Ислямската религия отделя огромно значение на чистотата. Всеки мюсюлманин трябва да е чист, както е казал Пратеникът на Аллах (с.а.с.): ,,Чистотата е половината от вярата.”
1. Чистотата в Исляма се разделя на два вида:
Вътрешна (душевна) чистота – това означава да е чиста душата на мюсюлманина от безверие;, ширк” (съдружаване); измяна; завист и други пороци
Външна (физическа) чистота:
Почистване от видими мръсотии, например почистване след ходене по нужда и др.;
Почистване от невидими мръсотии, например вземане на абдест след сън.
2. Видове мръсотии според шериата:
2.1. Тежки мръсотии – дори и мъничко от тези мръсотии да попаднат по тялото или дрехите – замърсяват и те са:
а) всичко, което излиза от срамните места на човека като:
- Изпражнения;
- Урина;
- Семенна течност /мени - сперма/, (според Ебу Ханифе тя е мръсна, а според имамите Ахмед и Шафии - тя е чиста);
- Веди – прозрачен секрет, който излиза от мъжкия полов орган при стрес, страх и др.;
- Мези – прозрачен секрет, който излиза от половия орган при жената и мъжа при възбуда;
- Хаиз – месечно течение, менструация при жените;
- Нифас – след родилно течение при жените, което трае до четиридесет дена;
- Истихада – течение при болестно състояние на жената.
б) кръв – независимо от какво е, тя се счита за тежка мръсотия;
в) свинята – цялата се счита за тежка мръсотия;
г) кучето;
д) повръщано;
е) алкохол;
ж) мършата –животно, умряло, без да е заклано, или животно, заклано, без да се спомене името на Аллах (С.Т.), се счита за мърша, както и всичко, което излиза от животни, които са харам да се консумират.
2.2. Леки мръсотии:
а) изпражнения и урина на животни, чието месо е позволено да се консумира. Повечето учени определят животните, които стават за курбан – камила, крава, овца и коза.
Разбира, се на този свят няма нищо идеално, така че идеална чистота трудно се постига. Наистина човек е създаден несъвършен, поради тази причина Аллах (С.Т.) е дал граници на опрощение за леката и тежката мръсотия.
При тежките мръсотии – допуска се опрощение само за много малка капка. Например при урината, ако е напръскан, колкото няколко иглени върха, се допуска – това се отнася за течните мръсотии. При не течните се допуска, колкото един дирхем /средна монета/, но това е при положение, че няма вода за почистване. Тогава може да се почисти и с друга материя, като е извинен до намирането на вода;
При лека мръсотия – позволено е до ¼ от всяка част на дрехата и тялото при дарура1. Ако някой се съмнява, че е изцапал дрехите си, то е по-добре да ги смени.
* Най-вероятно е човек да се замърси при ходене в тоалетна, затова мюсюлманинът трябва много да внимава, когато ходи там.
2.3. Култура на ходене в тоалетната:
а) да се направи дуа – (Аллахумме инни еузубике минел хубси вел хабаис) ,,О, Аллах, пази ме от джинове, мръсотии и нечистотии!” – тази дуа се чете и преди влизане в банята;
б) да се влиза с левия крак, а да се излиза с десния;
в) не трябва да се говори и да се стои излишно, защото може да има джинове и шейтани;
г) от суннета е да се ходи дори и по малка нужда клекнал, за да не се напръска;
д) след малка нужда да се изчаква да изтече и последната капка от пикочния канал, след това да се измие и подсуши;
е) след голяма нужда да се измие с вода и след това да се подсуши. Ако няма вода, може да се почисти и с друго нещо, докато се намери вода. Забранено е да се прави с кокали и с изпражнения на животни , като пипането на срамните места и подмиването да става само с лявата ръка;
ж) в тоалетната да не се влиза с айети от Корана , независимо на какво са написани или завити, или нещо, на което е написано името на Аллах Теаля;
з) да се излезе с десния крак и да се каже: ,,Гуфранеке”.
Има пет неща, които са заложени по природа в човека от Аллах (С.Т.): - чистене на срамните места и под мишниците от косми, рязане на ноктите, пускане на брада и обрязване при мъжете.
МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ПОЧИСТВАНЕ
І. Вода – тя е основното средство за почистване. От шериатска гледна точка тя се дели на три вида:
1. Чиста и почистваща – това е неупотребявана вода, на която не са нарушени трите основни свойства – цвят, мирис и вкус. Това са водите от моретата, океана, язовирите, реките, потоците, дъждовната вода.
Хадис:2 Попитали Пейгамбера (с.а.с.) дали може да се вземе абдест от море или океан, а той (с.а.с.) отговорил: ,,Водите на моретата и океаните са чисти и всичко, което е в тях, е халал (за ядене), дори и да е умряло”.
Под термина ,,неупотребявана” се има предвид да не е използвана, т.е. ако някой си пъхне ръката в съд с вода , тя става употребявана или ако се загребе вода в съд, който не е чист , то и водата се счита за нечиста. Ако водоемът е голям и се замърси водата от единия му край – то от другия е чиста. Вода, от която е пил човек или животно, което става за курбан, или птица с клюн (без да е имало слюнка в клюна), се счита за чиста. Ако е пило друго животно, не се счита за чиста.
2. Чиста, но не почистваща вода – от шериатска гледна точка е всяка вода, на която са нарушени едно или трите основни свойства или е употребявана, но става за пране или пиене, е чиста – но е непочистваща. Такава вода не може да се използва за абдест. (Например безалкохолна напитка, т.е цветът и мирисът са изкуствено променени).
3. Мръсна вода – всяка, която не е от първия или втория вид, т.е. водата, на която са променени свойствата и не става за пиене, миене, абдест.
ІІ. Пръст – тя се използва за абдест ,,тейеммум”. Чрез пръст се извършва не физическо, а морално почистване. Също така се използва за почистване например на обувките, ако са изцапани с мръсотия. Ако куче е пило от някакъв съд, то съдът трябва да се измие шест пъти с вода и един път с пръст.
ІІІ. Почистване чрез изтъркване:
Казва жената на Пейгамберът (с.а.с.): ,,Понякога Пейгамберът (с.а.с.) имаше следи от суха сперма и аз му я изтривах, след което той ставаше да кланя намаз.” Според една част от учените спермата е мръсна, а според друга - тя е чиста, а самият акт на отделяне изисква изкъпване.
ІV. Почистване чрез изсъхване – ако едно място е мръсно (например е напоено с урина), след няколко дни от слънцето и вятъра то изсъхва или попива и се изпарява. Това важи само за почвата, за други неща не важи (например килими).
V Почистване на кожи чрез сол и обработка. Кожата на всички животни, с изключение на прасето и кучето, могат да се използват след обработка със сол.
АБДЕСТ
1. Определение: Абдест - измиване на определени части от тялото по определен начин с цел ибадет.
2. Начин на вземане на абдест:
След като се направи нийет (възнамеряване) за абдест, се казва, Бисмиллях и се измиват ръцете до китките; слага се вода в устата; измива се хубаво устната кухина; слага се вода в носа; мие се лицето; след това се измиват ръцете до лактите, включително, като се започва отдясно; после се прави месх (забърсване с влажни ръце) на главата; забърсват се ушите и накрая се мият двата крака до глезените, включително, като се започва с десния крак.
3.Видове абдест:
Фарз:
а/ за намаз; б/ при четене от мусхаф; в/ при таваф;
Суннет:
а/ за всеки намаз; б/ при четене на Коран наизуст или книги, в които има айети и хадиси; в/ преди лягане и др.
4. Фарзове на абдеста:
а) Еднократно измиване на лицето, като границите на измиване трябва да са до косата , под брадата и между двете уши;
б) еднократно измиване на ръцете до лактите, включително;
в) забърсване на главата с мокри ръце един път - (месх), като навлажняването трябва да обхване не по-малко от една четвърт;
г) еднократно измиване на краката до глезените ,включително.
5. Сюннети на абдеста:
а) нийет- в хадис, предаден от Умер (р.а.), Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва: ,Делата са според намеренията (нийета) и на всеки ще се въздаде според неговите намерения.” (Муслим)
Пейгамберът (с.а.с.) е правил нийета със сърцето при всички видове ибадет, с изключение за хадж и умре. При започването на дадена работа всеки прави нийет за нея със сърцето си, дори и да не го оповестява чрез думи, но според някои учени е позволено да се изрече и с думи.
б) казване на ,,بسم الله”(Бисмиллях);
в) измиване на ръцете до китките;
г) ползване на мисвак3 преди абдеста.
Хадис: От Айше (р.а.): „Каза Пейгамберът (с.а.с.): ,,Мисвакът почиства устата и се предизвиква задоволството на Аллах (С.Т.)." (Ахмед и Несаи)
Хадис: От ебу Хурейра (р.а.): „Казва Пейгамберът (с.а.с.): ,,Ако не беше затруднение за уммета, мисвака щях да го направя фарз.””
д) измиване на устата и носа по три пъти;
е) прокарване на пръстите в брадата и между пръстите на ръцете и краката;
ж) второто и третото измиване на частите, които се измиват по три пъти;
з) започване на миенето отдясно ;
и) забърсване на ушите ;
й) спазване на поредността и извършване на действията така, както ги е извършвал Пратеникът (с.а.с.);
к) да не се прекъсват действията по време на абдеста;
л) четене на дуата след абдест.
6. Мустехаб - желателни неща на абдеста:
а)по време на абдест да се обърне в посока към къбле;
б) да вземе абдест на чисто място;
в) да не ползва чужда помощ, ако не се налага;
г) при миенето на определени части да сипва вода с дясната ръка;
д) абдестът да се взема преди езана;
е) след като свърши абдеста, да пие три пъти вода и да чете зикр (споменаване на Аллах (С.Т.));
ж) кланяне на два рекята намаз.
7. Мекрух – нежелателни неща на абдеста:
а) оставянето нарочно на суннет или мустехаб;
б) измиване без нужда повече от три пъти частите на тялото;
в) да се говорят излишни неща по време на абдеста.
8. Неща, които развалят абдеста:
а) всяко нещо, което излиза от срамните места на човека ,независимо какво е, дори газ, без значение дали е умишлено, или неумишлено;
б) излизане на кръв, гной, жълта вода и др. от тялото, ако потече и се разлее;
в) повръщането разваля абдеста;
г) заспиване в дълбок сън, ако задреме, без да се е отпуснал, не се разваля абдестът;
д) изгубване на съзнание и полудяване;
е) засмиване на глас в намаза;
При недостатък (като болест) може да се вземе абдест заедно с недостатъка, но той важи само за откланване на намаза, след което се разваля от само себе си. Например при изтичане на кръв, гной или друго на мястото, от което изтича, трябва да се сложи марля, памук, превръзка или др.
9. Месх върху мести :
Аллах (С.Т.) е направил улеснение при вземане на абдест, за този, който има затруднение при миенето на краката при студ, болест, пътуване и др.
Местите са кожени обувки или чорапи, които трябва да отговарят на следните условия, за да се прави месх върху тях:
-да се обуят след абдест;
-да покриват глезените;
-да не са скъсани – допуска се до три пръста скъсване;
-да са здрави и да издържат около час и половина ходене пеша, без да се скъсат;
-да са от кожа или друг материал, като при месха капките от водата не трябва да стигат до краката;
-да са плътно около крака;
а) Времетраене на местите:
Хадис: От ебу Бекр (р.а.): "Пейгамберът (с.а.с.) ни позволи да правим месх върху мести до три денонощия, когато сме на път, и едно денонощие, когато сме у дома.” (Дара Кутни и Хаким)
Времетраенето на месха върху местите започва да се счита от първото забърсване след обуването им. Месх може да се прави и върху чорапи, ако отговарят на условията за мести.
б) Какво разваля правото на месх върху мести?
- Изтичането на определеното време;
- Събуване или скъсване на местите;
- При намокряне на краката или ако влезе вода под местите.
10. Месх върху гипс или превръзка – условията за местите не се отнасят за гипс или превръзка, защото това е необходимост (дарура). Когато някой има гипс или превръзка, може да прави месх върху тях. След свалянето им трябва да вземе нов абдест.
ГУСУЛ АБДЕСТ
1. Определение: Гусул абдест - измиване на цялото тяло с чиста вода с възнамеряване за ибадет.
2. Начин на правене на гусул абдест:
Най-напред се прави нийет, след това се измиват ръцете до китките, после се измиват интимните /срамните/ места и се взема малък абдест. След това се измива цялото тяло като се започне от главата, дясната половина на тялото, лявата половина и накрая се мият краката.
3. Видове гусул абдест:
Фарз: Гусул абдест е задължителен при следните четири положения.
а) при джунуб (временно отстранен от ибадет) – когато човек получи, оргазъм независимо дали е мъж или жена; при полов контакт; ако жена отиде на гинеколог и се наложи да й слагат някакви инструменти във влагалището, не се счита за джунуб или при излизане на семенна течност от половия орган на мъжа без удоволствие, също не се счита за джунуб;
б) след хаид4 и нифас5 при жените;
в) когато настъпи смъртта на мюсюлманина или мюсюлманката – задължение е на близките да вземат гусул абдест на мъртвеца;
г) когато някой приеме Исляма, независимо каква религия е изпълнявал преди това.
Суннет:
а) в деня джумая (петък);
б) на празниците ,,Байрям”;
в) при обличане на ихрам,
(Ихрам – две големи кърпи, които се обличат от мъжете, които)отиват на хадж или умре.
4. Фарзове на гусул абдест:
а) слагане на вода в устата и носа по веднъж;
б) намокряне на цялото тяло – къпане.
Ако човек се потопи в басейн или море с намерение за гусул абдест и намокри устата и носа, е изпълнил гусул. Когато жена има гъсти коси или дълги плитки, които трудно се разплитат, може да не се разплитат, достатъчно е да се намокрят корените на косата, а върху плитките се посипва вода.
Хадис: От Айше (р.а.): ”Една жена попита Пейгамбера (с.а.с.): „ Я, Расулюллах, имам гъсти плитки, да ги разплитам ли по време на гусул?” Каза (с.а.с.): „Не! Достатъчно е да сипеш три пъти вода върху главата и да измиеш цялото тяло.”” (Муслим)
5. Суннети на гусула:
а) нийет – възнамеряване;
б) четене на дуата преди влизане в баня - ,,Бисмиллях, Аллахумме инни еузубике минел хубси вель хабаис!” ;
в) измиване на ръцете до китките;
г) измиване на срамните места;
д) вземане на малък абдест – вътре в банята, като не се учи Куран или зикр;
е) започване на къпането от главата, след това да се спазва поредността отдясно;
ж) къпането да се осъществява на закрито място – Айше (р.а.) е казала, че съпрузите може да се къпят заедно;
з) накрая, преди излизане, да се плакнат краката.
След полово сношение е желателно да се изчака 10 мин., след което да се отиде по малка нужда и тогава да се взема гусул.
НЕЩА, КОИТО СА ЗАБРАНЕНИ ДА ВЪРШИ ЧОВЕК, КОГАТО Е ДЖУНУБ
1. Когат е джунуб, човек няма право да прави никакъв намаз, а ако прави, той няма да му е приет;
2. Да се чете Курани – Керим е забранено, дори и наизуст;
3. Да влиза в джамия, освен при силна необходимост;
4. Да прави таваф (обиколки на кяабето);
Ако някой е джунуб вечерта, може да отложи къпането до сутринта, но Пейгамберът (с.а.с.) е вземал преди да си легне малък абдест. Позволява се да се прави полово сношение повече от един път и накрая да се вземе само веднъж гусул, но е желателно след всеки акт, да се измиват половите органи, и по възможност вземане на малък абдест. Не е желателно да се яде и пие, когато човек е джунуб, ако не е належащо.
ТЕЙЕММУМ
1.Определение: Тейеммум - вземане на абдест или гусул чрез забърсване на лицето и ръцете до лактите с чиста пръст (земя) при липса на вода или при невъзможност за използването й.
Хадис: От Джабир ибн Абдуллах /р.а./ : „Казал е Пейгамберът (с.а.с.) : „ Има пет неща, които Аллах (С.Т.) е дал на мен и на моята общност и не ги е дал на миналите народи преди мене: Аллах (С.Т.) ни помага срещу враговете ни, като им всява страх в сърцта в разстояние един месец преди това; Аллах (С.Т.) направи за мен цялата земя да бъде джамия и средство за почистване и когато за един човек от моя уммет влезне времето за намаз, да може да кланя, където и да се намира; Аллах (С.Т.) ни позволи плячката след война /жива сила, превозни средства, движимо или недвижимо имущество/; Аллах (С.Т.) ми даде право да защитавам уммета си на Съдния ден .”” /Шефат/ (Бухари)
2. Как се прави тейеммум?
Намира се чиста пръст или нещо, което е от повърхността на земята - без растения, дърво, листа; след това се прави нийет; удрят се дланите на ръцете в пръстта и се забърсва лицето, след това се удрят втори път в пръстта и се забърсват първо дясната, после лявата ръка до лактите включително.
3. Кога може тейеммум да замести гусул или малък абдест?
- При липса на чиста вода – ако човек не може да намери вода на мястото, където се намира, като преди това трябва да е потърсил водата в четирите посоки на 1,5 км.
- Трябва да вземе тейеммум:
- Ако водата едва стига за пиене;
- При невъзможност за използване на водата – например при болест по кожата, при която не трябва да се мокри, при страх или студ;
4. Фарзове на тейеммум:
а) нийет (възнамеряване) – необходимо е да се определи точно за какво ще взима тейеммум;
б) удряне на ръцете в чиста пръст и забърсване на лицето;
в) удряне отново на ръцете в пръст и забърсване на ръцете до лактите.
5. Суннети на тейеммум:
а) казване на ,,Бисмиллях”;
б) тръсване на ръцете от едрите частици на пръстта ;
в) да се извършват действията поред;
г) да се забърше първо дясната след това лявата ръка;
Нежелателните неща, които са за абдест, се отнасят и за тейеммум.
6. Неща, които развалят тейеммум:
а) всяко нещо, което разваля абдеста и гусула , разваля и тейеммум;
б) отпадане на причините, поради които е взет тейеммум – ако по време на намаз отпадне причината, то намазът и абдестът се развалят, но ако след намаза отпадне причината за тейеммум, намазът е приет.
„ХАИЗ” – МЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ ПРИ ЖЕНИТЕ
1. Шериатско обяснение за „хаиз”: Когато майката на човечеството Хавва била в Дженнета и шейтанът ги подмамил да ядат от забраненото дърво, вследствие на което Аллах (С.Т.) ги прогонва от Дженнета, за това че Хавва яла първа от забранения плод, Аллах (С.Т.) я наказал всеки месец от нея и всички жени да излиза мръсна кръв.
(وَيَسْأَلونَكَ عَنِ الْمَحِيضِ قُلْ هُوَ أَذىً فَاعْتَزِلُوا النِّسَاءَ فِي الْمَحِيضِ وَلا تَقْرَبُوهُنَّ حَتَّى يَطْهُرْنَ فَإِذَا تَطَهَّرْنَ فَأْتُوهُنَّ مِنْ حَيْثُ أَمَرَكُمُ اللَّهُ إِنَّ اللَّهَ يُحِبُّ التَّوَّابِينَ وَيُحِبُّ الْمُتَطَهِّرِين) البقرة:222
„И те питат за месечното кръвотечение. Кажи: “Това е страдание.” И стойте далеч от жените в [период на] месечно кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят! А щом се очистят, обладавайте ги, откъдето Аллах ви е повелил! Наистина Аллах обича покайващите се и обича пречистващите се!.” („Бекара: 222”)
(“... стойте далеч” това предписание не бива да се схваща буквално, а само като избягване на полов контакт с жените в месечен цикъл).
Когато Пейгамберът (с.а.с.) отива на хадж, тръгва с жена си и всички сахаби. Когато наближили Мекка, на Айше (р.а.) й дошъл хаиза, а тя започнала да плаче. Тогава Пратеникът (с.а.с.) казал: „ Това е нещо, което Аллах (С.Т.) е предписал на дъщерите на Адем (а.с.). Ти прави всичко, което правят сахабите, освен таваф!”
2. Биологично обяснение за хаиз – Аллах (С.Т.) е дал на всяка зряла жена всеки месец в матката да се образуват яйцеклетки. След образуването си, те започват да набъбват, докато стигнат периода на развитие и ако не бъдат оплодени, те се пукат. Всяка яйцеклетка съдържа в себе си кръв и след като не е оплодена, този кръв се изхвърля навън.
3. Кога кръвта, изтичаща от жената, се смята за хаиз?
а) Трябва да изтича от матката;
б) Да не е след раждане;
в) Да не е от някаква болест;
г) Да не изтича по-малко от три и повече от десет дена;
д) Да е имало преди хаиза минимум петнадесет дена чист период.
4.Времетраене на хаиз – според имам ебу Ханифе минималният период е три дена, нормалният - от пет до седем, а максималният - до десет дена. Ако например има само два дни кръв или повече от десет, не се счита за хаиз.
5. Кога една жена се смята за чиста? Чистотата на жената от гледна точка на шериата се разделя на два вида:
а) физическа чистота – това е периодът между двата цикъла, през който няма течение, и той е в границите на 15-22 дни.
б) шериатска чистота – ако има течение по-малко от три или повече от десет дена, жената се счита за шериатски чиста, дори и да изтича кръв.
6. Дейности, които са забранени да върши жена, която е в хаиз:
а) да прави намаз:
Хадис: От Айше (р.а.): „ По времето на Пейгамбера (с.а.с.), когато ни идваше месечният цикъл на всичките жени, не ни караше да откланваме намаза, а ни заповядваше да отговеем пропуснатия оруч в Рамазан.” (Муслим)
Когато една жена е била чиста преди идване на хаиз и не е кланяла намаза, след хаиза трябва да го откланя.
б) няма право да държи оруч – когато една жена очаква, че ще й дойде на следващия ден хаизът в Рамазан, тя трябва да си яде суфер и да направи нийет за оруч; ако й дойде през деня хаизът, оручът се разваля и трябва да го отговее; също така може да си яде, но да не го прави явно. Когато пък се изчисти от хаиз през деня на Рамазан, тя трябва да вземе гусул и да не яде и пие до акшам, но денят ней се зачита.
в) да чете Корани-Керим – в хадис от Абдуллах ибн Умер, Пратеникът (с.а.с.) казал: „Когато човек е джунуб или жената е в хаиз, да не четат нищо от Корана /,дори и да слушат/! (Ибн Маджа)
Позволено е да прави зикр и дуа. Ако жената е учителка или ученичка и е наложащо /например предстои й изпит/, се допуска да чете Коран в хаиз, но само толкова, колкото е необходимо.
г) няма право да влиза в Джамия – в хадис, предаден от Джесра бин Деджазе (р.а.),казва Пратеникът(с.а.с.): - ,,Не е позволено да влиза в джамия човек, който е джунуб или жена, която е в хаиз.” (Ебу Дауд - добър)
д) да прави таваф /обиколки около кяабето/ - доказателство за това е хадисът в началото на темата.
е) полово сношение – това се отнася и за мъжа, и за жената., Бекара: 222”) Ако мъж направи полово сношение съзнателно с жена си в хаиз – извършват голям грях и след това трябва да се даде кефарет.
*Към чистотата в Исляма спада и това, че мюсюлманинът и мюсюлманката са длъжни да почистват интимните си места (и под мишниците) от косми на всеки 15-20 дена.
Има предание от Сахабите /сподвижниците на Пратеника (с.а.с.)/, че ако този период надвиши четиридесет дена, то вярващият се оприличава на невярващия.
Когато една жена има течение /истихада/ - тя се смята за шериатски чиста и е длъжна да кланя намаз, като за всеки вакът трябва да взема абдест. Също така да изпълнява и останалите ибадети.
НИФАС - СЛЕДРОДИЛНО ПОЛОЖЕНИЕ
1. Времетраене на нифаса: То започва от раждането и продължава според Ебу Ханифе 40 дена, а според други учени - до 60 дена. Ако кръвотечението спре преди 40-я ден, жената трябва да направи гусул и да започне да изпълнява всички шериатски задължения. Също така ако след 40-я ден продължава, тя също трябва да се изкъпе /гусул/ и да изпълнява шериатските си задължения.
2. Всички разпоредби, които са за хаиза се отнасят и за нифаса.