“Онези, които зовете вместо Него, не могат да ви помогнат, нито на себе си помагат.”
(ел-Еараф, 7:197)
Всичко това говори за липса на религиозно знание, за липса на вяра в истинското и правдивото. Тези вярвания процъфтяват в периоди на нестабилност и в ерозиращи общества. В ситуации на отдалечаване от религията, кризата и разпадът на общността водят до разцвет на суеверията. Хората днес, които бягат от религията и търсят помощ от всеки другиго, но не от Аллах изпадат в безнадежност. Това е причината за разцвета на индустрията, търгуваща именно с личната несигурност на хората – гадателки, лечителки и т. н. Модерният човек, който е изоставил вярата в Аллах и не знае как да ръководи живота си, е изправен пред много повече избори и често разчита на свръхестествени поличби, за да се увери в правилността на решението си.
Това е синдром за едно много болно общество, в което социалните връзки са се разпаднали, а хората не са способни на ефективно сътрудничество в името на някакви общи цели. В него човек непрекъснато възприема околните като враждебни. Намира ги в най-различни форми, включително и в ирационалните форми на зложелатели, които му правят своите “черни магии”.
“Те не зоват Него, а само женски божества, и зоват само сатана-непокорник”.
(ен-Ниса, 4:117)
Мюсюлманинът, който истински се е привързал към религията на Аллах не вярвя в суеверия. Неговата вяра е чиста, той не се страхува от неизвестното, от хората, от животните, които Аллах е създал, от изпитанията... Не се опитва за всяка болка, за всеки проблем, за всяко неразположение да търси причината в някой друг, той я търси в себе си. Приема всичко, което му се случва с търпение и възхвала на Всевишния, защото знае, че предопределеното е от Него. Опитва се да разреши своите проблеми с помощта на Аллах, като спазва Неговите повели и избягва Неговите забрани. На него не са му нужни амулети, муски и предмети, защото има вяра в сърцето си, която му е достатъчна. Неговото сърце е живо и спокойно, а сърцето на суеверника и отдалечилия се от Аллах е мъртво, изпълнено със страх и терзания. На него не му е нужен определен ден, за да изрази обичта си към своята съпруга, защото вярващият прави това всеки ден.
“Не са равни слепият и зрящият, нито тъмнините и светлината, нито сянката и зноят. И не са равни живите и мъртвите. Аллах прави чуващ, когото пожелае. Но ти не можеш да направиш онези, които са в гробовете, да чуят.”
(Фатир, 35:19-22)
Тези айети налагат извода, че никога не могат да бъдат равнопоставени нравствените и добродетелни хора, които притежават вяра, знание, мъдрост и разум, следват правия път и в отвъдния живот ще заслужат благодат, и онези, които са лишени от споменатите качества, вървят по пътя на заблудата и в отвъдния живот ги чака мъчение. Знаещите са онези, които са познали Аллах и хранят почит към Него, като Го възвеличават. Както казва Пророкът Мухаммед (с.а.с.): “Най-висшата степен е тази на знанието.” Най-ценно е знанието, което се слива с вярата в Аллах, защото тя е път към отвъдния живот.