Ибн Умар, Аллах да е доволен от него, разказва:
Един човек попита Мухаммед, саллаллаху алейхи уа саллам:
“О, Пратенико на Аллах! Кой е най-любимия човек на Аллах?”
Пратеникът, саллаллаху алейхи уа саллам, отговори:
“Най-любимия човек на Аллах е този, който е най-полезен за хората. Най-любими на Аллах сред делата са; да зарадваш мюсюлманин, да премахнеш притеснението му, да изплатиш дълга му, да утолиш глада му. Да тръгнеш със своя брат, за да разрешиш проблема му, за мен е по-любимо, отколкото да извършиш итикяф в продължение на един месец в тази джамия (джамията на Пророка). Който въздържи гнева си, Аллах му прикрива недостатъците. Който според силите си полага старание да въздържи гнева си, в Съдния ден Аллах изпълва му сърцето със задоволство. Който върви със своя брат, докато разреши проблема му, Аллах ще му укрепи краката в Деня, в който краката ще се подхлъзват.
Лошият характер разваля религията както оцета разваля меда.”
Хадисът е от Таберани и е предаден от Ибни Абу-д Дуня ал-Кебаир.
Източник: https://islambulgaria.blogspot.com