От Абдула ибн Махран се разказва, че предводителя на правоверните
– Харун Рашид, по време на път за хадж посетил град Куфа и останал там няколко дни.
Когато той дал разпореждане за обиколка на града, хората тръгнали да го съпровождат, заедно с тях тръгнал и валията на Аллах
Бехлюл ал-Меджнун.
Той седнал до пътя, играейки си с децата,
в очакване на Харун Рашид.
Виждайки предводителя на правоверните, Бехлюл с цял глас викнал:
„О, предводителю на правоверните!“
Чувайки неговия възглас, Харун Рашид открил с ръка завесата и попитал:
„Какво искаш, о, Бехлюл?“
„О, предводителю на правоверните, – започнал Бехлюл.
– Айман ибн Набил ни е казвал от Кудамат ибн Абдулах ал-Амирия, че видял Пророка (с.а.в), яздещ на гърба на камила, и под тях имало вехто, износено седло.
Него не го съпровождала ни музика, нито удари на барабани.
Твоята скромност, о, предводителю на правоверните, е по добра за теб, от твоята гордост“.
Чувайки словата на Бехлюл, Харун Рашид се разплакал толкова силно, че сълзите закапали по – земята. Харун Рашид, поискал от Бехлюл, да му разказва още.
Тогава Бехлюл му казал следните слова:
„Днес ти управляваш земята,
И всички раби за тебе са низки.
А утре ти ще отидеш в гроба,
Като спомен за себе си ще оставиш хълм от земя“.
И всички раби за тебе са низки.
А утре ти ще отидеш в гроба,
Като спомен за себе си ще оставиш хълм от земя“.
От очите на Харун Рашид затекли сълзи като река.
„Ти постъпи добре, о, Бехлюл.
Има ли още какво да ми кажеш?“
– попитал султана.
„Има, о, предводителю на правоверните,
– казал Бехлюл и продължил.
– Този, когото Всевишния е дарил с красота и богатство, което той изразходва по пътя на Аллах, и пази красотата за себе си, ще запишат неговото име сред искренните и благородни раби“.
„Добре казано“,
– отговорил му Харун Рашид и заповядал на своите слуги да го дарят, добавяйки:
„Ако ти имаш някакъв дълг, то аз ще го изплатя, о, Бехлюл“.
„Дълг дълг не възстановява
– казал Бехлюл.
– Отдай дължимото на този, на комуто сам си длъжен и започни първо със своите дългове
(има се в предвид дълга пред народа)
о, предводителю на правоверните“.
„О, Бехлюл, аз ще ти дам всичко, което пожелаеш!“ – възкликнал Харун Рашид.
А Бехлюл, обръщайки своя взор към небето, казал:
„О, предводителю на правоверните!
Аз и ти се явяваме от тези, които храни Аллах ,
и е невъзможно,
Той да си спомня за теб и да забрави за мен „. Чувайки словата на Бехлюл, Харун Рашид спуснал завесата и заповядал да продължат нататък.