Всевишния Аллах повелява на своите раби да се явяват пред Него с „пречистено сърце“ и „сърце обърнато към Него“. Спазването на тази повеля е същността на благоприличието, което рабът трябва да притежава.
Множи приятелите си. Защото колкото по-многолюден и голям е кервана толкова по-малко ще са онези, които ще искат да го нападнат.
Човекът е дарен със склността да съчувства и да мисли за другия. Поради това, той живее в общество, в социална среда. Защото уединението е присъщо само на Аллах (дж. дж.). Единственият начин рабите да се предпазят от материалните и духовни заплахи е да се намират в приятелски кръг от праведни вярващи. Както повелява Всевишния Аллах, за да се предпази сърцето се повелява: „... бъдете с правдивите!“ /Сура ат-Тауба/Покаянието/, 119). За да изобрази мъдростта, че сам човек е изложен на по-големи опасности, народът е казал: „Вълкът изяжда овцата, която се отделя от стадото“.
Всяка птица лети само в ято от нейния вид.
Човек намира търсения покой и постига желаното в общност от съратници по вяра и дела. Общуването с хора, които не принадлежат към неговия свят, води до отклонения от нормалното. Дори това, че птиците летят с птици от същия вид е проявление на тази естествена склонност.
Посещавайте приятелите често, защото пътеките, по които не се минава, обрастват с тръни и бурени.
Приятелството може да започне лесно. Трудното е да бъде продължено. Поради това да останеш приятел е много по-трудно от това да станеш приятел с някого. Развивайки се приятелството прави сърцата по-податливи на нараняване. Поради това, приятелствата трябва да се подновяват с посещения и размяна на подаръци. Истинското приятелство се проявява с успешното преминаване на изпитанията на трудните моменти. Една от седемте групи, които в Съдния ден ще бъдат опазени под сянката на Арш (най-високото ниво на небето) е на онези, които са се побратимявали само заради Аллах.
Онзи, който има добър приятел няма нужда от огледало.
Пророкът /с.а.с./ е повелил: „Вярващите са като огледало един за друг.“ /Ебу Давуд, Едеб 49/4918/. Това означава, че в онзи, към когото се насочиш с приятелски чувства, виждаш своето отражение. Всъщност човек поради заложения в него егоизъм обича тези, които приличат на него. Колкото голяма е обичта, толкова е и приликата.
Подлите хора отговарят на предаността с причиняване на страдание.
Поддържането на отношения с хора с подъл нрав увеличава страданието и тежестта, която те причиняват. Когато се налага общуване с подобни хора, то трябва да се свежда до минимум. В противен случай човек бива несправедливо угнетен.
В здраве и благополучие всеки е приятел. Но в моменти на мъка и печал има ли друг близък освен Аллах?!
Повечето от хората са приятели за хубави дни. Винаги са готови да споделят щастливите мигове. Но в моменти на бедствия ги няма. Това не са истински приятели, те са приятели на своите изгоди. Истинските приятели са заедно и в радост и в мъка.
/Из „Загадката наречена човек“ Осман Нури ТОПБАШ стр. 197-199/
http://www.imanbg.com/index.php/8-nachalo/1-nachalo