Ислямът не се задоволява със самостоятелното изпълнение на фарз намазите, в усамотеност от обществото, в което човекът живее, а повелява и подтиква изпълнението му с джемаат.
Религията ни призовава към обединение и единство, към преодоляване на различията и групировките.
Напътства да се придържаме към повелите на Аллах Теаля в Корани Керим и Суннета на Пратеника (с.а.с) и да не се разделяме.
Това допринася за сплотяване сърцата на мюсюлманите в добрите дела, пречиства ги от ненавист, злоба, високомерие и е средство за преодоляване на националистически, расови и други различия.
Подтиква вярващите към братство и равенство и е стимул за извършване на добри дела в знак на подчинение към Аллах Теаля.
Постоянната връзка на човека с джамията дава възможност за възползване от полезната наука и разпространението й в обществото.
Спомага за привикване към ред и дисциплина, разширява възможността за запознанства между мюсюлманите и създаване на топли братски връзки, като в същото време демонстрира величието на Исляма.
Пратеникът на Аллах (с.а.с) казва:
“Намазът с джемаат е по-превъзходен от намаза, кланян самостоятелно с двадесет и седем степени.”
/Муслим./
Пратеникът (с.а.с) казва:
“Който желае да срещне Всевишния Аллах в утрешния (съдния) ден като мюсюлманин, нека да спазва кланянето на намазите с джемаат, когато се зове за тях...”
/Муслим./
Намазът с джемаат е ваджиб (задължение) на вярващите мъже. Аллах Теаля казва:
И кланяйте намаза, и давайте зекята, и се покланяйте с покланящите се!
/Бакара/2/:43./
Пратеникът на Аллах (с.а.с) казва:
“Двама и повече са джемаат.”
/Ибн Маджа./
Пратеникът на Аллах (с.а.с) казва:
“Намазът на мъж с един от мъжете е по-превъзходен от намаза, който кланя сам, а намазът на мъж с двама от мъжете е по превъзходен, отколкото намаза с един, и колкото са повече, е по-обичано от Аллах .”
/Несаи./
Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал :
“Който вземе абдест вкъщи, после тръгне към джамия от джамиите на Аллах, за да изпълни (фарз намаз) задължение от задълженията към Аллах Теаля, при всяка една негова стъпка се премахва негова грешка, а при следващата-се издига неговата степен.”
/Муслим./
Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал :
Който кланя сабах намаз с джемаат, се намира под закрилата на Аллах Теаля.”
/Муслим./
Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал :
Който кланя ятси намаз с джемаат, като чели е прекарал в намаз половината от нощта.
А който кланя и сабах намаз с джемаат, като чели е кланял намаз през цялата нощ.”
/Муслим./
Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал :
“Зарадвайте онези, които в тъмнината ходят към джамиите, с пълна светлина на Кияметския Ден.”
/Абу Давуд и Тирмизи./
Всевишният Аллах повелява кланянето на намаза с джемаат и предупреждава човека за опасността от попадане в групата, за която казва:
в Деня, когато ще се разкрият делата и [тези] ще бъдат приканени да се поклонят, а не ще могат. Свели поглед, ще ги покрие унижение, а бяха приканвани да се покланят, когато бяха здрави.
/Сура Калем/68/:42-43./
Кяб ел-Ахбар казва:
“Този айет е изпратен за онези, които не спазват намаза с джемаат.”
Сейид ибни Мусейиб казва:
“Те чуваха призива “хая алессалях, хая алелфелях”-“хайде на намаз, хайде на спасение” бяха приканвани да се кланят, бяха здрави, но не се подчиняваха.”
Пратеникът на Аллах (с.а.с) виждайки някои хора да изоставят намаза с джемаат, е казал:
“Възнамерих да заповядам на един от мъжете да кланя хората, след което да отида и да запаля къщите на онези, които изоставят намаза с джемаат.”
Муслим
Пратеникът на Аллах (с.а.с) е казал:
“Хората трябва да престанат да изоставят намаза с джемаат или Аллах ще запечати сърцата им, след което ще бъдат от небрежните.”
/Муслим./
Пратеникът на Аллах (с.а.с) е казал:
“Който чуе призоваващия (муеззина) и не е възпрепятстван от оправдателна причина за да отиде, не се приема от него намаза, който е кланял, т.е. вкъщи.
Тогава бе попитан : О, Пратенико на Аллах!
Коя причина е оправдателна?
Той каза: Опасение за живота или болест.”
/Ибн Маджа./
Имам Тирмизи разказва за Ибн Аббас (р.а), че когато бил попитан за един човек, който през деня говеел, а през нощта кланял намаз, но не
съблюдавал джумата и намаза с джемаат, той казал:
“Този, ако умре, ще бъде в Огъня.”
За съжаление, днес голяма част от мюсюлманите не знаят превъзходствата на намаза с джемаат, нито опасността от изоставянето му.
Те са нехайни, небрежни и нямат отношение към този ибадет, а в същото време силно загрижени и забравили се по Дунята.
Ако се попитаме какви са причините за това?
Дали шейтана ги подтиква да мислят, че няма да напуснат този свят преди да са живели най-малко седемдесет или осемдесет години, в края на които ще им се даде възможност да правят ибадет.
Нима са забравили, че смъртта е изненада за човека, и той не знае кога ще настъпи тя!
Те са се превърнали на играчка в ръцете на шейтана и не са в състояние да му кажат:
“Не.., кълнем се в Аллах, ти си нашият открит враг.”
Той желае да превърне човека в негов привърженик и слуга на Дунята и другар за Джехеннема.
А може би причината е в натрупаните прегрешения, които пречат на човека да върши добри дела и да е в подчинение на Аллах Теаля.
Този човек не чувства сладост от извършеното добро нито пък има чувство за съжаление за това, което е прегрешил или пропуснал от намаза, въпреки че той е основният му капитал.
Възможно е причината да е надменност, при която човек чувства, че няма нужда от Аллах Теаля, Неговата подкрепа и помощ.
Такъв не чувства, че зад всички благоденствия, с които е отрупан, стои Аллах Теаля.
Той разбира нуждата от Всевишния Аллах и чувства, че е безпомощен тогава, когато започне с месеци или години да заобикаля болниците и не намира помощ.
Тогава се сеща, че единствената надежда за него остава милостта, силата и помощта на Всевишния Аллах.
Навярно има и други причини, но нека да не се забравя, че чрез намаза се изразява благодарността, покорността и признателността към Създателя за всички блага, с които Той ни е дарил.
Разбира се, при загуба на някои от тези дарове, човек усеща какво му липсва и какво е пропуснал.