Слава на Всевишния Аллах, който ни отреди да сме мюсюлмани!
Слава на Аллах, който ни освети сърцата със светлината на имана /вярата/!
Слава на Аллах, който за всяко дело ни е показал правилното решение чрез Свещенния Коран.
Ненадминато е поучението дадено в нашата религия и книга по отношение към родителите ни. Аллах- в корана казва: “Служете единственно на Аллах, и не сдружавайте нищо с него! Към родителите се отнасяйте с добрина, и към близкия и сираците и нуждаещия се, и към близкия съсед и към дълечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашета десница! Аллах не обича годеливия самохвалеца.” Сура Ен-Ниса: 36
Днес ние живеем на модерното невежие, което в много насоки е променило представата за истинските цености като за целта използва много грим и маски, все повече изпитваме неопходимостта да си дадем ясна оценка по въпроса с мястото и ролята на родителите в живота ни.
В един хадис сведен от Абдуллах бин Месуд се казва, че Пратеника- на въпрос: “Кое дело е най-добро? Той отговорил: “Намаза изпълнен на време. След това кое? Пратеника- казъл: “Борбата по пътя на Аллах.” Бухари и Муслим.
Напърво място след подчинението към Аллах след намаза в случая се нарежда уважението на родителиет, което показва важноста на този въпрос. Никой неможе пълноценно да отдължи дълга си към родителите. Това става ясно от следния хадис, в който хадис Пратеника- казва: “Никой неможе да отдължи дълга си към родителите си, освен ако не е бил някой в робство и сина го намери и освободи.” Муслим.
Според колтурата на исляма онзи, който е удостоен с вяра и мисълта за равносметка на съдния ден, не само, че нетрябва да помислят за лошо дело срещо родителите и да ги назовават с неприлични названия, а дори и “уф” небива да им казва както Всевишния Аллах е повелил в Корана.
“Повели твоя Господар да не служите другиму освен нему и към родителите – добрина! Ако единият от тях или двамата достигнат староста при теб, не им казвай “уф”! И неги навиквай, а им казвай ласкави думи! И от милосърдие за тях спосни крилото на смирението, и кажи: “Господарю мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък.” Ел-Исра- 23,24
уважаеми братя! Освен родителите, на този свят за човека не съществува друг, който да е полагал толкова много грижи и да е бил готов да се саможертва за неговото израстване. Ето защо нашата религия е отделила такова важно място на отношенията към родителите.
При словосъчетанията на различните езици изразяващи по отделно двамата родители на преден план изпъква майката, както е и в българския език. Не се казва баща – майка, а майка – баща. Като разгледаме малко повнимателно хадисите на Пратеника- и Курана ще видим, че е отделено по специално място на майката. Например в сура Люкман се казва: “И повелихме на човка да се отнася добре с родителите си. Носила го е майка му в слабос връз слабост и го отбива в две години. Бъди признателен на Мен и на родителите си. Завръщането е при мен.” Люкман-14
Ебу Хурейраразказва дойде и попита: “О, Пратенико на Аллах, към кого от хората най-много съм задължен да сторя добро?” Пратеника отговорил: “Към майка ти.” Човека пак повторил същия въпрос още двапъти и отговора на Пратеника все бил същия, чак на четвъртия път казал “Към баща ти.” Бухари и Муслим.
Голямото място което е отделено в исляма за /отношението ни/поведението ни към родителите проличава и от следния хадис на Бурейда, в който казва: “Един човек дойде при Расулюллах и рече: “О, Пратенико на Аллах! Аз носех майка си на гръб под изгарящото слъце на растояние преблизително два ферсаха /мерна еденица равняваща се преблизително на 8 км./ Жегата бе толкова силна, че ако бях поставил парче месо щеше да се изпече. /Аз питам като се има в предвит тези условия дали съм си издължил дълга пред нея?” Пратеника- отговорил: “Може би с това си отдължил само родилните й болки /и мъки/.”
Неподчинението към родителите е разрешено в Исляма само тогава когато от тяхна страна е проявен иск за прекрачване заповедите или забраните на Аллах.
В сура Анкебут Всевишния Аллах повелява: “Повелихме на човека да се отнася добре с родителите си. А ако те принождават да сдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай.” Ел-Анкебут-8
Когато става въпрос за непокорство това никак не означава, че при това положение може да се използват непозволени отношения и термини.
Дори и родителите да са починали, ако те са били мюсюлмани то отношението ни към тях не прекъсва, а то продължава с отправяне на молба към Аллах да им опрости допуснатите грешки.
В хадис разказан от Малик бин Рабиа ас-Селеме се казва, че когато при Расулюллах дошел един човек и попитал: “О, Пратенико на Аллах! Имали някаква добрина която да я сторя за мойте родители след тяхната смърт?” той отговорил: “Да! Прави добра дуа за тях, изпълни тяхното завещание, посещавай близките им и почитай приятелите им.”
А добрината към майката се равнява по награда на наградата за борбата по пътя на Аллах, а враждата към родителите е причина да не се почувстват дженнетските блага.
В един хадис разказан от Ебу Хурейра се казва: “Уханието на дженента се усеща на растояние 500 години. Въпреки това то няма да се усети от онзи, който натеква за стореното добро, пристрастения към алкохола и онзи, който се противи на родителите си.”
Скъпи братя! От всяка страна ни заобикалят коварствата на шейтана. Неговата цел и стремеж е да провали всеко едно добро дело още в самия зародиш, да влоши връзките и отношенията между хората, да прекъсне това което Аллах е заповядъл да бъде съединено, а именно връзките и отношенията с близките. Той намира начини и средства как да влезне между приятели и близки та дори и в семействата и да влоши съществуващите добри отношения между тях. Ако желаете чуйте за неговата злина и вреда от устата на Расулюллах чрез хадис разказан от Джабир: “Шейтана построява своя трон върху водата и провожда и провожда войните си в околността. Най близък до иблис е онзи, който стори най-голямия смут. Един от войните му се връща и казва: “Аз сторих това и това.” Иблис му казва: “Нищо не си сторил.” След това идва друг и казва: “Не се отделих от един човек докато не го скарах със съпругата му.” Тогава иблис се приближава към него с думите: “Колко си добър ти!”
Уважаеми братя нека тези слова изпълнени с мъдрост от Корана и сунната, озъряват нашите сърца по трудните пътища на днешния ден. За да можем да се избавим от мрачните къртини, които се наблюдават често в семействата и всъщото време да станем носители и разпространители на мюсюлманските порядки и принципи, които да ни извисят, както в обществото така и прет Великия Творец Аллах, с който срещата е неизбежна.
Нека Аллах ни пречисти сърцата и делата от следите на невежеството дани напъти към правия път и дани отреди от онези който зачитат и уважават родителите си така както го иска Аллах.
Слава на Аллах, който ни освети сърцата със светлината на имана /вярата/!
Слава на Аллах, който за всяко дело ни е показал правилното решение чрез Свещенния Коран.
Ненадминато е поучението дадено в нашата религия и книга по отношение към родителите ни. Аллах- в корана казва: “Служете единственно на Аллах, и не сдружавайте нищо с него! Към родителите се отнасяйте с добрина, и към близкия и сираците и нуждаещия се, и към близкия съсед и към дълечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашета десница! Аллах не обича годеливия самохвалеца.” Сура Ен-Ниса: 36
Днес ние живеем на модерното невежие, което в много насоки е променило представата за истинските цености като за целта използва много грим и маски, все повече изпитваме неопходимостта да си дадем ясна оценка по въпроса с мястото и ролята на родителите в живота ни.
В един хадис сведен от Абдуллах бин Месуд се казва, че Пратеника- на въпрос: “Кое дело е най-добро? Той отговорил: “Намаза изпълнен на време. След това кое? Пратеника- казъл: “Борбата по пътя на Аллах.” Бухари и Муслим.
Напърво място след подчинението към Аллах след намаза в случая се нарежда уважението на родителиет, което показва важноста на този въпрос. Никой неможе пълноценно да отдължи дълга си към родителите. Това става ясно от следния хадис, в който хадис Пратеника- казва: “Никой неможе да отдължи дълга си към родителите си, освен ако не е бил някой в робство и сина го намери и освободи.” Муслим.
Според колтурата на исляма онзи, който е удостоен с вяра и мисълта за равносметка на съдния ден, не само, че нетрябва да помислят за лошо дело срещо родителите и да ги назовават с неприлични названия, а дори и “уф” небива да им казва както Всевишния Аллах е повелил в Корана.
“Повели твоя Господар да не служите другиму освен нему и към родителите – добрина! Ако единият от тях или двамата достигнат староста при теб, не им казвай “уф”! И неги навиквай, а им казвай ласкави думи! И от милосърдие за тях спосни крилото на смирението, и кажи: “Господарю мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък.” Ел-Исра- 23,24
уважаеми братя! Освен родителите, на този свят за човека не съществува друг, който да е полагал толкова много грижи и да е бил готов да се саможертва за неговото израстване. Ето защо нашата религия е отделила такова важно място на отношенията към родителите.
При словосъчетанията на различните езици изразяващи по отделно двамата родители на преден план изпъква майката, както е и в българския език. Не се казва баща – майка, а майка – баща. Като разгледаме малко повнимателно хадисите на Пратеника- и Курана ще видим, че е отделено по специално място на майката. Например в сура Люкман се казва: “И повелихме на човка да се отнася добре с родителите си. Носила го е майка му в слабос връз слабост и го отбива в две години. Бъди признателен на Мен и на родителите си. Завръщането е при мен.” Люкман-14
Ебу Хурейраразказва дойде и попита: “О, Пратенико на Аллах, към кого от хората най-много съм задължен да сторя добро?” Пратеника отговорил: “Към майка ти.” Човека пак повторил същия въпрос още двапъти и отговора на Пратеника все бил същия, чак на четвъртия път казал “Към баща ти.” Бухари и Муслим.
Голямото място което е отделено в исляма за /отношението ни/поведението ни към родителите проличава и от следния хадис на Бурейда, в който казва: “Един човек дойде при Расулюллах и рече: “О, Пратенико на Аллах! Аз носех майка си на гръб под изгарящото слъце на растояние преблизително два ферсаха /мерна еденица равняваща се преблизително на 8 км./ Жегата бе толкова силна, че ако бях поставил парче месо щеше да се изпече. /Аз питам като се има в предвит тези условия дали съм си издължил дълга пред нея?” Пратеника- отговорил: “Може би с това си отдължил само родилните й болки /и мъки/.”
Неподчинението към родителите е разрешено в Исляма само тогава когато от тяхна страна е проявен иск за прекрачване заповедите или забраните на Аллах.
В сура Анкебут Всевишния Аллах повелява: “Повелихме на човека да се отнася добре с родителите си. А ако те принождават да сдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай.” Ел-Анкебут-8
Когато става въпрос за непокорство това никак не означава, че при това положение може да се използват непозволени отношения и термини.
Дори и родителите да са починали, ако те са били мюсюлмани то отношението ни към тях не прекъсва, а то продължава с отправяне на молба към Аллах да им опрости допуснатите грешки.
В хадис разказан от Малик бин Рабиа ас-Селеме се казва, че когато при Расулюллах дошел един човек и попитал: “О, Пратенико на Аллах! Имали някаква добрина която да я сторя за мойте родители след тяхната смърт?” той отговорил: “Да! Прави добра дуа за тях, изпълни тяхното завещание, посещавай близките им и почитай приятелите им.”
А добрината към майката се равнява по награда на наградата за борбата по пътя на Аллах, а враждата към родителите е причина да не се почувстват дженнетските блага.
В един хадис разказан от Ебу Хурейра се казва: “Уханието на дженента се усеща на растояние 500 години. Въпреки това то няма да се усети от онзи, който натеква за стореното добро, пристрастения към алкохола и онзи, който се противи на родителите си.”
Скъпи братя! От всяка страна ни заобикалят коварствата на шейтана. Неговата цел и стремеж е да провали всеко едно добро дело още в самия зародиш, да влоши връзките и отношенията между хората, да прекъсне това което Аллах е заповядъл да бъде съединено, а именно връзките и отношенията с близките. Той намира начини и средства как да влезне между приятели и близки та дори и в семействата и да влоши съществуващите добри отношения между тях. Ако желаете чуйте за неговата злина и вреда от устата на Расулюллах чрез хадис разказан от Джабир: “Шейтана построява своя трон върху водата и провожда и провожда войните си в околността. Най близък до иблис е онзи, който стори най-голямия смут. Един от войните му се връща и казва: “Аз сторих това и това.” Иблис му казва: “Нищо не си сторил.” След това идва друг и казва: “Не се отделих от един човек докато не го скарах със съпругата му.” Тогава иблис се приближава към него с думите: “Колко си добър ти!”
Уважаеми братя нека тези слова изпълнени с мъдрост от Корана и сунната, озъряват нашите сърца по трудните пътища на днешния ден. За да можем да се избавим от мрачните къртини, които се наблюдават често в семействата и всъщото време да станем носители и разпространители на мюсюлманските порядки и принципи, които да ни извисят, както в обществото така и прет Великия Творец Аллах, с който срещата е неизбежна.
Нека Аллах ни пречисти сърцата и делата от следите на невежеството дани напъти към правия път и дани отреди от онези който зачитат и уважават родителите си така както го иска Аллах.