Ихляс означава делата, които вършим, добрите неща, които се опитваме да правим, да бъдат вършени единствено и само заради Всевишния Аллах, за спечелване на неговото задоволство.

Ихляс означава делата, които вършим, добрите неща, които се опитваме да правим, да бъдат вършени единствено и само заради Всевишния Аллах, за спечелване на неговото задоволство.

Сторените от нас дела с това намерение означават, че ние вършим всичко искрено (с ихляс).

И Всевишния Аллах приема най-много тези дела.

Противоположното на искреността е лицемерието и самохвалството.

Ако благодеянията, които правим, не ги вършим заради Всевишния Аллах, а ги изпълняваме, за да ни забележат и за да ни похвалят, то това е една от най-големите ни и опасни грешки. Всевишният Създател повелява, че няма да приеме молитвите (ибадета) на тези хора, които се изтъкват, и ни предупреждава, че в Съдния ден ще им повели:

- О, самоизтъкващи се хора!

 Идете при този, заради когото направихте тези добрини.

 Нека той ви възнагради и ви даде отплата.

 Днес не очаквайте нищо от мен.

Защото вие на пръв поглед го правехте заради моята повеля, а всъщност вършехте тези добрини, за да ви забележат останалите хора и за да се самоизтъквате.

Да, извършените от нас добрини, сторените благодеяния трябва да бъдат само за спечелването на задоволството на Всевишния Създател.

Ако спечелим задоволството на Аллах, то мнението и критиките на останалите нямат значение. Защото ако делата ни са в името на спечелването на задоволството на Всевишния, целият свят да се обърне срещу нас, това е без значение.

И обратното, дори целият свят да ни подкрепя и поощрява, ако Всевишният не е доволен, то стореното от нас няма стойност.

Един ден Пратеникът на Световете повелил на сподвижниците си (сахабетата):

- За вас най-много се страхувам да не изпаднете в малък ширк (съдружаване).

Попитаха го:

- О, Пратенико, какво означава това?

Отговори им:

- Малкият ширк е лицемерието и самохвалството.

 Защото Всевишният повелява на тези, които вършат делата си, за да се самоизтъкнат:

- Идете при този, заради когото направихте тези добрини.

 Нека той ви възнагради.

Пратеникът на Световете е повелил:

- Има толкова постещи хора, които само гладуват.

Има толкова хора, които кланят намаз, но само се изморяват.

Тези на пръв поглед постят заради заповедта на Всевишния, кланят намаз, за да спечелят Неговото задоволство, а всъщност си мислят за други облаги. Правейки това, те се опитват да спечелят доверието на другиго и да се облагодетелстват.

Един човек дошъл при Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и го попитал:

- Пратенико на Аллах, аз върша добрини, правя ибадет, но ми харесва хората да ми благодарят и да ми се възхищават.

Пророка предпочел да замълчи, а след малко било низпослано следното знамение:

- Този, който иска задоволството на Всевишния, нека не си мисли за облаги от хората. Аллах не е до тези, които мислят за това.

Затова големият учен Факих е казал следното:

- Този, който желае да получи награда за делата си в Съдния ден, да не мисли друго, освен задоволството на Всевишния Аллах. А след това да забрави това свое добро дело, за да не се възгордява и да бъде надменен.

Човек, който въпреки че върши добри дела само заради задоволството на Всевишния, ако се възгордее, нека се осланя на Аллах. Ако направи това, то злите помисли на дявола не ще му навредят.

Учените винаги са се съмнявали:

- Не знаем дали Всевишният ще приеме нашите благодеяния?

А Превеликият ни Създател е повелил:

- Дори да се гордеете за делата си, молитвите на искрените вярващи ще ви спасят.

Човек, който се гордее с направените добрини - пътища, чешми, джамии, помага на бедните, ако искрените вярващи се помолят за него, с милостта на Всевишния, неговите дела ще бъдат приети.

Така че, дори да се възгордява човек, трябва да прави добрини. Защото искрените молитви на вярващите ще бъдат причина за приемането на неговите дела.

Така и горделивият човек ще може да се спаси.