Предава се, че след смъртта на Пратеника саллаллаху алейх уа саллам, неговия муаззин – Билял – не е чел азан за никого другиго.
Той (Билял) искал да замине за местността Шам,
но Абу Бакр не му позволявал.
Тогава му казал:
-Ако си ме освободил (когато бях роб) заради задоволството на Аллах, тогава ме пусни!
И така заминал за Шам.
Когато и Умар (радиаллаху анх) пристигнал в Шам
(по времето на неговия халифат), местните жители се обърнали към него, искайки да помоли Билял да чете азан за тях, и той го помолил.
Билял чел азана един ден и никой не бил чувал толкова много плач, както в онзи ден, защото хората си спомнили Пратеника на Аллах (саллаллаху алейх уа саллам).
Говори се, че след това азана на жителите на Шам бил взет от азана на Билял.