ وَخَيْرُ مَا قُلْتُ أَنَا وَالنَّبِيُّونَ مِنْ قَبْلِي لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ وَحْدَهُ لَا شَرِيكَ لَهُ لَهُ الْمُلْكُ وَلَهُ الْحَمْدُ وَهُوَ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ * الترمذي
“Най-достойното което съм изричал аз и пратениците преди мен са думите: “Ля иляхе иллеллаху уахдеху ля шерике лех. Лехуль-мулку уе лехул-хамду уе хуве аля кулли шейин кадир.”Тирмизи.
И след като тези думи имат такова голямо значение то е естествено с тях да са свързани определени разпоредби да имат условия и изисквания. Те просто неса само обикновени думи който се изричат с език, а в тях има заложено много по голямо значение. Тези думи мюсюлманите ги изричат по време на езан, икамет, хутбето и с тях се крепи небето и земята, заради тях са създадени всички създания, за ради тях са свълени книги и изпратени пратеници с божествени закони. Заради тях на съдния ден ще се поставят справедливите везни и книгите с делата. Заради тези думи хората се делят на вярващи и неверници и заради тях ще бъдат питани и съответно заведени или за дженнета или за джехеннема. Заради тези думи е поставено Киблето и основана Уммата /общността/, за тях са кръстосвани сабии в името на Аллах, и те са най голямото зъдължение на хората към Аллах. Те са думите за влизане в Исляма и кляча за дженнета. Тези са думите на богобоязаннта и искреността и стях човек се спъсява от неверието и огъня. Който на този свят ги изрече живота и имуществото му стават неприкосновенни, а ако ги изрече с искренност и убеденост ще се спаси от огъня и ще влезе в дженнета. Пратеника е казал:
أَحَدَ بَنِي سَالِمٍ قَالَ غَدَا عَلَيَّ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهم عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فَقَالَ لَنْ يُوَافِيَ عَبْدٌ يَوْمَ الْقِيَامَةِ يَقُولُ لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ يَبْتَغِي بِهِ وَجْهَ اللَّهِ إِلَّا حَرَّمَ اللَّهُ عَلَيْهِ النَّارَ * البخاري
“… Аллах е забранил /направил харам/ на огъня да гори този, който каже “Ля иляхе иллеллах” искрено заради Аллах.” Бухари.
Тези думи са кратки и леки за произнасяне, но за сметка на това в теглилките на съдния ден. В един хадис Пратеника разказва следното:
عن أبي سعيد الخدري رضي الله عنه عن رسول الله صلى الله عليه وسلم قال قال موسى عليه السلام يا رب علمني شيئا اذكرك به وأدعوك به قال يا موسى قل لا إله إلا الله قال يا رب كل عبادك يقول هذا قال قل لا إله إلا الله قال لا إله إلا أنت يا رب إنما أريد شيئا تخصني به قال يا موسى لو كان السماوات السبع وعامرهن غيري والأرضين السبع في كفة ولا إله إلا الله في كفة مالت بهن لا إله إلا الله هذا حديث صحيح الإسناد ولم يخرجاه المستدرك لحاكم و ابن حبان
“Муса веднъж рекъл: “О, Аллах! Научиме на думи, с който да те споменям и моля?” Тогава Аллах му отговорил: “О, Муса! Казвай ля иляхе иллеллах.” Тогава Муса рекал: “О, Аллах всички хора казват тези думи!” Тогава Аллах му отговорил: “О, Муса! Ако от едната страна на теглилката бъде поставено седемте небета и земи заедно с всичко, което има в тях, а от другата страна на теглилката бъдат поставени думите “Ля иляхе иллеллах” те ще натежат.” Ибни Хиббан и Хаким.
Тези велики думи имат две основи:
Първата основа е отричане: т.е. отричане на каквато и да е божественост във всичко друго освен Аллах.
Втората основа пък е подвърждение: т.е. подвърждаване, че Аллах е един единствен, който заслужава обужаване.
От тези основи произлиза и тяхното значение, а именно разграничаване мужду идолопоклоничеството, многобожието и отправянето на всички молитви единствено и искрено само към Аллах. В този смисълса и предадените думи в Корана от Ибрахим към баща му и народа:
وإذ قال إبراهيم لأبيه وقومه إنني براء مما تعبدون (26) إلا الذي فطرني فإنه سيهديني (27) الزخرف
“И когато Ибрахим рече на бъща си и народа: “Аз отхвърлям това, на което служите и служа само на онзи Който ме е създал., и Той ще ме напъти.” Ез-Зухруф-26,27. А също така и следните думи на Аллах.
…فمن يكفر بالطاغوت ويؤمن بالله فقد استمسك بالعروة الوثقى لا انفصام لها … البقرة 256
“…Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се е хванал за най-здравата връзка, която не се къса…” Ел-Бакара 256. Когато човек изрече тези думи с убеждение, искреност и работи по тяхните изисквания то той с това си поведение обявява разграничението си от идолопоклонничеството. Но ако тези думи бъдат изречени от един човек само с устата без да се знае тяхното значение, и без да работи по изискванията им то те не му носят никаква полза. Както двуличниците изричат тези думи с уста, но в сърцата си таят неверие за което ще бъдат в дъното на джехеннема. Също така и този, който с устата изрича тези думи, но с делата си им противоречи, то те не му носят никаква полза.
Думите “Ля иляхе иллеллах” изискват да не се обожава и моли никой друг освен Аллах, било той жив или мъртав, евлия или светец.
Уважаеми братя!
Някой хора се заблождават, като си мислят че да си мюсдюлманин е достатачно да признаваш,че Аллах съществува, и че Той е сътворил всичко и стова да е отдал дължимото на думите “Ля иляхе иллеллах” и може да върши каквото си иска. Това не е така защото мушриците /езичниците/, с който вуюваше Пратеника, знаеха и признаваха, че Аллах съществува, и че е сътворил всичко, но въпреки това те се молеха на икони и идоли. Това тяхно признание че Аллах съществува, няма с нищо да ги избави от вечния огън.
Братя мюсюлмани! От изискванията и задълженията към този който произнесе думите “Ля иляхе иллеллах” е кланенето на петократния намаз, даването на зекят, говеене през месец рамазан и отоването на хад от този, който има възможност. Също така спазването на всички заповеди и забрани от Аллах и Неговия Пратеник.
На днешно време ни е сме свидетели как много хора претендират, че са мюсюлмани, но не кланят намаз, недават зекят, неговеят, не зачитат заповедите и забраните на Аллах. За такава категория хора има много доказателства и от Курана и от Суннета на Пратеник, че те не са истински мюсюлмани, и че нема да се отърват от джехеннемското наказание. Аллах в Корана повелява:
فإن تابوا وأقاموا الصلاة وآتوا الزكاة فإخوانكم في الدين … التوبة11
“И ако се покаят и правят намаз, и дават зекят, то тогава те са ваши братя по религия…” Ет-теуба 11. А пък Пратеника казва:
عَنْ أَبِي سُفْيَانَ قَالَ سَمِعْتُ جَابِرًا يَقُولُ سَمِعْتُ النَّبِيَّ صَلَّى اللَّه عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَقُولُ إِنَّ بَيْنَ الرَّجُلِ وَبَيْنَ الشِّرْكِ وَالْكُفْرِ تَرْكَ الصَّلَاةِ * مسلم
“Между човека, неверието и идолопоклонничеството е оставянето на намаза.” Муслим
братя мюсюлмани! Думите “Ля иляхе иллеллах” са ключа за дженнета, но както всеки ключ си има заби без които отварянето на дадена врата е немислимо така и по горе споменатите неща се явяват като заби на ключа “Ля иляхе иллеллах”.
Уважаеми братя нека да се молим на Аллах да ни напъти, и да ни стори от тези, който казват с искреност и знание тези думи и работят по тяхното изискване.
И е отредил някой времена, който са по-достойни, като в края на всеки намаз и при завършването на всеки ибадет, за това в тези времена Аллах е заповядал да бъде споменаван в тях тъй като те се отличават от останалите времена. Аллах в Корана повелява така: “И когато завършите намаза, споменавайте Аллах прави седнали и на страните си.” Ен-Ниса-103.
“И щом изпълните свойте обреди, споменавайте Аллах, както споменавате предците си дори по силно.” Ел-Бакара- 200. Споменаването на Аллах обхваща всички подчинения на думи и на дела. И всяко подчинение от своя страна е споменяне на Аллах, като това трябва да става със сърцето и езика. Мюсюлманина винаги трябва да споменава Аллах особено с думите “ЛЯ ИЛЯХЕ ИЛЛЕЛЛАХ”, “СУБАХАНЕЛЛАХ”, “ЕЛХАМДУЛИЛЛЯХ”, “АЛЛАХУ ЕКБЕР”. Тези зикрове или думи са много лезни за изпълнение, защото за тях не се изисква нито абдест нито спицялно място и поза, също така с тях езика не се измаря при споменянето на Аллах като е положението при другите органи на тялото.
Уважаеми братя мюсюлмани!
Най-достойното и ценно споменаване на Аллах е с думите “ЛЯ ИЛЯХЕ ИЛЛЕЛЛАХ”, което означава “Няма друго божество заслужаващо обожаване освен Аллах.” По тази причина ние начесто трябва да повтаряме тази дума например Пратеника е казал:
النَّبِيَّ صَلَّى اللَّه عَلَيْهِ وَسَلَّمَ قَالَ خَيْرُ الدُّعَاءِ دُعَاءُ يَوْمِ عَرَفَةَ وَخَيْرُ مَا قُلْتُ أَنَا وَالنَّبِيُّونَ مِنْ قَبْلِي لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ وَحْدَهُ لَا شَرِيكَ لَهُ لَهُ الْمُلْكُ وَلَهُ الْحَمْدُ وَهُوَ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ * الترمذي
“Най-достойното което съм изричал аз и пратениците преди мен са думите: “Ля иляхе иллеллаху уахдеху ля шерике лех. Лехуль-мулку уе лехул-хамду уе хуве аля кулли шейин кадир.”Тирмизи.
И след като тези думи имат такова голямо значение то е естествено с тях да са свързани определени разпоредби да имат условия и изисквания. Те просто неса само обикновени думи който се изричат с език, а в тях има заложено много по голямо значение. Тези думи мюсюлманите ги изричат по време на езан, икамет, хутбето и с тях се крепи небето и земята, заради тях са създадени всички създания, за ради тях са свълени книги и изпратени пратеници с божествени закони. Заради тях на съдния ден ще се поставят справедливите везни и книгите с делата. Заради тези думи хората се делят на вярващи и неверници и заради тях ще бъдат питани и съответно заведени или за дженнета или за джехеннема. Заради тези думи е поставено Киблето и основана Уммата /общността/, за тях са кръстосвани сабии в името на Аллах, и те са най голямото зъдължение на хората към Аллах. Те са думите за влизане в Исляма и кляча за дженнета. Тези са думите на богобоязаннта и искреността и стях човек се спъсява от неверието и огъня. Който на този свят ги изрече живота и имуществото му стават неприкосновенни, а ако ги изрече с искренност и убеденост ще се спаси от огъня и ще влезе в дженнета. Пратеника е казал:
أَحَدَ بَنِي سَالِمٍ قَالَ غَدَا عَلَيَّ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهم عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فَقَالَ لَنْ يُوَافِيَ عَبْدٌ يَوْمَ الْقِيَامَةِ يَقُولُ لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ يَبْتَغِي بِهِ وَجْهَ اللَّهِ إِلَّا حَرَّمَ اللَّهُ عَلَيْهِ النَّارَ * البخاري
“… Аллах е забранил /направил харам/ на огъня да гори този, който каже “Ля иляхе иллеллах” искрено заради Аллах.” Бухари.
Тези думи са кратки и леки за произнасяне, но за сметка на това в теглилките на съдния ден. В един хадис Пратеника разказва следното:
عن أبي سعيد الخدري رضي الله عنه عن رسول الله صلى الله عليه وسلم قال قال موسى عليه السلام يا رب علمني شيئا اذكرك به وأدعوك به قال يا موسى قل لا إله إلا الله قال يا رب كل عبادك يقول هذا قال قل لا إله إلا الله قال لا إله إلا أنت يا رب إنما أريد شيئا تخصني به قال يا موسى لو كان السماوات السبع وعامرهن غيري والأرضين السبع في كفة ولا إله إلا الله في كفة مالت بهن لا إله إلا الله هذا حديث صحيح الإسناد ولم يخرجاه المستدرك لحاكم و ابن حبان
“Муса веднъж рекъл: “О, Аллах! Научиме на думи, с който да те споменям и моля?” Тогава Аллах му отговорил: “О, Муса! Казвай ля иляхе иллеллах.” Тогава Муса рекал: “О, Аллах всички хора казват тези думи!” Тогава Аллах му отговорил: “О, Муса! Ако от едната страна на теглилката бъде поставено седемте небета и земи заедно с всичко, което има в тях, а от другата страна на теглилката бъдат поставени думите “Ля иляхе иллеллах” те ще натежат.” Ибни Хиббан и Хаким.
Тези велики думи имат две основи:
Първата основа е отричане: т.е. отричане на каквато и да е божественост във всичко друго освен Аллах.
Втората основа пък е подвърждение: т.е. подвърждаване, че Аллах е един единствен, който заслужава обужаване.
От тези основи произлиза и тяхното значение, а именно разграничаване мужду идолопоклоничеството, многобожието и отправянето на всички молитви единствено и искрено само към Аллах. В този смисълса и предадените думи в Корана от Ибрахим към баща му и народа:
وإذ قال إبراهيم لأبيه وقومه إنني براء مما تعبدون (26) إلا الذي فطرني فإنه سيهديني (27) الزخرف
“И когато Ибрахим рече на бъща си и народа: “Аз отхвърлям това, на което служите и служа само на онзи Който ме е създал., и Той ще ме напъти.” Ез-Зухруф-26,27. А също така и следните думи на Аллах.
…فمن يكفر بالطاغوت ويؤمن بالله فقد استمسك بالعروة الوثقى لا انفصام لها … البقرة 256
“…Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се е хванал за най-здравата връзка, която не се къса…” Ел-Бакара 256. Когато човек изрече тези думи с убеждение, искреност и работи по тяхните изисквания то той с това си поведение обявява разграничението си от идолопоклонничеството. Но ако тези думи бъдат изречени от един човек само с устата без да се знае тяхното значение, и без да работи по изискванията им то те не му носят никаква полза. Както двуличниците изричат тези думи с уста, но в сърцата си таят неверие за което ще бъдат в дъното на джехеннема. Също така и този, който с устата изрича тези думи, но с делата си им противоречи, то те не му носят никаква полза.
Думите “Ля иляхе иллеллах” изискват да не се обожава и моли никой друг освен Аллах, било той жив или мъртав, евлия или светец.
Уважаеми братя!
Някой хора се заблождават, като си мислят че да си мюсдюлманин е достатачно да признаваш,че Аллах съществува, и че Той е сътворил всичко и стова да е отдал дължимото на думите “Ля иляхе иллеллах” и може да върши каквото си иска. Това не е така защото мушриците /езичниците/, с който вуюваше Пратеника, знаеха и признаваха, че Аллах съществува, и че е сътворил всичко, но въпреки това те се молеха на икони и идоли. Това тяхно признание че Аллах съществува, няма с нищо да ги избави от вечния огън.
Братя мюсюлмани! От изискванията и задълженията към този който произнесе думите “Ля иляхе иллеллах” е кланенето на петократния намаз, даването на зекят, говеене през месец рамазан и отоването на хад от този, който има възможност. Също така спазването на всички заповеди и забрани от Аллах и Неговия Пратеник.
На днешно време ни е сме свидетели как много хора претендират, че са мюсюлмани, но не кланят намаз, недават зекят, неговеят, не зачитат заповедите и забраните на Аллах. За такава категория хора има много доказателства и от Курана и от Суннета на Пратеник, че те не са истински мюсюлмани, и че нема да се отърват от джехеннемското наказание. Аллах в Корана повелява:
فإن تابوا وأقاموا الصلاة وآتوا الزكاة فإخوانكم في الدين … التوبة11
“И ако се покаят и правят намаз, и дават зекят, то тогава те са ваши братя по религия…” Ет-теуба 11. А пък Пратеника казва:
عَنْ أَبِي سُفْيَانَ قَالَ سَمِعْتُ جَابِرًا يَقُولُ سَمِعْتُ النَّبِيَّ صَلَّى اللَّه عَلَيْهِ وَسَلَّمَ يَقُولُ إِنَّ بَيْنَ الرَّجُلِ وَبَيْنَ الشِّرْكِ وَالْكُفْرِ تَرْكَ الصَّلَاةِ * مسلم
“Между човека, неверието и идолопоклонничеството е оставянето на намаза.” Муслим
братя мюсюлмани! Думите “Ля иляхе иллеллах” са ключа за дженнета, но както всеки ключ си има заби без които отварянето на дадена врата е немислимо така и по горе споменатите неща се явяват като заби на ключа “Ля иляхе иллеллах”.
Уважаеми братя нека да се молим на Аллах да ни напъти, и да ни стори от тези, който казват с искреност и знание тези думи и работят по тяхното изискване.