МЮСЮЛМАНИНЪТ И ЛЪЖАТА ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА СВЕЩЕНИЯ КОРАН И ХАДИСИТЕ

Лъжата е явен порок.

 Когато някой изрича лъжи, то значи покварата е проникнала в душата му.
Постъпките на лъжеца са злотворни и чрез тях той стремително върви към греха,
макар че към него нито нуждата му го подтиква, нито пък природата му го
принуждава.
...

Не може да има  никакви оправдания за онези, в чийто морал лъжата здраво се е загнездила

и те  живеят с нея, мамейки хората непрестанно.

Във връзка с това Пратеника

(Аллах да го благослови и с мир да го дари!)

е казал:

 “ Правоверният може да носи в
природата си всички човешки качества с изключение на измяната и лъжата!”
/Ахмад/

Асма Бинт Язид предава:

 “Рекох му:

 `О, Пратенико на Аллах, ако една от нас рече за нещо,

 което й  харесва, че не го харесва

– това смята ли се за лъжа?`

Рече ми: ` Лъжата се записва [като] лъжа.

Дори и малката лъжа  се записва [като] малка лъжа.`”

/Муслим/

Казал е и още:

 “ Аз  съм поръчител за дом по средата на Рая за онзи, който се е отрекъл от лъжата, та макар и да се е шегувал.”

 /Ал-Байхаки/

Аллах Всевишния  е повелил:

 О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името
на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките!

Дали е  богат или беден – Аллах е най-достоен за всеки от тях. И не следвайте страстта,
за да не се отклоните! И ако изопачите или се откажете

[от свидетелстване]

–сведущ е Аллах за вашите дела.

 /Сура Жените (Ан-Ниса:’): 135/

Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари!)

 е казал:

 “ Пазете истината, дори и да виждате гибел в нея,

защото в нея е спасението!”

 /Ибн Абу ад-Дуня/

 Негови  са също и думите:

 “ Ако рабът излъже, ангелът [му пазител] се отдръпва от
него надалеч поради зловонието на това,

което е направил.”

/Ат-Тирмизи/

Попитали  Пратеника

(Аллах да го благослови и с мир да го дари!):

 “Може ли вярващият да  бъде страхливец?”

 Рекъл: “Да.”

 Рекли му:

 “Може ли вярващият да бъде  свидлив?”

Рекъл: “Да.”

Рекли му: “Може ли вярващият да бъде лъжец?”
Рекъл: “Не…”

/Малик/ 

Всевишния Аллах е повелил:

 О, вярващи,бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова! Тогава Той ще поправи делата ви и  ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник,

той  постига велико избавление.
/Сура Съюзените племена (Ал-’Ахза:б): 70-71/

“Четири са [нещата], които, човек ако
върши, то значи е отявлен лицемер!

[И дори] едно от тях човек да върши, той
носи лицемерие в душата си, докато това не престане

 [да върши]!

[Защото лицемер е всеки], комуто, довери ли се [някой]

– предава [го];

 който, говори ли – лъжи
изрича;

 даде ли [някому] обет

– вероломно постъпва;

и препира ли се

 – като  нечестивец той се проявява!”

/Този хадис е сведен от ал-Бухари/

Пратеника на Аллах е казал:

 “ Трябва да [говорите] истината, защото истината води до
праведността, а праведността отвежда в Рая!

 [Ако] човекът не престава да [говори] истината

и да следва истината,

той бива записван като праведен при Аллах.

Пазете се от лъжата!

Защото лъжата води до нечестивостта,

а нечестивостта отвежда в Огъня.

 [Ако] рабът не престава да лъже и да следва  лъжата,

той бива записван като [най-презрян] лъжец при Аллах.”

/Ал-Бухари/

Позовавайки се на Ибн Масуд,

Малик предава следните слова на Пророка:

 “ Ако рабът не  престава да лъже и да следва лъжата, то в сърцето му се образува черно петно и
сърцето накрая му почернява.

Тогава той бива записван при Аллах като един от лъжците.”

Нечестивостта,до която води пристрастяването към лъжата,

 е последният стадий от падението на душата и упадъка

на вярата.